Заложената „архитектурно“ трансформация на цивилизацията има потенциала да се разгърне във всевъзможни посоки, а промените вече видимо обхващат все по-голям брой сфери от ежедневието ни. Всяка една от тях е свързана със силно специфичен контекст стоящ в основата на изграждането на конкретна консенсусна времева линия. Затова и наличието на различни „обрати“ в предвидените сценарии са напълно разбираеми и неслучайно сме техни свидетели почти всеки ден на всякакво ниво. Изграждането на новата структура обаче предполага „излизането на светло“ на редица мистериозни теми от миналото, които винаги са запленявали съзнанието на хората. Просто защото са пряко свързани с техния креативен потенциал, който е бил поставен под запрещение чрез множество похвати, взаимодействащи си с формáта на Играта. В момента се намираме в един от малкото „прозорци“ в структурата на времевата матрица, които служат като своеобразен хъб за истории и точно затова битката за контрола и интерпретацията на „реалността“ е толкова ожесточена. Защото се полагат основите на новия наратив, който да се превърне в новата „библия“ за човешкия род. И тук ролята на хората е огромна и от тях пряко зависи дали наратива ще е прост, кратък, скучен и до болка „климатично зомбиран“ или ще бъдат добавени милиарди нюанси и странични сценарии чрез които ще се даде възможност за разнообразни преживявания в една обща платформа. Същевременно всички тези процеси са директно свързани с наратива за способностите на човека и доколко той е зависим от „външния свят“. Очевадната стратегия силата на човека да бъде трансферирана към технологията явно надделява, но хибридните сценарии и възможности в това отношение също не са никак малко. А те от своя страна са пряко свързани с осъзнаването „кои сме“. Защото дори висшата технология може да бъде контролирана и подчинена на съзнанието. Хората с различни пси умения и дарби винаги са били съществена част от проявлението на земните сценарии макар в по-голямата част от случаите техните екзотични дела и активности да остават в сянка от общия консенсус. Без съмнение обаче в новото разбъркване на картите този ресурс ще влезе в употреба от всяка една фракция. Както всички добре знаем Китай е един от големите играчи в текущата борба за разпределението на влияние в света, а ролята му свързана с различните пси феномени е дори още по-мистифицирана в сравнение със Запада. Нека хвърлим малко светлина на изток...

Привет-привет на всички поръчали новата ни книга :)

Благодарим на онези от вас, които още в началото си направиха труда да прочетат подробния ни анонс и от него разбраха, че тя ще излезе в началото на май месец.

За стотиците, които не го прочетоха и ни зададоха почти ядосани въпроса „защо книгата ми не е пристигнала“ – отново – отговора е, че изначално бе обяснено че тя излиза в началото на май месец и затова няма как да е пристигнала по чисто технически причини ;)

Така и стана, прогнозата се оказа вярна.

Тиражът на „Долината на златните тронове“ ще започне да бъде разпращан на 2 май, което означава, че до 5.05. всички ще могат да получат книгата си. Ако обстоятелствата при някои от вас са се променили и ще бъдете възпрепятствани да си я получите в този период – молим да се свържете с нас, за да забавим пратката ви.

Тъй като вече имахме възможността да видим книгата – станала е прекрасна и стои по един наистина особен начин в реалността заради всички допълнителни елементи към нея (пък и не само). Чакането си заслужаваше!

Ще се радваме на вашата обратна връзка, когато я прочетете! :)

Не е първоаприлска шега – очакваме раждането на нова книга и решихме че е удачно да я обявим точно днес :)

Някои от вас сигурно вече са подозирали това, защото стана традиция продължителното и оглушително мълчание на сайта ни да е равнозначно на „нямо съобщение“, че нещо се случва на заден план. Нещо толкова значимо, че е успяло да погълне изцяло фокуса, вниманието и енергията ни до степен при която дори чисто физически нямаме възможност да се задълбочим в други дейности. Раждането на една книга (така както го разбираме ние) е магически процес, който изисква огромна отдаденост, за да може в крайна сметка тя да се превъплъти в нещо живо. Нещо, което може да влезе в контакт с вашето съзнание по безброй различни пътища, пътечки и скрити проходи и да превърне всичко това в едно незабравимо и уникално приключение.

