Преди повече от 20 години в Румъния е направено безпрецедентно откритие, чието влияние отеква по многобройни начини в нашия свят, включително и в геополитически план. „Подземните тайни на румънския сфинкс“ е книгата, която свидетелства за направения дипломатически компромис тази уникална информация да стигне до „външния свят“. В последните години нейният отзвук на международно ниво без съмнение стана още по-силен – свидетелство, за което са и многобройните видеоматериали по темата в различни онлайн платформи. Човекът, който превърна тази история от локална в световна обаче, е Питър Муун. Той издава книгата на английски език в САЩ през 2009 г., като това се случва след серия от уникални синхроничности! Оказва се, че именно Монтоук стои в генезиса на избора за начина, по който тази книга, ще стане международно известна!

Преди 3 години Питър Муун дава пространно интервю пред Майкъл Сала, в което коментира множество неизвестни детайли и взаимовръзки между Монтоук и Румънския сфинкс. Многобройните му посещения в Румъния му позволяват да навлезе още по-дълбоко в някои от скритите пластове зад представеното и да има свой собствен поглед над нещата. Синтез на най-важните части от интервюто и ключови връзки с останалите книги от поредицата може да прочетете в долното интервю. В бележките под линия пък ще откриете актуални проявления на някои от скритите аспекти, дискутирани от Питър Муун.

Майкъл Сала (МС): С голямо удоволствие ви представям Питър Муун. Той има дългогодишна история в полето на екзополитиката, НЛО и извънземния разум. Поканил съм го да сподели информация, свързана с последните му изследвания. Добре дошъл, Питър.

Питър Муун (ПМ): Благодаря, радвам се да бъда тук.

МС: Запознах се първоначално с твоята работа някъде през 2003 г., когато започнах своето собствено изследване в областта на екзополитиката. Тогава се натъкнах на този твърде мистериозен проект, наречен „Монтоук“. По това време не можех изобщо да осмисля в дълбочина за какво точно става дума. Там се говореше за теми, свързани с пътуването във времето, а участниците, които предоставяха своята информация, като Ал Биелек, Стюърт Суърдлоу и Престън Никълс, бяха непознати за мен. Всичко това бе нова информация в личен план, но на този етап ти вече бе написал няколко книги по темата. Можеш ли да ни разкажеш накратко връзката ти с Проектът Монтоук и твоите изследвания?

ПМ: „Проектът Монтоук“ де факто предава историята на Престън Никълс, който е дълбоко въвлечен в него като учен. Срещнах го през 1990 г. и описах неговия труд. Част от предизвикателството бе да бъдат обяснени сложните му преживявания в комбинация с ексклузивното му възприятие за въвлечената технология. Трябваше да бъде построен един метафоричен мост, който да свърже екзотеричното или външния свят с езотеричното – вътрешния свят. Към всичко това следва да прибавим и темата за извънземните, която е важна част от цялостната му визия за нещата. Проектът Монтоук е свързан с експерименти над времето и човешката психика и съзнание, които биват манипулирани посредством радиовълни. Престън бе експерт в тази научна сфера. Тъй като проекта се отнася до пътуване във времето, ние започнахме разследване както на обективните журналистически аспекти, които го касаят, така и на скритите или окултните му проявления. В общи линии може да се каже, че има два основни клона на разследването, което предприехме. За мен окултните проявления са много по-интересни, защото са свързани със синхроничности, „съвпадения“ и всевъзможни странни феномени. От друга страна журналистическото разследване доказа, че са били провеждани тайни експерименти, а базата, където се е случвало всичко това, е била променена из основи впоследствие.

За да направя връзка с екзотичните аспекти, които вероятно те вълнуват, ще дам още малко контекст. Книгата бе публикувана през 1992 г. Около 1999 г. се запознах с човек, който идваше на нашите ежемесечни прояви, свързани с Монтоук. Това бе д-р Дейвид Андерсън – учен, занимаващ се с проучвания за пътуване във времето. В някои от неговите експерименти той забавяше и ускоряваше времето в лабораторни условия. Всичко това се случваше в изолирано пространство с големина на футболна топка. С течение на времето разбрах, че той върши някаква работа в Румъния. Имаше някакви учени в тази страна, които му помагаха за неговия проект. Така че през 2008 г. той ме покани да посетя тази държава. По същото време аз вече се бях съгласил да публикувам една конкретна румънска книга, свързана с т. нар.„румънски сфинкс“ и откритията в подземната част. В планините Бучеджи съществува сфинкс, а в близост до него Пентагонът бе направил удивително откритие. Чрез своята сателитна GPR технология те локализират подземна камера на около 300 м. под земята, но не могат да проникнат в нея, за да разберат какво има там. Цялата тази силно конспиративна драма, свързана с подземните открития, е описана в румънската книга, която публикувах. Това бе първата книга от цяла поредица и се казва „Подземните тайни на румънския сфинкс“. Така започнах да се интересувам от Румъния и впоследствие я посетих 11 или 12 пъти. Интересното в тази връзка е, че румънският издател на въпросната поредица преди това бе публикувал „Проектът Монтоук“, преведена на румънски език. Същевременно авторът на книгата за сфинкса (Раду Чинамар) е бил впечатлен от този факт и предава историята си точно на този румънски издател. И така тази удивителна история излиза на бял свят.

