„Ако по някаква причина човешката раса изчезне светът ще се възстанови в своя пълен баланс от преди десет хиляди години. Ако насекомите изчезнат – природата ще колабира в пълен хаос.“ Тази мисъл на американския биолог Едуард Уилсън има далеч по-архетипно значение отколкото много хора смеят да допуснат. Както мнозина читатели вече са осъзнали, част от разбирането за това какво представлява човека минава през дешифрирането на собствените ни символи. Въпреки че днес рядко можете да зърнете насекомо изобразено на някое корпоративно лого, национален флаг, президентски печат или дори като име на кола – този факт отразява единствено и само моментната конюнктура и интереси на управляващата земна фракция. Ако погледнете по-дълбоко над проблема няма как да не забележите, че всъщност това което насекомите и техният шаблон на поведение представляват сами по себе си, е в основата на нашата цивилизация.

И както винаги, за да придобием по-адекватна представа за това какво всъщност се случва на планетата, трябва отново да се върнем в нейното минало. Дори най-бегъл поглед назад във времето би ни представил една картина на реалността в която насекомите имат божествен статут. Така например една от най-древните познати култури (тази на бушмените) има богомолка за свой главен бог! Бръмбарите скарабеи са дълбоко почитани в Египет като символ на регенерацията, а ранните култури на Северна и Централна Америка имат плеяда от богове буболечки. При хопите „бабата-паяк“ стои в основата на създаването на света. В хиндуизма мравките са привилегированите първородни създания, а мравуняка символизира самият свят. И това разбира се е само върха на айсберга...

През 1980 г. един езотеричен изследовател се натъква на малка книга в антикварна книжарница. Книгата е издадена от холандско издателство и очевидно е с много малък тираж, макар и написана на английски. Тъй като през годините не може да намери никаква допълнителна информация относно автора и съдържанието ѝ, в крайна сметка той решава да я сподели в интернет. Самата творба е написана в голямата си част под форма на пътепис и описва редица необичайни феномени свързани с начина на живот на факири, дервиши и всякакви други хора претендиращи, че владеят духовна сила.

Авторът на книгата започва да пътува усилено в Азия и Африка още в началото на 60-те години в търсене на духовни техники, които да му позволят да придобие по-голямо познание за природата на човека. Особено важен момент е факта, че той е не просто свидетел на случващото се, а често има пряко участие в процеса. Така написаното е пряк резултат от необичайните му изживявания докато живее заедно с обявените извън закона дервиши на територията на Афганистан, Индия и Пакистан. Уникалните последователности от различни събития го карат да осъзнае, че само подобен тип изживявания могат да разбият традиционния мисловен шаблон. В книгата подробно биват описани различни странни практики и окултни изживявания от неортодоксалния свят на странстващите дервиши. Особен акцент е отделен на изключително важната роля на астралните проекции, изживяванията извън тялото и техният контрол. Следват избрани откъси от книгата...

Още през миналия век американският астроном Джоузеф Алън Хайнек (известен с участието си в проект „Синя книга“) прави много интересно изявление. Според него е напълно възможно да съществува технология, която обхваща както физическия, така и „духовния свят“. Той изказва предположение, че може да съществува цивилизация, която е милиони години по-напреднала от земната и тя да знае неща, за които човечеството си няма ни най-малка представа. Хайнек е един от първите, които открито изказват хипотезата, че „духовните светове“ са чисто и просто обикновена брънка от една свръх напреднала технология... И именно в самото естество на тези светове, както и на „физическата реалност“, се крие механизмът за тяхната манипулация.

Следният материал е част от книгата „Многоизмерния човек“ на Юрген Зийве. Самата книга е компилация от неговите многобройни пътувания извън тялото и представлява един великолепен преглед на това какво представляват астралния и другите духовни светове и как те са свързани със съзнанието на своите обитатели, които дефакто ги изграждат. Конкретният откъс е прекрасно описание на по-различен вид такива светове, които са наслоени един върху друг и начина по който те отразяват съзнанието и творчеството на техните обитатели. Особен интерес представлява детайлното и ярко представяне на света на мисъл-формите и тяхната огромна роля при избора на дестинация след напускането на физическото тяло. Но това съвсем не е всичко, защото авторът на книгата получава уникалният шанс да се докосне до нещо отиващо далеч отвъд...

