Представата за естеството на „Вътрешната земя“ е вълнувала съзнанието на човешките същества от незапомнени времена. Идеята присъства на практика във всички митологии и е разисквана както от философи като Платон, така и от учени от ранга на Едмънд Халей. До голяма степен въпроса за „подземията на света“ е обвързан с човешкото подсъзнание. Това което излиза на повърхността обикновено е миниатюрна част от един необятен лабиринт. Някои части от него са дотолкова изпаднали в забвение, че на пръв поглед изглеждат странни и екзотични до степен на несъвместимост с всекидневната представа за структурата на света. Един от подходите към тази толкова сложна и обвита в пластове мистериозност проблематика се крие в принцип, който според определени изследователи датира далеч преди сътворяването на т. нар. „физическа вселена“. Човек лесно може да се заблуди относно истинската големина на даден обект, съдейки по неговата външност. След като прагът бъде преминат, може да се окаже, че вътрешността е многократно по-голяма от това, което изглежда „отвън“. Ако в допълнение „вътрешността“ бъде съставена от множество допълнителни слоеве, то картината на реалността започва да придобива все по-пъстри оттенъци. Когато става въпрос за възможно най-физическото и плътно възприятие на нещата, представата за намиращите се под нас светове придобива все по-фундаментално значение. Тяхното влияние се просмуква в човешката цивилизация по безброй различни начини, които деликатно настройват и формират културата на различните народи. Индианската традиция без съмнение е запазила много тясна връзка с плеяда от различни феномени касаещи Вътрешната земя. Когато към тази напълно естествена база бъдат добавени интересите и влиянията на конкретни тайни общества – започват да се оформят изключително интересни специфики на чиято база биват планирани детайлни сценарии за бъдещото на човешката раса.

От незапомнени времена свещената природа на дърветата не престава да отеква в съзнанието на хората. Тяхната магическа осанка и днес запленява човешките сетива по един дълбоко мистичен начин. Архетипът е толкова мощен, че буквално е „прострял клони“ до всяко едно кътче на умовете ни чрез огромно многообразие от връзки. Дори когато говорим за „най-буквалния“ пласт на нещата лесно можем да се удивим от ината на някое дърво да оцелее в най-изумителни условия напук на всички обстоятелства... или пък да изпитаме силата на сублимираната енергия на хиляди дървета в някоя вековна гора. Не е случаен факта, че подобни „горски локации“ често служат като гранични зони и своеобразни портали към световете на „тъмните“ и често несъзнавани процеси и явления. Затова горите обикновено са нарицателно за място, където „героят“ може да се изгуби (или да изгуби себе си), да се срещне с неочаквани препятствия, но и да открие неподозирани тайни. В многобройните световни митове и легенди дърветата играят централната роля както в създаването на вселената, така и в начина по който тя бива „менажирана“. Целият този синтезиран потенциал впоследствие се разгръща чрез хиляди различни практики, обичаи и ритуали до всяко едно кътче на планетата обитавано от хора. Така дърветата буквално и преносно са „магическата пръчка“, инструментът и посредника чрез който колективните мисли на хората биват манифестирани във „физическата реалност“. С корени дълбоко впити в земята, дънер над повърхността и клони простиращи се към небето, те са символичната жива връзка между света на хората и този на „свръхестествените същества“. Именно това тяхно „качество“ обаче се превръща в „ябълката на раздора“ при тълкуванието на една специфична част от символизма, който те репрезентират. Така по един на пръв поглед парадоксален начин в някои от по-висшите сфери на интерпретация дърветата получават и своята „политическа“ окраска. Те се превръщат в тайният символ на „изгубеното“ статукво и буквално преплитат много от своите метафизични качества с един своеобразен „демон“ от миналото... Събирателният образ на змията в различни нейни форми.

Следва интервю от доста профилирано естество. То касае процеса протекъл в сциентологията за който сме говорили в следговора на „Завръщане в Монтоук“ – а именно – операцията по саботирането на цялата организация след като е станало ясно, че тя е „твърде опасна“ за самата Игра. Макар да касае твърде специфична вътрешно-политическа проблематика засягаща малцина отвъд океана, на българската аудитория ще ѝ бъде интересно да се запознае с определен тип механизми. Те се отнасят до модалностите по които се осъществява пробив в едно ядро, което се е посветило на собственото си освобождение. Евентуално това може да послужи като нагледен урок за това „как се прави“ една подобна тайна операция и да подскаже за окултните и чисто механични инструменти, които са се ползвали в случая.

Въпросното интервю е взето от проект „Камелот“ в началните им силни години. Бил и Кери интервюират т. нар. „Дейн Топс“ – бивш сциентолог, който ползва псевдоним, за да запази анонимността си по очевидни причини. „Дейн“ става известен с това, че през 1982 г. пише и разпространява анонимно писмо сред сциентологичните среди, в което поставя неудобни въпроси и адресира множество проблематични процеси протичащи из различните звена на Църквата към тогавашния момент. Тъй като написаното касае наистина изключително частни вътрешни процеси характерни за дадената епоха – самото писмо не е преведено на български. Всеки, който има профилиран интерес може да го прочете в оригинал, а тук само ще синтезираме неговата есенция без излишната и неразбираема терминология.

