Както вече многократно сме коментирали – живеем във времена, които имат потенциала да пресътворяват реалността с много по-голяма сила от предишни изминали цикли. „Сензационни“ материали и новини винаги са присъствали в медиите, като тяхното въздействие често се е изразявало с израза „всяко чудо за три дни“. Дали този архетип ще бъде запазен и по отношение на „впечатляващите находки“ в подземията на Гиза, тепърва предстои да разберем.

Заявката на екипа на Маланга, Бионди и Мей представя мрежа от геометрично организирани подземни структури – от камери под пирамидата на Хефрен до дълбоки шахти и гигантски кубични празнини. Без всякакво съмнение обаче ставаме свидетели на безпрецедентна атака към един от бастионите на статуквото, най-вече по отношение на мащаба на разпространение на новината, достигнала „епидемичен“ магнитуд благодарение на новия технологичен ред.

Едва ли има останал човек в развития свят, който да не e чул поне част от вече тоновете излята информация по въпроса и разразилите се „спорове“ впоследствие. И точно затова на преден план отново изниква най-ключовият фактор при възприемането на всяка една информация.

КОНТЕКСТЪТ!

Тъй като от много години самите ние боравим с доста специфичен контекст, понякога ни е трудно да решим откъде точно следва да се започне с представянето на даден казус. Просто защото има дузина важни неща, които могат да бъдат изтъкнати като акцент и начална точка към изграждането на една по-широка рамка. В конкретния случай автентичният подход към разиграващите се процеси за нас минава през особен филтър.

Вече бе заявено, че е атакуван един от „бастионите на статуквото“ и това наше твърдение има множество слоеве на възприятие. Защото символът на египетските пирамиди влиза твърде надълбоко в подсъзнанието на почти всеки човек на тази планета. Голямата пирамида е най-емблематичното от т. нар. „7 чудеса на света“, което ще ви бъде посочено веднага от всеки случайно срещнат минувач, за сметка на всички останали „чудеса“ от списъка, които вече на практика не съществуват.

По-същественото в случая обаче е функцията на египетските пирамиди! Това са може би най-експлоатираните откъм теории древни „монументални артефакти“, съхранили се „официално“ до днес. Има издадени буквално хиляди книги, които коментират и изследват различни аспекти на тези уникални паметници на времето. Тяхното предназначение, начин на изграждане – и не на последно място – връзки с други обекти и локации, са все характеристики, които могат да служат като основа за създаване на цивилизация.

Многоаспектните функции на пирамидите са познати на тайните общества от хилядолетия, но именно поради мощното си символно значение, което достига с лекота до подсъзнанието, са придобили един доста специфичен статут на масово ниво. Включително и като директен символ, изобразен на банкнотата от $1 на все още действащата световна валута. Въпреки натрапчивата пропаганда на официалната наука за всичко свързано с техния генезис, те биват възприети от една солидна част от обществото по начин, който влиза в конфликт с официалната научна позиция. Тези постройки и до днес представляват загадка.

Статуквото е сложило огромен печат „ТАБУ“ на всичко извън наративната конвенция и профанизира всеки опит за адекватен дебат по въпроса с понятията „конспиративни теории“ и „псевдонаука“... „Нямало“ материални доказателства за алтернативните тези! И точно затова, когато някой от тяхната собствена гилдия обоснове „научно“ теза, числяваща се към „табуто“, се надига вълна от критика, негодувание и дори опити за своеобразен „остракизъм“ към дръзналите да оспорят „наратива“. Защото под заплаха е не „демокрацията“, както навремето е било в Гърция, а фиктивният илюзорен свят, превърнал се в „демонокрация“. Не за друго, а понеже промяната на парадигмата за пирамидите, касаеща това КОГА, ОТ КОГО, КАК и ЗАЩО са били построени, бута с един замах сламената къщичка на статуквото, базирана на мноооооооого умишлено и нагло укрити доказателства!

Всъщност това твърде добре се осъзнава от екипа, стоящ зад откритията. Те си дават и ясна сметка, че могат да пренапишат историята на човечеството (което автоматично променя и реалността), като изместят фокуса от древните египтяни към много по-стара и технологично напреднала цивилизация. Но тъй като все пак трябва да се запази някаква политическа коректност, умишленото прикриване на доказателства през годините бива описано от изследователите просто като „закостенялост“, „его“ и „страх от признаване на грешки“ от страна на „официалната наука“ (и в частност египтолозите). Това обаче е друг клон на анализа, на който ще обърнем внимание на по-късен етап. Защото за да разберем много по-добре какво се случва днес, трябва да се върнем в миналото и да установим, че и други „екипи“ са опитвали да направят същото, но не са имали „лукса“ на световното медийно отразяване.