МС: За да направим още взаимовръзки с откритието в планините Бучеджи, можеш ли да кажеш още нещо за д-р Андерсън, който описваш като мистериозна фигура. Доколкото разбирам, той е оглавявал някакъв изследователски институт, свързан с проучвания за пътуване във времето. Можеш ли да обясниш защо считаш, че неговата дейност е автентична, и си оценил препоръките му да приемеш откритието в Румъния много сериозно?

ПМ: Първоначално Дейвид се бе абонирал за моя бюлетин „Montauk Pulse“. Някъде около 1998 г. той се бе установил в Лонг Айлънд и се опитваше да създаде музей на пътуването във времето като събираше всевъзможна информация по тази тема. Причината, поради която го срещнах, бе, че точно тогава той се бе върнал от Румъния и посети една от нашите срещи. Тогава стана ясно, че е твърдо решен да работи с мен, и да ми помогне. Каза ми, че прочитането на „Проектът Монтоук“ го е пробудило като духовно същество. В нашите среди наричаме духовното същество „наблюдател“. На практика е същото, но вписано в по-различен контекст. Така че Дейвид ми помагаше и вярваше в това, което правя. Но де факто неговата работа се отличаваше с действителни постижения, свързани с лабораторно забързване и забавяне на времето. Когато го видях за първи път, веднага разбрах, че той много добре знае за какво говори, от начина, по който го правеше. Тогава ми каза, че периодично ще можем да се виждаме, но няма да мога да разчитам това да се случва често, защото е много зает. Впоследствие му се случиха доста драматични неща, за които няма да говоря днес. Това, което мога да кажа в общи линии, е, че той буквално бе изваден от „бизнеса“ с пътуването във времето. След „атентата“ на 11 септември неговият изследователски център бе подложен на различни заплахи, като постоянно имаше проблеми със „сигурността“, а в неговият офис бе прониквано без разрешение. Тогава той получи предложение от правителствена структура. Казали му, че проблемите му със сигурността ще изчезнат, ако ги направи официални партньори в неговите проучвания. Което ме кара да си мисля, че самите те са били в основата на тези „проблеми“. През 2003 г. той ме информира, че няма да можем да работим заедно поне в следващите 5 години. И едва когато сключих договора с румънския издател (за румънския сфинкс), в рамките на седмица след това той се свърза с мен и ме покани да отида в Румъния.

Първоначално помислих, че ще получа някакво грандиозно обяснение за неговата връзка с откритието под сфинкса и всичко по темата. Но такава връзка явно нямаше. Само че според мен това е само привидно и нещата са по-дълбоки. Същата година (2008-а) той ми каза, че отново започва да работи в областта на пътуването във времето. През 2009 г. се върнах в Румъния, а Дейвид проведе задълбочени лекции на тази тема. Аз също участвах, като предложих различна перспектива. Нашата аудитория бе съставена предимно от млади хора – на възраст между 16 и 30 години. Събитието се проведе в Атлантикрон в Румъния, като организаторите си сътрудничат с ЮНЕСКО с цел образоване на младежите в различни сфери на науката. Освен лекциите той ми даде и своеобразни частни уроци, свързани с една специфична концепция за пътуването във времето (инварианти на пространствено-времевия интервал). Опита се да ми обясни всъщност колко просто е всичко. Проблемът е, че докато ми обясняваше, аз го разбирах, но дни по-късно забравях фундамента. Наложи се здраво да залегна над книгите, за да го разбера наистина.

И за да отговоря на въпроса ти защо Дейвид Андерсън и неговите изследвания са автентични, трябва да кажа, че той твърди, че времето де факто е разстояние. То може да бъде изчислено като разстояние. Точно както може да видите как сянката на слънчевия часовник се движи – така измервате времето чрез разстоянието. Защото сянката се движи. Това може да бъде обяснено с много проста математика. Но в същото време е трудно да бъде осъзнато заради начина, по който обикновено мислим. Това е на практика математика на ниво 8 клас, но ми отне цели 7 години да я разбера в цялост. Отне ми толкова време, за да разбера, че пътуването във времето не нарушава законите на математиката и физиката. Направил съм серия от видеа по този въпрос.

Той говори за всички тези неща на своите лекции през 2009 г. През 2010 г. обяви, че може да подложи хора на въздействие на времето, и дойде на конференцията, която организирах в Монтоук. Там той показа видео, в което се вижда как растението амарилис пораства за 3 минути, като обикновено са му необходими 3-4 дни. Показа това на група от около 20 души. Всъщност мероприятието бе доста слабо посетено. На практика ми беше трудно да убедя хората да дойдат изобщо. Дори мои приятели, които поканих напълно безплатно. Исках да видят Дейвид и това, което той ще им демонстрира. Дори тези, които все пак дойдоха, го направиха с голяма доза съпротива. Това определено бе много странно и е свързано с различни психологически феномени.