Едновременно с всичко това изработката на нова книга за нас самите често се превръща в самоналожено предизвикателство по преминаване на различни прагове, което от своя страна води и до промяна на цялостната рамка на нещата. При това не просто в самата книга, а и в света в който живеем. Това изисква допълнително време, тъй като започва процес на различни видове трансформации, които се синхронизират едни с други по необичайни начини. Същевременно независимо от това колко „революционна“ може да бъде една нова рамка на индивидуално ниво – през нашия мироглед тя следва да бъде и „заземена“. И то така, че всички логически нишки, които стоят в основата на нашата специфична реалност, да не губят функцията си на своеобразен „преводач“ на метафори идващи дълбоко от „несъзнаваното“.

„Дълбаенето“ в него е изключително комплексна задача, защото е съпътствано от множество прегради и изненади, които понякога се разминават драстично с това, което човек обикновено си представя. В конкретни ситуации удобните и работещи инструменти просто не вършат същата работа. Изисква се специфичен „сондаж“ и още по-фини методи, за да се достигне до тези труднодостъпни пластове. Нужни са повече „ъгли“ през които да се надникне в ситуацията. В случая на настоящата книга можем да кажем, че този метафоричен сондаж премина през много слоеве, достигайки съвсем закономерно до самия център на Земята.

На този етап това твърдение разбира се звучи твърде абстрактно... След прочита на самата книга обаче, ще се убедите в неговата правдивост на множества нива. Вниманието към детайла в работата ни е производно на нашата страст, която личи на всяка една страница. По тази причина почти всичко което трябва да знаете за тази нова книга може да бъде прочетено в нейния предговор – той е подготвен с много внимание и дълбочина и успява да хроникира процесите, които навярно биха заинтересували читателя. Настоящият анонс пък има за цел да изведе няколко допълнителни акцента и нюанси свързани с процеса и същината на това което ви предлагаме.

Така чеее... на вашето внимание – след повече от 2 г. работа, с огромно удовлетворение ви презентираме 4-та част от поредицата на Раду Чинамар озаглавена на български „Долината на златните тронове и пергаментът на Падмасамбхава“ :)

Не бе далеч времето когато идеята, че живеем във „виртуална реалност“ циркулираше основно сред членовете на различни религиозни, окултни и езотерични малцинства. Макар в тези изминали цикли конвенционалната наука да хвърляше някоя и друга трохичка тук-там по този твърде философски въпрос – това винаги се е приемало като някаква странна екзотика на масово ниво. За интересуващите се от тази тема хора представяното в повечето случаи звучеше от сорта на: „може би“, „ще видим“, „не сме/сте дорасли“ „истината е някъде там“ и „когато му дойде времето“. Или казано на български с популярната култова фраза: „Тати ще ми купи колело, ама друг път!“ Практически измерения по отношение на обществото – никакви! Въпреки това сред по-упоритите поддръжници на тази концепция често битуваше разбирането, че развръзката в това отношение ще настъпи едва когато нашата цивилизация създаде технологично нещо силно наподобяващо един напълно завършен и детайлен виртуален свят. Нещо, което да не може да бъде лесно различимо от собствената ни реалност. Тогава този дълбоко екзистенциален „проблем“ би заел доста по-централна роля в живота ни на фона на традиционните „битовизми“. Тъй като геополитическите събития от последните няколко години вече радикално промениха схващанията за живота на много хора – то „новите достижения“ в компютърните технологии вече не могат да бъдат разглеждани сами по себе си заради изменения световен контекст. Те все повече ще бъдат „виждани“ и осъзнавани като част от една съвсем различна и доскоро напълно непонятна за масовото разбиране структура на реалността.

Планетите се бяха подредили и цял ден беше петък. И имам предвид 13-ти – от онези, които по френско окултно предписание предвещават авария от аграрен магнитуд, завършващи с анална литургия в квазикатолическо депо.

Подозрително цял ден не се случваше нищо лошо и от отчаяние реших да си го предизвикам сам като една истинска Уендздей Адамс. Сиреч – сетих се за тебе, дневнико, и реших да те разгърна с трепет подобeн на девица докосваща първия си току-що пристигнал от AliBaba дефектен черен пластмасов и допълнително оребрен (точки-точки-точки) ЧЛЕН – хаааааахаахаааа! :))

Така след ОсвиНенцима на новогодишния егрегор, реших да прекъсна циклофренията си и да изляза от барбаронестата какавида на собствената си нищета. Разбира се откакто мързела и личния ми комфорт станаха по-важни от човешките взаимоотношения в живота ми, това става все по-рядко. (What?! Failed lives also matter, I’m sinnocent! Който не е мастурбирал под последния чин в скучния час по химия да хвърли първия камък!)