Безпрецедентната световна изолация успешно изпълни своята архетипна роля на универсален превключвател на реалности. „Плодовете“ на „новото начало“ тепърва ще се развиват във всякакви екстравагантни посоки. Това несъмнено се отнася и до „необикновените“ възгледи за естеството на нашия свят. От незапомнени времена адептите търсещи „духовно просветление“ се изолирали от обичайната си околна среда, за да прозрат илюзорността на своето битие. След това себеналожено ограничение светът за тях повече никога не бил същия. По изключително подобен начин този механизъм започва да дава все по-видими отражения на масово ниво. Дори на полето на новата световна религия (науката, чиято абревиатура отново е „НСР“) се формират концепции, които имат потенциала да преобърнат напълно човешкия живот. Някои от тези „научни разклонения“ имат мощна подкрепа до степен при която могат да добият своя автономност, докато други (подобно на средновековните примери) ще играят ролята на „ереси“ в новата консенсусна реалност. Имплантираното световно послание, че има „вирус в системата“ започна да работи на толкова много нива, че „аналогично” на компютърните вируси стартира промени в част от КОДА на чиято база се крепи нашето съществуване. Тази метаморфоза синхронично започна да разкрива определени „пукнатини“ в цялостната рамка и това отвори напълно нов хоризонт за наблюдение на механизмите чрез които реалността бива структурирана. На фона на всичко това съвсем наскоро се зароди нов „теологически спор“ в научната общност. Изследователи от института по квантова гравитация базиран в Калифорния смело съобщиха, че... нашата вселена представлява уникална форма на симулация обусловена от странна себеактуализираща се и постоянно еволюираща „примка“, която няма начало и край.

В момента се случват твърде много неща на прекалено много равнища, за да може каквото и да е да бъде обхванато цялостно и правдиво. Макар конкретните коментари в една такава абстрактна ситуация да подхранват единствено егрегора на случващото се по света, наскоро до вниманието ни бе сведено нещо касаещо пряко най-обемната подглава в следговора на „Завръщане в Монтоук“ – „ВОДА“. Поради противоречивостта и апокрифността на проблематиката изложена в нея, предварителният контекст е абсолютно задължителен. Рамката му е огромна така че той няма как да бъде изложен в детайли тук, за да бъде достъпен за всички. Тъй като обаче ситуация от такъв магнитуд малко или много бе „предвидена“ в следговора, то си заслужава процесите случващи се на този план да бъдат проследени и актуализирани в сайта ни за читателите на книгата. В случая правим точно това с този материал, който продължава нишката на вече коментираните странни ритуални действия на папа Франциск...

 „Човешкото преживяване“ е така характерно със своите необятни и разноцветни проявления, че има свойството да заличи почти напълно спомена за нашето изначално битие. Това толкова далечно и обвито в мъгла и мистерия състояние „преди“ да се превърнем и буквално да играем ролята на „хора“! Ние сме дотолкова сраснати с физическото (но и с други по-фини тела), че често забравяме и не осъзнаваме че обвивките, които използваме са своеобразна форма на високотехнологични продукти. „Играчки“, които са част от огромен инструментариум, чрез който е изплетен един почти неописуем по своя магнитуд лабиринт от взаимносвързани игри! Тяхното „начало“ е дотолкова откъснато и непознато за текущото ни възприятие, че „човек“ трудно може да си даде сметка за своята изконна природа. Защото неговия „настоящ статус“ в своята същина се изразява чрез функцията на миниатюрен (при това силно закърнял) фрагмент на богоподобно същество неподвластно на всички познати понятия, които изграждат настоящия ни свят. Същевременно и донякъде напълно обяснимо е хората постоянно да търсят и да се интересуват от многобройните скрити или по-видими влияния и „сили“, които оставят пряк или индиректен отпечатък върху всичко случващо се в живота им. Тук неподозираната истина е, че някои от тези т. нар. „влияния“ са мащабни и дълбоки... до степен при която техни дребни парченца сами по себе си на свой ред се превръщат в гравитационен център на религиозен екстаз, догма или нарочен „абсолют“, неподлежащ на коментари и дискусии. Много често обаче личното отношение и взаимодействие с подобни влияния е пряко зависимо от възможността в даден момент те да бъдат наблюдавани „отстрани“. Тогава тяхната „мистериозна“ осанка бива трансформирана, което води до нови приключения. Механизмите чрез които това може да се случи също не знаят граници. Често обаче оставеният пряк портал е свързан с личната история на „съществото“ и най-вече с историята за начина по който се е случило влизането в локалната игра. Това е един своеобразен персонален код за достъп, който може да оказва ОГРОМНО въздействие върху разбирането за света, но и да задава последващи „дестинации“ във веригата „матрьошки“. Защото цялата поредица от Игри-Вселени е базирана на време в различни негови „форми“.