Така или иначе аз видях демонстрацията и с времето започнах да разбирам тези теории много по-добре. Но все още не е лесно да накараш хората да разберат. Той каза, че по-скоро младите хора биха осъзнали първи тази концепция. Така че мога да кажа, че научната основа зад всичко това е много ясна, но... предразсъдъците и егоцентричната нагласа на повечето учени, включително нобелови лауреати, ги заслепява и те не могат да разберат или директно започват да лъжат по въпроса. Един от тях[1] дори каза, че времевият реактор на Дейвид (за който има патент) не може да работи, защото му е необходима твърде много енергия. Само че всичко това вече бе демонстрирано, че работи. Той очевидно има необходимата енергия, за да функционира. И в патента е обяснено как се случва всичко това. Иначе е ясно, че имаш нужда от колосална енергия, за да движиш времето. Така че лично аз съм напълно убеден в автентичните му разработки, въпреки че той си остава една мистериозна фигура.

Най-големият проблем относно пътуването във времето както и удивителните технологии, описани в книгите на Раду Чинамар, е достъпът до тези технологии. Да ги разбираш е едно, но да имаш досег с тях е нещо съвсем различно. Това е един метафоричен мост, изпълнен с препятствия. Да имаш способността да променяш времето представлява необятна власт. Дейвид Андерсън изигра ролята на мост, който ме отведе в Румъния, и откри пред менвъзможността да мога да правя собствени проучвания там, включително да посетя различни интересни локации, отбелязани от Раду Чинамар.

МС: Заслужава си да кажа за моята аудитория, че „Проектът Монтоук“ е силно свързан с пътуване във времето, като част от концепцията включва 20 годишни цикли, които стигат назад във времето до експеримента Филаделфия. От тази гледна точка е разбираемо, че д-р Дейвид Андерсън е имал интерес към твоите първи книги за Монтоук и в частност за пътуването във времето. Вероятно е успял да използва информацията за своето собствено изследване по темата. И след това той влиза в ролята на метафоричен мост, чрез който стигаш до книгите на Раду Чинамар и ги публикуваш. Какво те убеди, че тези материали са автентични и, че са базирани на фактически събития?

ПМ: Преди да отговоря на въпроса ти трябва да отбележа, че книгата на Раду описва подземна камера в околностите на Румънския сфинкс. Използвана е американска технология, за да достигнат до нея и да я отворят, но това им коства много време. Локацията е на румънска територия, но американците предоставят технологията. Това се случва с подкрепата на масонска организация, която използва връзките си в Пентагона. След като успяват да влязат в подземната камера, там бива открита удивителна холографска технология. Въпреки че технологията е много древна (на около 50 000 г.) тя превъзхожда всичко съществуващо днес. Ако човек постави ръка на специфично място, неговата ДНК бива „прочетена“, а в допълнение има и данни за всевъзможни животни и звездните системи, от които те идват. Това е един своеобразен „Ноев ковчег“. Друга част на камерата, която се нарича „Залата на Проекциите“ предоставя 3D визуализации на времевата линия, но пряко свързана с твоята лична биология. С други думи всеки ще види различна история, базирана на неговите гени, и лични интереси. В камерата има и 3 тунела, които водят до различни дестинации – Египет, Вътрешната земя и Тибет.

Но да се върна на въпроса ти за автентичността на информацията на Раду Чинамар.

Няма спор, че историята, която предава, е много интересна. След издаването на първата книга обаче, пощата на издателя му е залята от многобройни свидетелства, които потвърждават различни части от представеното. Някои от тези свидетелства са директно от хора, които са работили в тайните служби на Румъния. Когато аз лично посетих околностите на сфинкса, говорих с част от местното население от град Бущени. Те потвърдиха, че през този времеви период (описан в книгата) в района е имало необичайно присъствие на американци, и им е било забранено да коментират този факт. Това е още едно лично мое потвърждение. Не го доказва, но освен това съм говорил с достатъчно много хора, които ми потвърдиха, че Раду в действителност е автентична фигура и работи за румънска правителствена служба. Разбира се, има и някои масонски източници, които твърдят, че всичко това е дезинформация. Лично аз съм комуникирал писмено с автора и намирам нашата кореспонденция за последователна. Факт е, че има някои неща, за които не му е позволено да пише, и трябва да получава одобрение от по-висши органи. Освен това познавам и хора, които са се срещали с него лично. Свързан съм с всичко това от повече от десетилетие и мога да кажа, че както Раду Чинамар, така и д-р Дейвид Андерсън се оказаха личности, с които продължавам да съм обвързан, за разлика от много други, които съм считал за важни и вече не са част от моя живот.

МС: Добре, всичко това започва, защото през 2003 г. американците получават информация чрез своята сателитна технология за аномалията в планините Бучеджи. И когато решават да проучат подробно намират тази зала, която е своеобразна библиотека на познанието. Но тя е предпазена от някакъв честотен щит с форма на полусфера. Можеш ли да разкажеш за това и кога в крайна сметка американците успяват да влязат вътре и какви споразумения сключват с румънците? Всъщност в книгата са описани 2 честотни щита. Как те биват преодолени с помощта на главния протагонист в историята на Раду – Цезар Брад?

