Занимавам се с писане вече 22 г. и никога досега не съм се сблъсквал с неприятната ситуация, в която да не искам да пиша за нещо, но същевременно да се явява необходимост по ред причини.

Намирам пряката конфронтация и конфликт за радикална „крайна мярка“ и за всичкото това прекарано време в интернет пространството – не съм изпадал в подобна позиция. Бърза справка из хрониките на сайта ни ще докаже твърдението и всеки желаещ може да види, че тази платформа никога не е била трибуна за коментари (в сериозен контекст) върху работата на който и да е български изследовател или изпращането на послание към дадена личност. И макар моята собствена персона да е коментирана в не една социални мрежи, форуми дегизирани като блогове, чат-групи и безброй живи разговори проведени зад гърба ми през годините (със съпътстващите за сферата гадости), аз никога не съм реагирал на това. Просто позицията, която съм заел, е да следвам страстта си и знам че всичко останало играе ролята на разсейващия (от това, което е наистина важно) фактор.

В процеса хора са влизали и излизали от живота ми както на всеки човек, защото такава е природата на несъвършените човешки взаимоотношения. „Oбичали са ме съкровено“, а после са ме „намразвали“. Това е нормалната динамика в екстремната дуалност, която преживяваме тук. Именно човешките взаимоотношения – без всякакво преувеличение – считам и за най-комплексното нещо на този свят. Аз самият със сигурност не преминавам през дисциплината с изящество и финес и търпя критика. И макар никой да не е перфектен когато говорим за човешкия фактор, след определена възраст човек започва да си дава сметка, че тази игра трябва да се играе минимум с доблест.

Към себе си и останалите.

Когато тази граница бъде прекрачена (особено ако това е многократно и по пошъл начин) следват деформации, които изкривяват общото пространство и започват да нараняват хора. Което вече следва да бъде адресирано, защото се превръща във форма на отговорност.

В момента аз и още двама приятели се намираме именно на това квадратче от шахматната дъска.

Преди повече от 20 години в Румъния е направено безпрецедентно откритие, чието влияние отеква по многобройни начини в нашия свят, включително и в геополитически план. „Подземните тайни на румънския сфинкс“ е книгата, която свидетелства за направения дипломатически компромис тази уникална информация да стигне до „външния свят“. В последните години нейният отзвук на международно ниво без съмнение стана още по-силен – свидетелство, за което са и многобройните видеоматериали по темата в различни онлайн платформи. Човекът, който превърна тази история от локална в световна обаче, е Питър Муун. Той издава книгата на английски език в САЩ през 2009 г., като това се случва след серия от уникални синхроничности! Оказва се, че именно Монтоук стои в генезиса на избора за начина, по който тази книга, ще стане международно известна!

Преди 3 години Питър Муун дава пространно интервю пред Майкъл Сала, в което коментира множество неизвестни детайли и взаимовръзки между Монтоук и Румънския сфинкс. Многобройните му посещения в Румъния му позволяват да навлезе още по-дълбоко в някои от скритите пластове зад представеното и да има свой собствен поглед над нещата. Синтез на най-важните части от интервюто и ключови връзки с останалите книги от поредицата може да прочетете в долното интервю. В бележките под линия пък ще откриете актуални проявления на някои от скритите аспекти, дискутирани от Питър Муун.

През 2025 г. се навършват 15 години от рождението на българското издание на „Подземните тайни на румънския сфинкс“. Сътворението на тази книга бе заченато още във времената, когато Издателството нямаше собствен сайт и поради това досега изданието нямаше и презентация в секция „Нови книги“. През 2014 г. книгата получи нова редакция и вътрешно оформление, причините, за които са хроникирани тук.

Тъй като книгата има годишнина, а през това време тя „остаря благородно“, решихме да ѝ дадем „облеклото“, което реално заслужава, както правим и с други наши стари издания. Което е и повод да споделим още няколко думи за нейния генезис и значение.

В историята на човечеството никога не е имало период, в който хората да са се интересували толкова масово и гласно от окултните аспекти на историята, закърнелите ни психични възможности и алтернативната медицина. Разпадът на цивилизацията във всеки един аспект кара хората да се събуждат за една друга част от своята същност (която доскоро бе предимно в хибернация) и в масовия фокус навлизат все повече учения и практики свързани с дясното полукълбо на човека. Там, откъдето е началния вход за въображението и вълшебството на този свят; там, където има модалности различни от конвенционалните. От своя страна последните все повече изчерпват капацитета си да създадат една по-холистична реалност, което вече кара много хора да п(р)оглеждат и за нещо друго.

