През 2017 г. издадохме разширеното юбилейно издание на „Проектът Монтоук“. Към онзи момент това бе единствената наша книга, която нямаше „следговор“ към основното си съдържание, а тематиката ѝ предполагаше формирането на контекст, който да обхване така сложната тема за „пътуването във времето“. Осем години след първоначалното издание, наложената впоследствие „следговорна“ традиция се синхронизира с първата и може би най-емблематична книга на Издателството. Още тогава бяхме отбелязали, че 8 е число дълбоко свързано с платформата и крепящата я илюзия за време, така че за нас бе напълно закономерно да издадем отново книгата си, посветена на времето – точно след 8 зими :)

Е, точно 8 зими по-късно времето на „Проектът Монтоук“ отново настъпи!

В началото на това изложение е редно да отбележим, че „Проектът Монтоук“ се синхронизира и с една друга тенденция, доста характерна за нашите книги в днешните силно трансформиращи времена. Става въпрос за многопластови потвърждения на сложни окултни и енигматични феномени, както и реализацията на прогнозирани събития и явления.

Разбира се, всичко тръгна още от установената в зародиш радикална промяна на „стария ред“ след демонстративния ритуал с пожара в парижката катедрала „Света Богородица“[1]. Количеството взаимовръзки, които бяха осветлени за изкристализирането на тази окултна динамика, придадоха на цялостната тематика коренно различна осанка.

Само 3 месеца след издаването на книгата радикалната трансформация започна с налагането на новия „пандемичен ред“. А той отключи безброй нови процеси и разкрития, които осветляваха все повече и по-дълбоко стария окултен ред. Включително твърде причудливите за мнозина идеи, представени в книгите „Документите Тера“ и „Произход и история на империите Орион и Сириус“. Донякъде иронично, мнозина хора прозряха тяхната истинска стойност точно в този период и това бе една от причините впоследствие те да бъдат преиздадени.

Друга централна тема, пробила в масовия фокус по същото време, бе и тази за „златото“. На фона на днешната новинарска истерия, отбелязваща стремглавото покачване на неговата цена, следва да кажем, че тази тема присъства по-съществено в нашите книги и материали още от издаването на поредицата на Раду Чинамар, където архетипът на златото на два пъти заема централно място в следговора. Респективно цената на „Завръщане в Монтоук“ бе поставена директно в злато – решение, за което сигурно е имало причина :) Без всякакво съмнение обаче тази тема бе изстреляна на изцяло друго ниво преди 2 г. в лицето на „Долината на златните тронове“ и дорафинирана по безпрецедентен начин в електронната книга „Тайната на Синьото цвете, което е златно, и корените на златото, които са черни“. За всички, които са чели тези материали – новинарските събития и анализи, коментиращи златото (които едва обхващат видимата част на този метафоричен айсберг), няма как да са изненада.

Не е изненада и че златото закономерно присъства в „Проектът Монтоук“ – все пак то е свързано с времето и винаги се просмуква в историите, свързани с него. В конкретния случай то е служело като основа за финансирането на експериментите, но бива споменато от участници в проекта и в контекста на различни мисии отвъд Земята. Все пак обаче акцентът на книгата е предимно в описаните експерименти за контрол върху съзнанието, извлечената секретна технология за въздействие над реалността и пътуването във времето. При това тези теми са описани с детайли и взаимовръзки, които в тогавашния си масов контекст (началото на 90-те години в САЩ) звучат меко казано смайващо дори за хора със засилен нишов интерес в сферата.