ПМ: Значителна част от книгата е свързана с историята на Цезар Брад, който е роден по комунистическо време в Румъния – 70-те годни на 20 век. Лекарите установяват, че той има удивително дебела пъпна пръв при своето раждане. Тя е толкова здрава, че първоначално дори не могат да я срежат. В крайна сметка след множество опити успяват да го направят със скалпел. Подобни аномалии винаги се докладват на тайните служби и така Секуритате бива известена. Развитието на бебето бива следено периодично и на даден етап се намесва и друга много интересна фигура. Оказва се, че паранормалният отдел на румънските тайни служби е ръководен от китайски доктор по специално споразумение между двете комунистически страни. Той е натоварен със задачата да изгради техническата структура на отдела, чието название е Департамент Нула. Неговото име е д-р Ксиен и той рутинно преглежда детето, докато то расте. Впоследствие той се превръща в наставник на Цезар и го обучава в различни сфери. Така се стига и до момента, в който Цезар Брад оглавява въпросния паранормален отдел на румънските служби. Когато възниква ситуацията с находката на Пентагона, Цезар бива посетен от масон с очевидно големи властови инструменти. Той иска от него да проникне в подземната камера, като предлага да осигури американска технология, която да подпомогне това трудно начинание. Цезар е изумен, че този човек изобщо знае за неговото съществуване и неговата позиция в Департамент Нула, защото тя е супер секретна и само неколцина души в страната знаят за неговата действителна роля. Цезар осъзнава, че на практика няма избор и ако не сътрудничи ще изгуби позицията си в отдела.

По време на експедицията се оказва, че подземната камера е защитена от силови полета. Стига се дори до смъртни случаи в опита на някои от военните да преминат през тях. Единствен Цезар успява да премине през енергийната бариера и да достигне до мястото откъдето се деактивира защитата. На практика става ясно, че Цезар е част от много мащабен план и неговото раждане е било „припознато“ от определени сили, така че той да бъде отгледан в правилната среда, за да може да взаимодейства с честотното поле. В част от тези процеси е въвлечен и „китайския доктор“, който е много по-значителна фигура, отколкото първоначално се предполага. Той има много сериозни контакти в различни правителства по целия свят, като успява да оркестрира и манипулира и различни обстоятелства в Румъния, свързани с пробуждането на човечеството, което е в синхрон с конкретни тибетски ръкописи и доктрини.

МС: Едно потенциално потвърждение на всичко това е моето собствено изследване, поместено в книгата „Възходът на червения дракон“, където проучвам един китайски учен, който се явява основателят на тайната китайска космическа програма. Първоначално той работи в САЩ през 40-те и 50-те години. След това започва да се интересува от паранормални изследвания, като през 70-те и 80-те години в Китай започва да тества способностите на хора с различни пси-способности. Това потвърждава твоите думи, че Китай де факто е една от водещите сили в изучаването на паранормалното през 70-те години, което е и времевият период, през който този мистериозен д-р Ксиен започва да работи с Цезар Брад. Намирам това за много интересно потвърждение.

ПМ: Явно говориш за Циен Сюесън. Той е работил заедно с Джак Парсънс в JPL. Не знам много подробности за него, освен че е ръководил ракетната програма на Китай. Изследванията му в областта на паранормалното не са ми познати.

МС: Да, наблюдава се интересна закономерност, защото той започва с ракетна дейност, след това отива в Китай и им помага да основат своя собствена ракетна програма. А след това през 70-те и 80-те години започва проучвания в областта на паранормалното, за което свидетелстват някои документи, които съм поместил в книгата. Прави впечатление, че хора, които се занимават със (секретна) ракетна дейност, след това започват да изследват паранормалните феномени. Сякаш двете области се допълват.

ПМ: В тази връзка искам да подчертая, че Дейвид Андерсън ми посочи едно конкретно име – Курт Гьодел. Според него това е човекът, който е разбирал най-добре феномена на времето. Той е разбирал т. нар. затворена крива на времевата линия. Това е нещо, с което учените си блъскат главата. Самият Айнщайн е казвал, че много е харесвал да се разхожда и говори с Гьодел, защото той е имал брилянтен ум. Но интересното в случая е, че той също е бил обсебен от окултното, и това е поредният гений, потвърждаващ тази закономерност[2]. А именно, че ракетните учени са въвлечени в окултни практики[3].

МС: Знаем за работата на Ричард Хоугланд и Майк Бара, които описват ролята на окултизма в програмите на НАСА. Те обясняват до каква степен масони на високи позиции са замесени с космическата програма. В „Подземните тайни на румънския сфинкс“ е илюстрирана ролята на един конкретен масон, който може би е описан чрез псевдоним...

ПМ: Мога да кажа, че изобщо не е псевдоним. Отначало и аз си помислих това, но се оказа друго. Раду потвърди.

МС: О, ясно, значи е реално име и корените му са от Италия. Той дава ултиматума на Цезар. В книгата има смразяващ синтез за това как подобни общества са установили глобална система за контрол. Можеш ли да обобщиш това за моята аудитория?