Преди това обаче нека все пак да обобщим най-важните акценти на заявката на изследователския екип, за да може да разберете мултиконтекста във взаимовръзките, които ще последват оттук насетне.

Новият прочит на Гиза

На 15 март 2025 г. интердисциплинарен екип от изследователи обяви новаторско откритие под египетското плато Гиза: огромен комплекс от подземни камери и шахти, простиращи се на близо 2 км. под известните пирамиди. Официалното наименование на проекта, обявено на пресконференцията, бе доста показателно: „Гиза: Пирамидите и времевият портал“[1].

Екипът – състоящ се основно от професор Корадо Маланга, д-р Филипо Бионди и д-р Армандо Мей – използва усъвършенствана технология за радарно изобразяване, за да „види“ дълбоко под земята без разкопки. На събитието Маланга, Бионди и Мей представят 3D радарни сканирания с висока резолюция, за които се твърди, че показват множество нива на неизвестни структури, скрити дълбоко под пирамидите. Тези открития биха могли да променят коренно разбирането ни за древното инженерство и да дадат нов прочит на отдавнашните легенди за скрити камери в Гиза.

Екипът използва технология SAR, комбинирана с нова методика на Доплерова томография, за да изследва структури, заровени дълбоко под земята в платото на Гиза. Тази технология преобразува фотонните радарни сигнали в звукови (фонични) сигнали, което позволява „поглед“ през твърди материали като гранит. Гранитът става „по-прозрачен от стъкло“ за звуковите вълни, за разлика от светлината, която не може да проникне през него. Ключовата иновация на Бионди и Маланга е да анализират микровибрациите на структурите, вместо да разчитат на директно проникване на вълните. Данните са събрани от две сателитни компании – „Capella Space“ и „Umbra Space“, които имат сателити на височина около 680 км. над Земята, което осигурява висока резолюция и триизмерни изображения. Сателитите улавят фини фазови измествания или доплерови честотни промени в радарните ехо-сигнали, причинени от микроскопични движения[2], предизвикани от естествени сеизмични вълни – „фоновия шум“ на Земята. Д-р Бионди е разработил и собствен софтуер за обработка на сигнали, преобразуващ радарните отражения във „фононична“ информация, третирайки вибрациите като звукови вълни. Това позволява създаването на 3D томографски модели, разкриващи вътрешните характеристики на пирамидите и подлежащата земя.

Конкретните открития, заявени на пресконференцията, са меко казано впечатляващи, най-вече защото предполагат знания и технологии, немислими за традиционната презентация на статуквото по отношение на всички археологически монументи. А именно: открити са пет идентични камероподобни структури точно под основата на пирамидата на Хефрен. Всяка от тях съдържа множество хоризонтални нива с наклонени каменни покриви, наподобяващи дизайна на Царската камера в Голямата пирамида. Тези камери са свързани чрез прави, геометрични проходи или коридори, което предполага организиран план. Размерите им са сравними с тези на Камерата на краля от пирамидата на Хеопс.

Намерени са осем цилиндрични вертикални шахти, подредени в два успоредни реда под камерите. Тези шахти изглеждат празни (като кладенци) и всяка е заобиколена от спускащи се спирални коридори, изсечени в скалата. Те се простират на дълбочина около 648 м., което е приблизително осем пъти повече от височината на пирамидата на Хефрен (136 м.). Равномерното им разположение и симетрия сочат към умишлено архитектурно оформление.

В долния край на системата от шахти са разположени две гигантски кубовидни кухини, всяка с размери около 80 м. на страна – достатъчно големи, за да поберат катедрала. Тези кубични камери са разположени една до друга, а осемте шахти изглежда се събират към тях, вероятно свързвайки се с тези пространства. Те се намират почти директно под центъра на комплекса.

Цялата система се разгръща на около 2 км. хоризонтално, достига до пирамидите на Хеопс (Голямата пирамида), Хефрен и Микерин. Общото оформление е многоетажно, простиращо се от повърхността до над 600 м. дълбочина, образувайки кохерентен подземен комплекс.