В същата връзка съвсем наскоро дори един от известните анализатори и автори с голяма аудитория, говорещи по тези крайно ексцентрични теми (Дейвид Уилкок), призна, че когато първоначално е чел „Проектът Монтоук“ не е успял да интегрира по никакъв начин информацията, така че тя да пасне на каквато и да е логика! Години по-късно и след множество и множество потвърждения от всякакво естество (включително от различни действащи представители на службите), Уилкок вече заявява, че книгата „Проектът Монтоук“ предоставя достоверно разкритие на събитията протекли в базата, и дори я нарича „класика“. Което следва да ни подскаже колко драстично тази книга е изпреварила времето си в момента на нейната публикация. Тя буквално сътворява революция във възприемането на редица аспекти от „реалността“. Точно затова първоначално е приета и с огромна доза скептицизъм... Просто защото не може да бъде разбрана адекватно, тъй като хората нямат базовия контекст за това кои сме и „къде“ се намираме... наред с навярно най-важния въпрос – „защо всичко описано е възможно?“[2]

Този въпрос е пряко свързан с базовата идея за „симулацията“, която в последните години започна да заема своето сериозно място дори в масмедиите. Макар за момента това да се случва на изключително повърхностно ниво, то с напредването на някои „технологии“ развитието на този „проблем“ ще започне да виси с все по-страшна сила, защото дълбоко касае – най-тривиално казано – „смисъла на живота“. Всъщност нещата са толкова драматични, че когато „някой“ ви говори за „симулация“, то следва да се уточнява и за коя точно симулация иде реч... защото става дума за огромна мрежа от взаимосвързани и вплетени виртуални реалности (в множеството различни измерения на тази идея).

Темата е тясно свързана с основен акцент от следговора на „Проектът Монтоук“, където е описано специфично преживяване на нейния автор Престън Никълс. С помощта на конкретно музикално произведение, което служи като катализатор на други процеси за разширяване на съзнанието, той получава информация, че намиращата се в центъра на нашата галактика „черна дупка“ реално е много комплексен артефакт с безкрайна енергия и интелект, а нашата реалност е резултат на дейността на древен суперкомпютър, който извършва трилиони симулации на различни времеви линии. Престън описва, че „артефактът“ е с форма на „поничка“. Когато през 2022 г. излязоха първите „официални“ снимки на черната дупка в центъра на Млечния път[3] благодарение на Event Horizon Telescope, имаше дори директно изявление, че тя прилича на „великолепна размазана оранжева поничка“. Много по-съществени в тази връзка обаче са твърденията на някои теоретични физици за естеството на черните дупки. В своя лекция от септември 2023 г. проф. Марика Тейлър обяснява, че черните дупки не са просто гравитационни обекти, а системи, които съхраняват и обработват информация. Те функционират като естествени квантови компютри и могат да обработват информация по начин, аналогичен на квантовите алгоритми. Съвсем наскоро пък един от основните играчи в областта на изкуствения интелект – „Grok“ на Илон Мъск – промени логото си, което вече наподобява символа на... „черна дупка“.

Нещо, което ни насочва към друг акцент от следговора на „Проектът Монтоук“. Допреди десетилетие темата за ИИ гравитираше повече към сферата на научната фантастика, точно както и всички екзотични твърдения, свързани с експериментите във въпросната военна база, огромната подземна тунелна мрежа и всевъзможни технологични чудеса, които драстично могат да променят както усещането ни за „реалност“, така и разбирането ни за това как „функционира“ тя. „Спускането“ на технологията на изкуствения интелект на масово ниво в последните години всъщност е просто част от времевата война между различните извънземни фракции (всяка от които ще промотира своя собствена версия ИИ, която от своя страна ще закача ползвателя към различна бъдеща реалност – т.е. – към различна времева линия). В свое интервю, поместено в следговора на книгата, един от участниците в проекта описва една от промотираните времеви линии в някоя от версиите на 28 век, в която цялата цивилизация (поне от 250 години преди това) е доминирана от изкуствен интелект и представлява своеобразна форма на утопичен социализъм с всевъзможни технологични екстри и удобства за хората. Той обяснява, че всичко е създадено по предварителен дизайн и като социален експеримент на една от фракциите, която успява да наложи своята визия и дневен ред.