ПМ: Той споделя, че е член на групата на Билдербергите и очевидно има много контакти на най-висше ниво, защото знае повече отколкото би трябвало. Но освен това той говори безупречно румънски и това силно впечатлява Цезар Брад, защото е рядко срещана комбинация. Един детайл, който мен лично ме изуми, когато четох книгата, е, че Дейвид Андерсън е придобил знания за тази сателитна технология, когато е служил във ВВС, създавайки времепространствени модели за сателити. Помагал е сателитите да запазят своята позиция в космоса. Когато напуска Военно въздушните сили, защото те не се интересуват от тази технология, той я развива самостоятелно чрез компания, занимаваща се в подсигуряването на сателитите. Не бих се учудил неговата разработка да е била използвана от сателита, чрез който е била регистрирана тази аномалия в Румъния. Така или иначе Пентагонът споделя информацията с висши масони и в крайна сметка се осигурява цялата операция с американската технология.

Друг важен аспект, който свързва нещата, е таймингът на проникване в подземната камера. Това се случва през август 2003 г. или точно през августовския биоритъм, който се проявява всяка година, а както знаем, това е пряко свързано с проектите Монтоук и Филаделфия. Малко по-късно Румъния влиза в НАТО и този факт е в резултат на дълбоката кооперация между двете страни. Не е доказателство, но е в синхрон с всичко случило се във връзка с историята. Голяма част от тези процеси обаче са извършени в пълна секретност и дори американският и румънският президент не са били осведомени за тях първоначално. Един от ключовите моменти в тази връзка е, че когато експедицията успява да проникне в подземната камера – веднага бива изпратен автоматичен сигнал в друга подземна камера, намираща се на територията на Ирак. Към този момент тази камера е във владението на американски войскови части, превзели Ирак.[4] Те виждат холографска презентация с карта, която дава индикация, че нещо се случва в Румъния. Съответно съобщават на своите висшестоящи и така информацията стига и до американския президент, който започва да търси информация от румънския си „колега“. В резултат на тази експедиция има много голям правителствен хаос, а представители на Департамент Нула са принудени да обясняват ситуацията на румънския президент. Следват много консултации и преговори между САЩ и Румъния, но накрая постигат споразумение. Затова Румъния става част от НАТО, защото трябва да бъде защитена. Заради технологията, която има на тази локация. Румънците и без това не харесват особено много руснаците, защото са им взели националните съкровища. От тази гледна точка не бих казал, че има омраза, а по-скоро недоволство и обида към тях. Така американците стават „защитници“ на Румъния. И затова има бази в Румъния и България, така че тези държави да са защитени от това, което се случва в момента северно от тях.

МС: Ти каза нещо много интересно и бих искал да споделиш още на тази тема. Подчерта връзката между Монтоук и 20-годишния цикъл, описан в книгите ти за проекта. Този цикъл започва от експеримента Филаделфия през 1943 г. Следват 1963 г. и 1983 г. А 20 години по-късно през 2003 г. се случва откритието в Бучеджи. Каква е тази 20-годишна времева примка? Има ли връзка между нея и откритието под румънския сфинкс?

ПМ: Да, има! И се нарича „биоритъм“. Престън Никълс ми обясни това явление, което съвпада с биоритмите на Земята. Те биват изучавани чрез радиестезията и други алтернативни дисциплини. Но освен това има връзка и с митологията на Древен Египет, като това явление се нарича „Лъвски портал“. Този феноменсе случва всяка година през месец август и по-точно между 10-то и 14-то число на месеца.[5] Случи се така, че няколко пъти бях в Румъния точно в този период на годината. Важно е да се отбележи, че това се случва всяка година, но на всеки 10 години феноменът е доста по-силен, а на всеки 20 години има своеобразна кулминация. Така през август 1943 г. имаме експеримента Филаделфия, през 1963 г. имаме т. нар. проект ITT Брентууд и, разбира се, самият проект Монтоук през 1983 г.

Това, което ме вълнува в тази връзка, е свързано и с настоящите ми занимания. През 2014 г. посетих Румъния в този времеви период. Един археолог ме заведе в пещерата Чокловина заедно с група мои приятели. На следващата година ми се обади Дейвид Андерсън и тогава го попитах дали иска да направим един подкаст. Той се съгласи и докато си говорехме преди да започне интервюто, аз го попитах дали може да ми каже нещо ново за Румъния. Тогава ми каза, че в Румъния има пещера, която представлява много специално място, защото там има времева аномалия. Енергиите там са такива, че са възможни само ако в близост има времеви реактор. Наблюдавани са много високи температури, при които се появява специфичен минерал. Труден е за произнасяне и вероятно ще го сбъркам, но звучи като „хидроксилелестадит“[6]. Тогава казах на Дейвид, че съм посетил пещерата миналата година! Това наистина бе интересно съвпадение. Какви бяха шансовете да отида точно в тази пещера? Мога да кажа, че най-удивителната информация, свързана с нея, все още не е публикувана. Така че си направих труда да се върна на това място и посетих пещерата още 3 пъти. И последният път вече влязох много навътре в нея. Дадоха ми оборудване и бях придружен от хора, които знаеха точно какво правят. Така че проникнахме на километър и половина дълбочина. Това бе приключението на живота ми. Мисля, че дори бях близо до мястото на времевата аномалия.