В нашата страна ситуацията не е много по-различна и, пред естествено предразположената ни към езотеричното нация, стои спектър от възможности. Бивайки една от локалните версии на този инак световен импулс, с радост ви съобщаваме, че ежегодните ни курсове по Remote Viewing (RV) ще бъдат традиционно проведени отново през септември и ноември тази година!

На български превеждан като „дистанционно наблюдение“ – RV е метод за извличане на данни от несъзнаваното през дясното полукълбо. Техниката позволява достъп до всяка една тайна цел, идея или разрешение на проблематика с трудни наглед предпоставки.

Както вече многократно сме коментирали – живеем във времена, които имат потенциала да пресътворяват реалността с много по-голяма сила от предишни изминали цикли. „Сензационни“ материали и новини винаги са присъствали в медиите, като тяхното въздействие често се е изразявало с израза „всяко чудо за три дни“. Дали този архетип ще бъде запазен и по отношение на „впечатляващите находки“ в подземията на Гиза, тепърва предстои да разберем.

Заявката на екипа на Маланга, Бионди и Мей представя мрежа от геометрично организирани подземни структури – от камери под пирамидата на Хефрен до дълбоки шахти и гигантски кубични празнини. Без всякакво съмнение обаче ставаме свидетели на безпрецедентна атака към един от бастионите на статуквото, най-вече по отношение на мащаба на разпространение на новината, достигнала „епидемичен“ магнитуд благодарение на новия технологичен ред.

Едва ли има останал човек в развития свят, който да не e чул поне част от вече тоновете излята информация по въпроса и разразилите се „спорове“ впоследствие. И точно затова на преден план отново изниква най-ключовият фактор при възприемането на всяка една информация.

КОНТЕКСТЪТ!

 Етимологията на думата „култура“ се свежда до „почва, в която растем“.

Сиреч, подобно на всяка една земеделска култура, така и Homo Sapiens има нужда от правилна и подхранваща среда, която да превърне съществото-звяр – в човек.

Респективно най-очевидният стремеж на човешката цивилизация е да създаде ултимативно ефективната култура, която да роди хора с нужния за (пре)създаването на загубения „рай на земята“ капацитет. Това най-накрая би обединило хоризонтала и вертикала в имплозията на така нужния за всички човешки антагонистични идеи покой.

Текстът е наясно, че подобни мисли могат да звучат както по алхимичному интегриращо, така и по трансхуманистичному фрагментиращо. Все пак всички знаем – всяка утопия си има сянка. Така „рая на земята“ е дъщеря както на своя – така нужен ни, но отдавна изгубен – идеализъм, така и на мрачните си импулси още от митологичното Адамово време. Което означава, че в ДНК-то си тази идея поддържа неминуемата антагонистична динамика между реда и хаоса, чието цивилизационно проявление никога не е било „помирение“.

Уравнението се усложнява и от обстоятелството, че живеем в епоха, която буквално и метафорично (в чисто астрологичен смисъл) преминава под знака на въздуха. С други думи говорим за времена, в които идеите се овеществяват все по-трудно, но и времена от които можем да очакваме едно „тайно“ разкритие по отношение въздушния генезис на самите идеи.

Казвам „тайно“, защото доскоро всички сякаш познавахме съдържанието на тази „тайна“, но тъй като вече живеем в свят на байтове, а не на атоми, се налага да си ги припомняме по-често.

През 2017 г. издадохме разширеното юбилейно издание на „Проектът Монтоук“. Към онзи момент това бе единствената наша книга, която нямаше „следговор“ към основното си съдържание, а тематиката ѝ предполагаше формирането на контекст, който да обхване така сложната тема за „пътуването във времето“. Осем години след първоначалното издание, наложената впоследствие „следговорна“ традиция се синхронизира с първата и може би най-емблематична книга на Издателството. Още тогава бяхме отбелязали, че 8 е число дълбоко свързано с платформата и крепящата я илюзия за време, така че за нас бе напълно закономерно да издадем отново книгата си, посветена на времето – точно след 8 зими :)

Е, точно 8 зими по-късно времето на „Проектът Монтоук“ отново настъпи!

Настоящата книга е родена от мания, не по-различна от тази, която Ам-гъл има към Единствения пръстен :)

Има само 1 разлика, ако решите да упражните доверието си, че „тя наистина съществува“.

Прегърнах тази мания доброволно, а не под на хипноза от вълшебна халка.

„Тайната на Синьото цвете, което е златно, и корените на златото, които са черни“ скочи в Бездната на най-съкровената сянка на всеки писател.

Желанието му „да каже Всичко“.