Разбира се има и друг фактор за мълчанието ми и той е, че все още не умея да си отварям устата без да си навличам неприятности, което от даден момент нататък определено се отразява на баланса на сексуалния ми живот. Подозирам че е вроден талант отключен от върволица травми от отхвърляне. Все пак, когато дори свещеника от неделното училище ти подава бонбонка „Черноморец“ като форма на „утешителна награда“, вместо да те викне зад олтара „като всички готини деца“ – катастрофата на бъдещето ти е сравнително предопределена.

Но! Както е казано някога в някое забравено от историята ласвегаско казино пропито от вкиснатия аромат на разлято по мокета евтино контрабандно ирландско уиски: играчите никога не умират, те просто се местят на друга маса.

Sooo!

Are you readyyy to suck random dicks out of solidarity with me?!

No?!?

Doesn’t matter to me at all!

One more time I’m channeling universal principles here!

I’m beyond the apology hostage culture, so you better buckle up!

Съществува ли реалността сама по себе си или тя приема форма в момента в който наблюдателят започне да я оценява? Този въпрос е дълбоко свързан с древната гатанка провокираща размисъл дали едно дърво издава звук в гората когато пада... ако няма кой да го чуе. Драстичните глобални събития от последните две години допълнително подчертаха субективното усещане, че хората живеят в напълно различни реалности (особено по отношение интерпретацията на случващото се в живота им). Същевременно тази тема вероятно е и най-големият дразнител в света на квантовата механика – клон от науката, който се занимава с поведението на субатомните частици на микроскопично ниво. Според някои „експерти“ реалността съществува извън собствената ни осъзнатост и няма нищо което можем да направим, за да я променим. Други обаче настояват, че „квантовата реалност“ представлява нещо подобно на пластилин, който можеш да моделираш в различни форми чрез собствените си действия. От поне век насам сред учените тече своеобразно съревнование по „доказване“ на двете тези – нещо, което по един парадоксален начин на свой ред изменя реалността в която живеем. Наскоро учени от Федералния университет в Сао Пауло, Бразилия (UFABC) наляха още вода в мелницата на схващането, че реалността е изцяло творение на наблюдаващия.

Конвенционалната наука продължава да ни залива с новини и информация, които свидетелстват за илюзорната природа на света в който живеем. Само през последните няколко месеца различни университети публикуваха нови материали свързани с „факта“, че черните дупки са доказателство за холографското естество на вселената. Други изследвания пък започнаха да обясняват за влиянието на „паралелните вселени“. Дори човешкото тяло като инструмент за директно възприятие не остана „пощадено“ и се оказа, че това което „виждаме“ във всеки един момент са „образи от миналото“. Илюзия изградена от мозъка като стабилизиращ механизъм, която цели да ни предпази от „хаоса на директната перцепция“. Всичко това обаче по никакъв начин не спомага да надмогнем хипнотичния унес, който най-точно описва истинското естество на реалността ни. Идеята че хората живеят в един постоянен хипнотичен транс е древна, а през годините е била коментирана от различни езотерични и даже религиозни „дейци“. Често обаче силно синтезираните принципи за справяне със ситуацията остават извън контекст, ако липсва конкретика. А тя обикновено бива осъзнавана основно, ако е свързана с практиката.

Живеем в свят изправен на ръба на огромна трансформация следваща заложените механизми чрез които тази гигантска симулация постоянно се реактулизира. Участието в този процес е твърде важно, защото човекът притежава ключа да надмогне поредното повторение базирано на шаблон, който цикли от незапомнени времена в различни вариации... до поредния рестарт на „програмата“. Промяната е неизбежна, но дали в живота ни ще настъпи трансформация или „тераформация“ зависи от боравеното с изконния инструмент, който всяко съзнание притежава. Още преди повече от 80 години един от най-големите окултисти на 20 век заявява, че ако човек бъде лишен от него ще замени мисловния си процес с хипнотичните внушения на медиите. Тогава светът ще се превърне в пазар за стандартизирани продукти и забавление и всичко ще бъде механизирано...