Според някои данни има сведения, че тази аномална реакция се е случила преди около 2000 г. или през първи век от новата ера. През този времеви период необичайно много хора са изчезнали от тази зона. Това съвпада с времето на нашествието на римляните по тези земи. Император Траян нахлува в Дакия. Но всъщност много от даките не загиват, а просто изчезват. И едно от обясненията е, че те са отишли в тази пещера, и тогава се е случил този феномен.[7] Така че това сега е част от нещата, с които се занимавам, и Дейвид знае какво правя. Не ми дава допълнителна информация, но определено проявява ентусиазъм. Мога да кажа още, че имам свидетелства и други лични наблюдения, свързани с тази пещера. В определени дни вътре и пред пещерата бива излъчвана някаква светлинна еманация, подобна на светлинен лъч или златиста светлина. Това се случва основно по време на празници от сорта на Коледа, Нова година и Великден. Говорил съм с очевидци на това явление и те казват, че когато се приближат до светлината, тя изчезва. Но още преди да говоря с тях, имах необичайно преживяване в тази връзка, което бе свързано с подобен тип светлина. Отделно тези проявления започнаха да се намесват и в сънищата ми. И това е нормално, защото сънищата са връзката между съзнателния и несъзнателния свят. И на практика осъзнах, че взаимодействайки си с пещерата, аз си комуникирам и обменям енергии със самата природа, по специфичен за мен начин. Това е много интересно, защото означава комуникация със Земята.

МС: Бих искал да се върнем на откритието в планините Бучеджи и най-вече на т. нар. „Зала на Проекциите“, описана в „Подземните тайни на румънския сфинкс“. Можем да обсъдим повече детайли относно тази забележителна локация. Особено ми е интересна борбата за разкритието на удивителната находка пред целия свят. Знам, че има голяма драма на този фронт, която също е описана в поредицата. Доколкото разбирам, самите книги са част от постигнатия компромис между американското и румънското правителство, така че информацията да излезе на бял свят макар и по такъв начин. В книгата има и диаграма, описваща „Залата на Проекциите“ и как в периферията стоят холографски маси, които си взаимодействат с наблюдателя. В центъра има полукръгло устройство, което усилва мисловната енергия, както и нещо подобно на амфора, съдържаща моноатомно злато. Можеш ли да ни дадеш повече информация за тази „Зала на Проекциите“ и какво може да се открие в нея?

ПМ: Ти даде много добро описание. Не съм убеден, че мога да надградя в посока на това, което питаш, защото минаха доста години откакто прочетох и издадох книгата. Но мога да дам допълнителна перспектива относно значението на тази локация. Това, което се намира в „Залата на Проекциите“, е своеобразен „Дисниленд на съзнанието“. Само че тук не става дума за забавление, а за издигане на вибрациите на съзнанието. Прав си, като казваш, че вътре има и съд, в който се помещава специален изотоп на бяло злато без аналог. Всичко това е свързано с ускоряване на съзнанието. Това се превръща в основна тема на една от последващите книги – промяната на вибрационната честота. Предвид всички описани последващи детайли мога наистина да го сравня с увеселителен парк от сорта на Дисниленд. Разбира се, това е огромна тривиализация, но тук правя аналогия с ефекта върху съзнанието. Ако стана малко циничен, бих казал, че в Дисниленд го правят съвсем неслучайно по доста манипулативен начин. Та въпросната зала дава възможност да се изследва съзнанието. Става въпрос да свържеш външния с вътрешния свят. Което е точно обратното на аутизма. При аутизма човек е напълно вглъбен в себе си и не може да комуникира адекватно с външния свят. Опозицията на това състояние е баланса. Предизвикателството пред човечеството е да успее да слезе от колелото на самсара или завесата на илюзията. Една от тези концепции е свързана с оробороса или змията, захапала клоаката си. Което пък е свързано директно с концепцията, която чух от Дейвид Андерсън. Разбира се, тя не е само негова, това е научна концепция, според която ороборосът е затворена крива на времевата линия. Началото е и краят! Както и да преживявате всичко това, то реално е свързано с духовната дилема на загадката на Сфинкса. Или: „що е човека“? Това е квинтесенцията на загадките и свързва не само духа и материята, но преживяванията и съзнанието. Мистерията ще бъде разкрита когато трябва, но тези книги дават едно идейно предизвикателство по много просветляващ начин.

МС: Бях много впечатлен от описанията на Раду Чинамар за „Залата на Проекциите“ и как цялата история на човечеството се прояснява чрез тези холографски проекции. От моята позиция на изследовател това би било сбъдната мечта – да мога да се добера до подобна проекция и да наблюдавам исторически събития отпреди хиляди години. И в тази връзка бих искал да попитам за създателите на това съоръжение. От описанията става ясно, че платформите са доста големи, което предполага, че тези „извънземни“ са били много високи на ръст. Та, какво се знае за създателите на тази инсталация в планините Бучеджи?

