Както вече многократно сме коментирали – живеем във времена, които имат потенциала да пресътворяват реалността с много по-голяма сила от предишни изминали цикли. „Сензационни“ материали и новини винаги са присъствали в медиите, като тяхното въздействие често се е изразявало с израза „всяко чудо за три дни“. Дали този архетип ще бъде запазен и по отношение на „впечатляващите находки“ в подземията на Гиза, тепърва предстои да разберем.

Заявката на екипа на Маланга, Бионди и Мей представя мрежа от геометрично организирани подземни структури – от камери под пирамидата на Хефрен до дълбоки шахти и гигантски кубични празнини. Без всякакво съмнение обаче ставаме свидетели на безпрецедентна атака към един от бастионите на статуквото, най-вече по отношение на мащаба на разпространение на новината, достигнала „епидемичен“ магнитуд благодарение на новия технологичен ред.

Едва ли има останал човек в развития свят, който да не e чул поне част от вече тоновете излята информация по въпроса и разразилите се „спорове“ впоследствие. И точно затова на преден план отново изниква най-ключовият фактор при възприемането на всяка една информация.

КОНТЕКСТЪТ!

 Етимологията на думата „култура“ се свежда до „почва, в която растем“.

Сиреч, подобно на всяка една земеделска култура, така и Homo Sapiens има нужда от правилна и подхранваща среда, която да превърне съществото-звяр – в човек.

Респективно най-очевидният стремеж на човешката цивилизация е да създаде ултимативно ефективната култура, която да роди хора с нужния за (пре)създаването на загубения „рай на земята“ капацитет. Това най-накрая би обединило хоризонтала и вертикала в имплозията на така нужния за всички човешки антагонистични идеи покой.

Текстът е наясно, че подобни мисли могат да звучат както по алхимичному интегриращо, така и по трансхуманистичному фрагментиращо. Все пак всички знаем – всяка утопия си има сянка. Така „рая на земята“ е дъщеря както на своя – така нужен ни, но отдавна изгубен – идеализъм, така и на мрачните си импулси още от митологичното Адамово време. Което означава, че в ДНК-то си тази идея поддържа неминуемата антагонистична динамика между реда и хаоса, чието цивилизационно проявление никога не е било „помирение“.

Уравнението се усложнява и от обстоятелството, че живеем в епоха, която буквално и метафорично (в чисто астрологичен смисъл) преминава под знака на въздуха. С други думи говорим за времена, в които идеите се овеществяват все по-трудно, но и времена от които можем да очакваме едно „тайно“ разкритие по отношение въздушния генезис на самите идеи.

Казвам „тайно“, защото доскоро всички сякаш познавахме съдържанието на тази „тайна“, но тъй като вече живеем в свят на байтове, а не на атоми, се налага да си ги припомняме по-често.

През 2017 г. издадохме разширеното юбилейно издание на „Проектът Монтоук“. Към онзи момент това бе единствената наша книга, която нямаше „следговор“ към основното си съдържание, а тематиката ѝ предполагаше формирането на контекст, който да обхване така сложната тема за „пътуването във времето“. Осем години след първоначалното издание, наложената впоследствие „следговорна“ традиция се синхронизира с първата и може би най-емблематична книга на Издателството. Още тогава бяхме отбелязали, че 8 е число дълбоко свързано с платформата и крепящата я илюзия за време, така че за нас бе напълно закономерно да издадем отново книгата си, посветена на времето – точно след 8 зими :)

Е, точно 8 зими по-късно времето на „Проектът Монтоук“ отново настъпи!

Настоящата книга е родена от мания, не по-различна от тази, която Ам-гъл има към Единствения пръстен :)

Има само 1 разлика, ако решите да упражните доверието си, че „тя наистина съществува“.

Прегърнах тази мания доброволно, а не под на хипноза от вълшебна халка.

„Тайната на Синьото цвете, което е златно, и корените на златото, които са черни“ скочи в Бездната на най-съкровената сянка на всеки писател.