Друга важна тема, която въпросният участник повдига, е свързана с т. нар. „Пси-корпус“. Организация, формирана в началото на 40-те години на миналия век в САЩ, с цел обучение на хора с пси-възможности, които да участват в тайни проекти на различни структури. С годините те се превръщат в елитно звено и част от персонала на много от тайните подземни съоръжения. Впоследствие мнозина други участници (включително и такива с периферни функции в Монтоук) също потвърждават съществуването на Пси-корпуса и дори коментират някои специфични детайли от неговата дейност. Като например, че обучаващите се лица са били подложени на нещо, наречено „обратна калистеника“, или извършване на различни упражнения с глава обърната надолу. Идеята зад това е да се повиши кръвният поток към епифизата[4] и тя да увеличи своя размер и активност. На по-късен етап, употребата на технология, в комбинация с пси-възможностите, изстрелва цялата организация на съвсем различно ниво, а някои участници в Пси-корпуса придобиват огромна власт или пък се превръщат в отцепници, преследвани от статуквото. Детайлите описани в следговора по този въпрос са изумителни.

Макар първоначалният шок от излизането на „Проектът Монтоук“ да е бил твърде голям, разкритията в нея на свой ред генерират каскада от нови разклонения по темата във всевъзможни посоки. Една от тях касае най-архетипния прийом, използван в редица тайни проекти – голяма част от участниците в тях водят двойствен живот, без дори да го осъзнават. Те могат да прекарват една част от деня си като обикновени хора, а друга – като работници по тайни проекти. Днес тази тема става все по-актуална чрез множество (станали суперизвестни) телевизионни сериали, които имитират проекта Монтоук. Поради достатъчния им магнитуд тук ще споменем само два: коментирания вече „Stranger Things“[5] и новия хит „Severance“, в чийто сюжет пък наскоро един от програмираните персонажи с двойна самоличност директно стана част от сцена, в която видяхме буквално думата „Montauk“:

Разбира се, протоколите за контрол върху съзнанието също са силно вариативни в зависимост от това с каква функция ще бъдат впрегнати. Точно както в „Severance“, Престън Никълс също е работил за корпорация в своята „innie“-версия. Тази му самоличност функционира в друга реалност и именно тя участва в проекта Монтоук. Това е форма на окултен контрол, който на свой ред се преплита допълнително с начините, по които се манипулира реалността в базата. Голяма част от хилядите днешни разкрития, свързани със секретните космически програми, де факто са базирани изцяло на този принцип, което, разбира се, позволява и тонове манипулация и дезинформация – отново за налагането на дадена представа за света!

Затова, когато се говори за цялата мрежа от взаимосвързани феномени, изграждането на контекст се явява ключов фактор и важна стъпка при възприемането на информацията.

Обикновено контекстът бива полаган в някаква историческа рамка, въпреки илюзорността на „времето“ като понятие. Просто човешкото съзнание възприема много по-лесно съдържанието под формата на история и от тази гледна точка може да прибавя нови детайли към вече изградена рамка. Когато рамката бъде разширена, интерпретацията на историята също придобива нови значения и нюанси.

В тази връзка „локацията“ на базата в Монтоук също има своята пред(история) и всичко, което се случва там впоследствие, е енергийно свързано. Както описва и един от участниците в проекта (Стюърт Суърдлоу), в началото на 20 век американското правителство открива свидетелства за високо развита цивилизация в района. В онези времена все още можели да се видят следи от пирамидите, намиращи се в различни зони от плажа.[6] Но през 1938 г. големият ураган, който удря Монтоук, заличава напълно тези видими части. Впоследствие правителството продължава разкопките в района и дори създава голяма подземна база за подводници. В подземните слоеве е открита и голяма технологична пирамида, принадлежала на атлантската цивилизация, в която се помещава и специфично оборудване. Всичко това служи като готова основа за изграждане на бъдещата база. Находките очевидно са достояние на надправителствени структури, защото по времето на ВСВ има редица очевидци, които наблюдават немски подводници да влизат и излизат от зоната необезпокоявани. Нещо, което поставя под въпрос истинския „суверенитет“ на държавите и изважда на преден план тяхното задкулисно управление.

Съществуват още редица други фактори и взаимовръзки, които водят до официалното начало на проекта някъде около 1970 г. Големият шок във възприятието на събитията, случили се там, обикновено идва от резкия контраст между официално възприетото ниво на технологията по това време и възможностите, с които надправителственият елит разполага в действителност. Тази технология от своя страна е в резултат на все по-активната комуникация, споразумения и търговия с нечовешки същества. Ситуация, пряко свързана с различните видове „карантини“, наложени над Земята и тяхната условна цикличност в развитието на времевите линии.