ПМ: Интересно че питаш за това, защото в третата част на поредицата, екипът отива в подземна камера в Гиза и там биват открити други исторически записи. Те са своеобразни „компакт дискове“ с информация, но технологията е различна. Освен това в помещението има и технология, чрез която може да се пътува във времето. Но това се случва по специфичен начин и не е физическо пътуване. То се случва само на ниво съзнание. Те са единствено наблюдатели и не могат да взаимодействат с това, което виждат и да го модифицират. Когато Цезар Брад се опитва да използва устройството с цел да види именно кои са създателите на цялата тази мрежа от подземни инсталации, той е блокиран. Не му е позволено да разбере кои са тези същества. Което същевременно е много интересно. Защото това е човекът на върха на хранителна верига откъм достъп до всевъзможни тайни. И дори той стига до точката, в която не му се позволява да знае. От друга страна Раду бе много потаен след като публикувах първата му книга. Той ми изпрати един диск и още тогава ми обясни, че не може да се дискутира кой стои зад изграждането на тези инсталации. От това, което са публикували, според мен е ясно кой стои зад това. Някакво извънземно съзнание така да се каже. Но независимо от това дали е „извънземно“ или „междуизмерно“, то е едновременно и извън, и вътре в нас самите. Защото самата Земя има свое съзнание. Но разумът си е разум. Ние като хора сме доста егоцентрични и дори себереферентни към разума. И мислим, че той идва от хората и е характерен само за тях. А ние сме просто едно проявление на този разум. Всички книги от поредицата са свързани с проявлението на разума и по този начин се превръщат в уникално преживяване – поне за мен и всички, които им се насладиха.

МС: Има и други интересни взаимовръзки между „Подземните тайни на румънския сфинкс“ и потенциалните създатели на „Залата на Проекциите“. Във връзка с извънземния разум от известно време правя изследване на т. нар. „Съвет на деветте“, основан от Андрия Пухарич през 70-те години, за да канализира информация за тази „космическа институция“. Получена е информация за 24 извънземни цивилизации, които „посяват“ човешкия живот на Земята. Струва ми се, че може да има потенциална връзка със създателите на „Залата на Проекциите“. Може ли да коментираш подобна вероятност?

ПМ: Мога да кажа, че имам голям проблем с Андрия Пухарич, и всичко, което идва от неговите структури. Когато започнах да се занимавам с проектът Монтоук, това бе първият човек, който се появи на радара ми, метафорично, разбира се. На практика в процеса ми на работа той се оформи като антагонист на всичко до което достигнах в изследването. Преглеждайки биографията му, той без съмнение е бил военен психиатър, работещ в сферата на контрола над съзнанието. В това отношение дори няма никакъв спор. Така че той оперира чрез структурите на психоотдела на армията. Разбира се, аз съм запознат с идеята за „Съвета на Деветте“, без да съм навлизал в дълбоки подробности. Нямам предразсъдъци относно всевъзможни корелации между човешката ДНК и извънземните. Дори една от книгите от поредицата на Раду набляга много силно върху това. Но лично аз не се „превъзбуждам“ чак толкова от подобна информация. Практикувам чи гун и се фокусирам повече върху собствения си живот, вместо да се концентрирам относно ролята на ДНК в процеса. Но това си е моята гледна точка. От друга страна много хора са възхитени от тази конкретна перспектива. На тях книгата им харесва, защото им обяснява конкретни неща, които явно са в унисон с техните виждания.

МС: До момента съм прочел само първата книга от поредицата за Румънския сфинкс, която вече наброява 7 книги, но планирам да прочета и останалите, за да ги дискутираме. Къде могат хората да намерят повече информация за тях и Монтоук?

ПМ: Всички мои книги могат да бъдат намерени на www.skybooksusa.com, както и в големите онлайн платформи. Искам да кажа обаче още нещо в тази връзка. За мен петата книга от поредицата е най-интересна от всички. Това е най-кохерентната информация, която съм чел по темата – а именно тази за Вътрешната земя. Чел съм я няколко пъти и помогнах за нейния превод на английски. Тази книга към днешна дата е на практика изчерпана. Имам само няколко останали копия. Опитвам се да я преиздам, но се оказва, че това е голям проблем. Ще отнеме поне 4 месеца заради липса на хартия, което е възмутително. Преминах през истински ад с превода поради множество причини. И след това осъзнах, че трудностите да издам тази книга бяха правопропорционални на нейната истинска стойност! И това се повтаря на нов глас с нейното преиздаване. Да не говорим, че цената за печата ще е двойна. Което наложи да вдигна и цената на книгата. Но бих призовал всички да прочетат тази великолепна творба. От друга страна следващата книга, която ти лично ще прочетеш, е втората част – „Посвещение в древната страна на боговете“. Нейната първа глава, чието заглавие е „Човекът, който бе забравен от времето“, пък е най-добрата глава, която съм чел през целия си живот изобщо. А аз дори не съм нейният автор, просто я редактирах. Бях направо смаян, когато я прочетох. Става въпрос за една алхимична традиция. Вероятно няма да има идентичен ефект върху всеки читател, но може да окаже голямо влияние. Просто исках да споделя това с теб, защото ще е следващата книга, която ще прочетеш. За мен бе удоволствие да участвам в това интервю и ти благодаря за тази възможност.

МС: И аз ти благодаря, Питър, определено се превърнах във фен на тези книги и се надявам да проведем още интервюта в бъдеще.

[1] Става въпрос за Мичио Каку.

[2] Разбира се, най-емблематичният пример в това отношение е именно споменатия Джак Парсънс за когото има доста подробна информация и анализи в „Завръщане в Монтоук“. Подглавата „ОГЪН“ в следговора на книгата е посветена на него.