Както била казвала бабата на една приятелка, дневнико – животът е от най-интересните :)
    А животът, казват други, вървял в тандем със смъртта. Тя била чест гост, всеки умирал. Освен мен, разбира се, аз съм безсмъртен, защото съм писател, кхм. НО!... За останалите било просто в кърпа вързано – всеки пуквал! В настоящата ситуация – от смях.
   Затова първо добрите новини – скоро няма да има футбол, хаха! :) НИ-КЪ-ДЕ! Халелуя! Историческа хирургическа интервенция в едно от най-досадните неща ever!
   Всъщност по излишно претенциозен начин се опитвам да те информирам, че целта на това включване е да се посмеем с теб, а не да хроникирам или „разяснявам какво се случва“. Tази работа отдавна вече е заета от интернет blog-арията и честно казано – мен ме е срам от некомпететността ми. Например: не съм наясно каква точно е новата роля на 5G-иту, не знам името на извънземния изкуствен интелект „посял новата чума на планетата“ и нямах представа какво е „QAnon“... Тези неща ми ги разказват други сега, а аз слушам и цъкам с език колко са напред младите днес. След толкова години в писане и „очакване“ на НСР – когато най-накрая това започна да се случва – мен ме интересува повече как се сади Allium cepa, по-познат сред профаните като „кромид лук“. Сигурно остарявам и отивам отвъд тези неща. Някои от гласовете в главата ми дори се опитват да нашепват, че това всъщност е extremely zen, че достигам форма на просветление, което аз видиш ли имам Right-Fuckin-Now! По-неметафизичната истина е, че съм под карантина от 14 дни и единствения ми достъп до атмосфера е на терасата, където има сандъчета с кромид.
    Виж, по стечение на обстоятелствата се прибрах на магия от далечно място в разгара на световната гюрултия и насред черните нинджи (разбирай циганите) екипираните бели нинджи на летището ме информираха телеграфично, че влизам в списъка на „задължителната самоизолация“, въпреки че не се прибирах от застрашена страна. Аз разбира се бях възмутен, докато чаках каляската си на спирката пред Т1, че ще трябва да стоя затворен само 2 седмици, а не повече както съм свикнал, когато се завръщам отнякъде... Хръм-мрън...
    Иии в традиционен за мен стил карантината изтича днес, на 1 април (поради което излизам с тази маска) – датата, която „винаги“ ме е мотивирала да драсна нещо, хъ-хъ.
   Oh, I was so fuckin victorious! В крайна сметка – какво по-добро за един абстракционист-ексхибиционист от това да си стои вкъщи, защото... „това е новата норма“, хаха! О, какво „наказание“, о, „страданията“ през които преминах! Никога не съм бил по-близо до Слънцето! Сега даже нямам нужда от оправдания защо се изолирам като психопат. Защото досега бе странно, нали дневнико – всеки ме заплюваше като куца сянка, която „стои с шлифера си дори вкъщи“?! А сега... сега почти непознати решиха да се сетят за мен и започнаха да ми звънят така все едно... има епидемия, ха-ха! Видимо разпознават в мен фундаментален ресурс по отношение на това как да останеш със себе си в кризисна ситуация. Дисциплина, в която аз съм дефиницията за „олимпийски исполин“ (между другото – няма да има и Олимпийски игри – о, не – какво ще правя с лятото си!). Разбира се – постъпвам по справедливия и хуманен начин при подобни обаждания – затварям веднага и казвам че съм МНОГО зает :))))) Не уточнявам с какво, хихихи :D
    Ах, какво чудно време да си жив! Сега повече от всякога мога да си придавам важност! Кой излъга че Ренесансът е свършил през 17 век! Той е в момента!
    This is карантинаааааааааааааааааааАааааАААа!!!

И така! Дългоочакваният момент настъпи!

Книгата е готова и вече се разпраща, като това сигурно ще бъде процес случващ се в рамките на няколко дни от обявата на настоящия анонс. Поръчките се пращат хронологично според поредността на получаване на заявките, така че в началото на следващата седмица всеки може да посети посочения от него куриерски офис или да чака поръчката си на упоменатия частен адрес. Както бяхте и уведомени – ще получите SMS, че имате пратка. Първият транш приключи току-що, така че още утре първите 100 човека ще имат своята книга.

Тъй като „Завръщане в Монтоук“ е доста обемна и тежка, а сме виждали как спедиторите мятат пакетите като чували с картофи, поръчахме кутии, в които книгата да пристигне в цялост до вас. Без наранявания, драскотини, вдлъбнатини или каквото още се сетите... Сгъването на тези кутии ще отнеме допълнително технологично време, така че темпа на пращане навярно ще бъде по-бавен от обикновено. Накратко – тъй като книгата е ценна и скъпа – следва да пристигне в цялост за което се постарахме допълнително. Кутиите са запечатани с лепенка с логото на Издателството, за да не решите, че сте получили нещо друго в кутия по погрешка. Грешка няма – просто случаят е специален и изисква по-особено отношение. В случая – всяка една книга, кутия и лепенка е минала пряко през ръцете ни по няколко пъти, за да стигне до вас :)