Желанието му „да каже Всичко“.

Не че тълпи от хора са се утрепали да питат оттогава... :)

Но макар и все в бележки под линия, в следговора на „Долината на златните тронове“ на два пъти бе споменато, че дадени аспекти на златото ще бъдат разгледани в допълнителен, страничен материал, публикуван на сайта ни. Това бе обявено и в рекламния анонс за книгата.

Материалът носи енигматично име, което много харесвам, а именно: „Тайната на Синьото цвете, което е златно, и корените на златото, които са черни“. Към днешна дата този текст е почти готов и на 25.12. той ще бъде публикуван в „Подробни анализи“ (а не в „Кратки“, както бе обявено в следговора).

Това се явява и нещо като моя „коледен подарък“ за всички вас :)

Живеем в свят, който се трансформира толкова драматично, че в процеса бива изсветлявана все по-голяма част от скритите механизми, които оказват въздействие. Метафорично, това е едно „поставяне на картите на масата“ в края на играта, преди тя да се превърне в нещо напълно различно. Голяма част от тези механизми (доскоро описвани саркастично с термина „конспиративни теории“) толкова очевадно започнаха да се проявяват в почти всяка една сфера на живота, че за огромна част от хората вече не става въпрос за това дали те „съществуват“. Става въпрос да „изберат страна“ в борбата на „полярности“. Същевременно има сфери на „мирозданието“, които са познати на хората чисто идейно, но тяхното дълбоко влияние не може да бъде припознато, защото липсва конкретика за начина, по който то бива реализирано. Когато бъде направена директна връзка с някой от явните механизми на власт, тогава картината бива осмисляна и логически.

Една такава сфера на влияние е именно „Вътрешната земя“, която още от древността е вълнувала въображението на хората. Наслоената представа, че този „свят“ е някак си „изолиран“ от нашата реалност, допълнително подсилва схващането за неговата „имагинерност“. Затова когато наяве излязат свидетелства за дипломация и други директни контакти, дори изследователи, занимаващи се от десетилетия с всевъзможни теми от ресора на скритото знание, се оказват изненадани, че не са проумели далеч по-рано тези закономерности.

С удоволствие съобщавам, че Стефан Стефанов ще бъде гост на списание 8 на живо в сряда в 20 ч.

Интервюто ще представи методиката Remote Viewing за пръв път в голяма медия в България и ще е насочено към всички, които искат да развият своите естествено заложени пси-способности.  

Първата среща на Стефан с RV е през 1997 г. чрез книгата на Къртни Браун „Пътешествия на съзнанието“. Дълбоко впечатлен, той решава да се отдаде на изучаването на това изкуство и започва занимания някъде около 2003 г. след като се запознава с документи по RV в Библиотеката на щабния колеж в Норфолк, Вирджиния по време на обучението си в Щатите по линия на ВМС. Това го сблъсква с програмата за обучение на Къртни Браун в института „Farsight“. Малко след това обаче, започва да се занимава изцяло с подобрените протоколи от системата за индивидуално обучение разработена от Ед Деймс.

Впоследствие преминава през дълъг едномесечен курс с един от инструкторите на Ед – Черис Ривера. След този курс, Стефан решава, че това е нещото, на което си заслужава да посвети живота си и моли Ед за частно обучение. Преминава през два едноседмични индивидуални курса с Ед Деймс в неговия тренировъчен център в Калифорния, САЩ. Усвоява напредналите степени на занаята включващи протоколи за геолокация, анализи на проекти и как се взимат решения базирани на данните извлечени с метода.

Пионер за страната ни, Стефан преподава метода в България от 2009 г., а събитията съвместно с Издателство „Паралелна Реалност“, датират от 2012 г.

12 години по-късно ще имате удоволствието да чуете личната история на Стефан лично от него, неговия път в RV и много от историите му насъбрани и преживяни през годините, всяка една от която по-екзотична от предишната.