[3] Макар че работата на Гьодел не е пряко свързана с ракетите, неговият принос към философията и теоретичната физика, особено работата му по относителността и съществуването на затворени времеви криви, косвено е повлияла на дискусиите за пътуване в пространството и времето, които са понятия, свързани с ракетите и междузвездните пътувания.

[4] В тази връзка наскоро един канадски гражданин излезе със сензационна информация, касаеща какво са открили американските военни в подземията на Ирак... с много интересна развръзка, касаеща нашата държава. Обобщено накратко той застава с името и лицето си, директно заявявайки, че е работел за ЦРУ, и предоставя информацията заради „по-висши цели“ и защото му е наредено! Той бива нает от службите, тъй като преди това доказва по много пряк и недвусмислен начин своите ясновидски способности като получава всевъзможна информация за предстоящи и минали събития, като той ги вижда под формата на картини в съзнанието си, а често пъти през очите на тези, които са свидетели на събитието. В интервюто той описва това, което прави като „дистанционно наблюдение“, но не следва официалния протокол. Впоследствие един от неговите ръководители (жена) му разкрива, че е участвала на мисия в Ирак по време на войната срещу Садам. И там тя вижда и представители на други държави, участващи в тайни мисии. Потвърждава намирането на „старгейт“ с кръгла форма, който преди това е бил под контрола на иракчаните. Тя е от агентите, които са били на това място като наблюдатели. Понеже е от службите, работи с други служебни лица от различните тайни мисии: американци, французи, италианци, но странно и... БЪЛГАРИ! Впоследствие се взима решение старгейтът да бъде преместен. Той е разглобен и поставен в сандъци, а важни негови компоненти са сложени отделно, за да не може да заработи без тях. Обаче по време на транспорта нещата излизат извън контрол и старгейтът е откраднат, а тези които са натоварени с мисията да го транспортират го губят. Не знаят кой го е направил, но подозират, че е вътрешна работа, и че може да са двойни агенти на ЦРУ. От агенцията успяват да проследят следите на старгейта до... БЪЛГАРИЯ!!! Знаят, че е на наша територия, но не знаят точно къде! Де факто неговите ръководители му казват, че старгейтът е направен от много рядък черен металически камък, и работи с много специална вода. На него имало и гравирани надписи. Части от старгейта били отделени от него преди да бъде откраднат и донесен в България. Тези части впоследствие се озовават в Африка и има мисии да бъдат възстановени. Въпросният човек получава задача заедно с цял екип да направи дистанционно наблюдение на въпросния старгейт, но де факто това не е RV в класическия смисъл. Така че той прави това, което може, и вижда старгейта ясно, като до него има бял драконианец, а зад старгейта се виждали войници с черни униформи. Никакви други отличителни черти. После потвърждава, че старгейтът е в България. Разбира се, не казва къде! Освен това твърди, че старгейтът вече не е под американски контрол! Както вече сме коментирали, екзотична информация, идваща от чуждестранни източници, свързана с България, е голяма рядкост. Друг подобен случай бе когато Дан Буриш съобщи, че в околностите на Пирин се намира друг старгейт – нещо, за което сме писали по-подробно в следговора на „Подземните тайни на румънския сфинкс“. Предвид източника на информация в конкретния случай, тези данни следва да бъдат проучени много задълбочено, преди да стане ясно до каква степен са дезинформация.

[5] Явлението „Лъвски портал“ се случва всяка година между 28 юли и 12 август, но обикновено се отъждествява с датата 8 август (8/8). То е преди всичко духовно и астрологично понятие, което се свързва със звездата Сириус – най-ярката звезда в нощното небе. Според различни езотерични и духовни традиции, през този период се отваря енергиен портал, който усилва притока на космическа енергия или висше знание от Сириус към Земята. Някои духовни традиции и астролози смятат, че енергията на „Портала на Лъва“ не се ограничава само до един ден. Те разширяват периода на влияние няколко дни преди и след 8 август.

[6] Хидроксилелестадитът е необичаен минерал, свързан с пещерата Чокловина в Румъния. Той има уникални характеристики и вероятно високотемпературен произход. Изследванията сочат, че хидроксилелестадитът е рядък минерал, вероятно образуван в резултат на интензивни термични процеси, предизвикани от горене на прилепово гуано в ограничени зони на пещерата. Това е необичайно за пещерни условия, тъй като хидроксилелестадитът обикновено се свързва с високотемпературни метасоматични процеси, както е отбелязано в други изследвания за находища извън пещерни среди.

[7] За сходно „изчезване“ на хора в древността свидетелстват и данните на група международни вюъри, които правят изследване на Варненския неолитен некропол. Един от участниците в проекта описва как жители в околността на Варна преди 6000 г. са били изложени на военен конфликт (както в случая с римляните, за който говори Питър Муун). Вюърът съобщава, че част от жителите на древна Варна са били принудени да напуснат, но това се случва по много мистериозен начин. Има някакво събитие, което „разкъсва времето и пространството“. Приликата тук също е значителна. Накрая вюърът съобщава, че хората са преместени към изолирани планински структури, които имат „хармонична вътрешност“, където получават достъп до висша технология. Повече информация на тази тема може да прочетете в статията на RV Insights: „Древните тайни на Варненския некропол“.