Преди седмица Netflix (по-познат в България като zamunda.net :P) пусна новия проект на Уашовски – първият сезон от сериала „Sense8“. Той се състои от 12 епизода и е по-различен от досегашната работа на Анди и Лана, но е не по-малко ценен. Макар телевизията да не може да предложи същия мащаб на продукцията какъвто сме свикнали да виждаме от дуото на големия екран, то засегнатите теми са еднакво интригуващи и общо взето сюжета е на обичайното високо ниво. Това го прави много отворен към тълкувания и искам да хвана една конкретна нишка, която може да бъде извлечена от сериала, без да се впускам във всички останали идеи заложени в него. Това е нишка, която честно казано не съм вярвал, че ще видя представена в каквато и да е форма на медия, но ето, че живота показва за пореден път колко погрешно е да имаш очаквания. Anyway, spoilers ahead.

През 1988 г. Кайл Грифит публикува една твърде екзотична за времето си книга разкриваща в огромни детайли битките за власт и контрола върху съзнанието в астрала и физическия свят. Макар и силно едностранчива и полярно ориентирана (поради факта че основната информация бива получена от член на едната от главните враждуващи фракции), същината на описаните похвати на действие е представена в един добре подреден и напълно разбираем модел. При това с подробности, които могат да послужат на мнозина и от практическа гледна точка. Авторът на материала „Пътят на Висшия Аз в галактическата игра“ се е постарал да направи един доста качествен синтез на книгата извличайки в огромна степен нейната същина, като същевременно го пречупва през собствената си призма и моментно разбиране за нещата. Всъщност, ако се замислите по-задълбочено над представената информация, няма как да не откриете отраженията на същите тези фракции от работата на Робърт Морнинг Скай. Дори лесно бихте идентифицирали кой стои зад двете враждуващи групировки наименувани „Теократи“ и „Невидимият Колегиум“. Разбира се действителната картина на „реалността“ е далеч по-пъстра и надграждаща представената тук схема, която задълбава и рови в определени нейни аспекти, които обикновено се приемат твърде деликатно от мнозинството хора до степен на пълно игнориране. – Издателство „Паралелна Реалност“

Преди седмица американското правителство разпространи един твърде странен списък с книги, който „предполагаемо“ е принадлежал на не кой да е, а на Осама Бин Ладен.

Книгите били иззети от американските служби по време на операцията при ликвидирането му преди 4 години, като с „голяма загриженост“ те са решили да предоставят този списък за ползване на широката общественост. От така любезно предоставената информация става видно внушението, че въпросният бивш служител на ЦРУ, лидер на Ал Кайда и „водещ се“ за главен виновник за атентатите на 11 септември, е проявявал огромен интерес по теми свързани с илюминати, окултизъм, MK-ULTRA и дори към конспиративни теории свързани с падането на кулите. Както винаги „тайминга“ на изтичането на тази информация и конкретните причини за нейното публикуване точно в този момент, са ясни единствено на разпространителите на това съобщение в контекста на информационните войни заливащи ни напоследък. Същевременно обаче, тази на пръв поглед пикантна подробност дава поле за изява на масмедиите, подавайки им лесна топка в опита им да асоциират (дали завоалирано, дали съвсем директно) интересуващите се от истината хора – с потенциални терористи! Това разбира се не е всичко, защото целият този набързо сготвен буламач е щедро гарниран с традиционната доза присмех и сравнения намекващи, че хората несъгласни със „сигурната и винаги достоверна“ информация идваща от службите – имат по-скоро ментални проблеми.

Един от най-удивителните епизоди свързани с историята на изцелителните храни датира от края на Втората световна война. След пускането на двете атомни бомби над цивилното население в Япония милиони души са изложени на екстремни нива радиация. Впоследствие раковите заболявания нарастват скокообразно. Въпреки това някои хора изглежда като че ли са имунизирани срещу ефектите на тази пагубна радиация – в това число дори такива, които са били в голяма близост до епицентъра на взрива. С какво тези хора са по-различни? Както ще научите от настоящия материал всички те са консумирали традиционната японска храна „мисо“, която е важна част хранителната култура на страната и се приготвя в много разновидности базирани най-вече на ферментирала соя, ориз и сол. В годините на атомната ера, съпроводена от различни ядрени инциденти, тази храна се е доказвала многократно със своите необикновени свойства, които произтичат главно от ферментационния процес, а не от самата соя! Всъщност ферментиралата соя радикално изменя химичните си свойства, като по този начин става анти-естрогенна храна за разлика от неферментиралата такава. Скорошно изследване публикувано в журнала „Toxicologic Pathology“ предоставя детайли свързани с историята на откритието и нови изследвания проведени в тази насока.