Гледайки от по-забавната част на нещата, бяхме свидетели и на една друга синхроничност, свързана с юбилейното издание на книгата.

През 2023 г. новинарският поток бе буквално залят от новината за „извънземните мумии“ в Мексико, като въпросът стигна дори до представяне в техният конгрес.

Тук няма да коментираме в конкретика представените „находки“, именно обратното. Както обикновено, такива епизоди имат по-голям магнитуд именно когато бъдат извадени от фактологията им, която сама по себе си е вкопчваща, но остава плитка.

По-важното в случая е, че самата идея за подобно събитие (в такъв мащаб и на подобно ниво на показност) само допреди 10 години бе абсолютно фантасмагорична. Без оглед на мотивацията и целите – това постави в колективния фокус концепцията за разговори от нов тип. Това е неимоверно по-важно от баналното „да или не“, защото касае ресора на съзнанието, а не на ума (който явно си умира от кеф да е на плитко). Когато говорим за структурата на колективното съзнание в него има критични прагове, чието преминаване (или пък „спъване“ в тях) тласкат разклоненията и на различните времеви линии. В крайна сметка те се формират от съгласия накъде да се насочи колективното внимание или – най-малкото – „какви идеи могат да се посеят в него“. И именно такива събития се ползват за утроба на посеви с нови идеи, които впоследствие имат капацитета и енергията да родят своя Игра.

Но... да не забравяме забавната част :)

Независимо че обществото остана разделено по отношение на това „какво точно видя тогава“, то целият свят стана свидетел на кадри от „изложбата“, която пък доста приличаше на една от илюстрациите, които сложихме специално за разширеното издание на книгата ни през 2017 г. :)

„Проектът Монтоук“ не е наличен за продажба от доста време на нашия сайт и е време отново да се появи в материален вид.

Пулсът на времето днес е още по-ускорен и затова решихме, че диалогът ви с книгата неочаквано може да се превърне в споменатия по-горе „разговор от нов тип“ :) Неминуемо тя ще разкаже своята (инак вече „позната“) история пред вас по един нов начин и може и да се окажете изненадани от това колко измерения има в разбирането на дадена история.

По този повод съвсем наскоро с „изумление“ разбрахме, че книгата се продава на вторичния пазар на цена около 235 лв.! При това за първото издание – онова без допълнителния следговор и с меката корица.

В тази връзка следва да припомним и факта, че това бе първата наша книга изобщо, която получи твърди корици, и оттогава за нас стана приоритет да издаваме книгите си именно по този начин (въпреки огромните разходи за печат).

Навремето си позволихме да пуснем едва 150 бр. от „Проектът Монтоук“ с твърда корица, и те се изчерпаха броени дни след излизането на книгата. Цената на изданието с твърда корица преди 8 години бе 30 лв. В днешните силно инфлационни времена практиката от последните ни 2 печатни издания няма да бъде спазена и книгата няма да бъде оценена в злато, въпреки че за нас символично тя е „златна“ в много отношения.

Новият тираж на книгата е с изцяло твърди корици, а цената за брой е 42 лв.

„Проектът Монтоук“ – 308 страници пълни с култови истории – ще е налична към края на месец март, но можете да я заявите Сега.

Приятно времепомняне :)

[1] Анализиран в продължението на настоящата книга – „Завръщане в Монтоук“.

[2] В следговора на книгата сме се опитали да поставим съществена част от сложните механизми на съзнанието в приемлив логически порядък.

[3] Разбира се, нещата стават още по-взаимообвързани, когато вземете предвид, че черната дупка (като концепция) е в пряка обвързаност с по-рано коментираната тема за златото.

[4] Още много интригуващи детайли, свързани с епифизата може да прочетете тук.

[5] Който първоначално е щял директно да се казва „Montauk“.

[6] Това е тема на третата част от поредицата „Монтоук“.