Изграждането на многоетажни зали и шахти на стотици метри под земята представлява титаничен инженерен подвиг дори с помощта на съвременните технологии. Което веднага би повдигнало множество въпроси. Най-малкото – ако една древна цивилизация е постигнала това, може лесно да се заключи, че е имала много по-напреднали познания по геология и инженерство, отколкото се е смятало досега. Което, разбира се, ражда и множество хипотези за функцията на комплекса в Гиза.

По време на своята пресконференция учените свързват находките с митични концепции като „Залите на Аменти“ и предполагат, че пирамидите може да не са само гробници, а да имат по-сложна функция, потенциално свързана с енергия. Твърдят също и че под тези структури, на около 1200 м. дълбочина, се открива още по-сложна мрежа от „светещи“ обекти, които екипът интерпретира като останки от „град“. Това е подкрепено от изчисления, базирани на размера на пикселите в томографиите. Нещо, което има потенциала да открехне вратата към още по-шокиращи измерения на ситуацията.

И тъй като има много пластове във възприятието на цялата тази информация, следва да се вкара известна доза контекст.

Едно от ключовите понятия при поднасянето на новините, свързани с подземията на Гиза, без съмнение бе терминът „радарни технологии“. Те са комбинирани по революционен начин от екипа, така че в крайна сметка да бъдат „видени“ тези безпрецедентни до този момент находки (най-вече като конкретика).

Само че „радарни технологии“, изследващи същия този район, са били прилагани и в миналото от други „екипи“ с не по-малко бомбастични твърдения! Просто вероятно малцина са чували за тях. В тази връзка ще коментираме само два показателни проекта заради приликите в използваните методи на изследване.

Предишни проекти свързани с тайните подземия на Гиза

Хронологично първият ни връща доста по-назад във времето (още в 70-те години на 20 век) и се нарича „Проект Гиза“.

Негов ревностен „апологет“ е д-р Джим Хъртак. Той е американски изследовател и автор, известен с работата си в областта на алтернативната наука и хипотезите за древни технологии. Основател е на „Academy for Future Science“ и е свързван с изследвания на Гиза от миналия век. Хъртак твърди, че е участвал в проекта, който използва усъвършенствана технология, включително радар SIRA[3], за картографиране на подземни структури под платото Гиза. Според негови разкази този проект започва през 1978 г. с подкрепата на египетския президент Ануар Садат и включва десетилетия секретни разкопки.

Хъртак представя откритията, които свидетелстват за „огромен мегалитен метрополис“ под Гиза, датиран на поне 15 000 г., с множество нива, хидравлични подземни водни пътища, масивни камери с размерите на катедрали и статуи, сравними с тези в долината на Нил. Той свързва тези структури с предполагаема „четвърта коренна култура“[4] и ги описва като доказателство за напреднала технология, надхвърляща съвременните представи за машинно инженерство. Предисторията на участието му в проекта е не по-малко интересна, защото е нещо като патент на фракциите за вербуване на кадри.

В книгата си „Ключовете на Енох“ Хъртак описва преживяване от 1973 г., в което е бил „взет“ от същество на име „Метатрон“[5] по време на медитация, като му е показано космическото значение на Гиза в контекста на „божествената матрица“. Според него платото е „звезден портал“ или точка за контакт между земните и небесните измерения. Той съобщава, че е получил информация за точните местоположения на подземни структури.

Освен това Хъртак поддържа идеята, популяризирана от Едгар Кейси, че под Сфинкса или в близост до него съществува „Зала на записите“ – подземно хранилище на древна мъдрост, съдържащо артефакти, текстове и технологии от изгубена високоразвита цивилизация, често свързвана с митичната Атлантида. Според него тази зала е била създадена от предишна култура, която е имала връзка с извънземни същества, и е предназначена да бъде открита в определен момент от човешката история – време на духовно пробуждане.

Хъртак счита, че Голямата пирамида не е просто гробница, а част от по-голям подземен комплекс, включващ тунели, камери и „енергийни устройства“, свързани с древна технология. Той свързва това с идеята за „пирамидалната енергия“, която според него е била използвана за духовни и практически цели. Твърди че тези структури са построени от цивилизация, предшестваща познатите египетски династии, и че те са били ръководени от фигури като Енох. Той описва Гиза като част от глобална мрежа от „енергийни точки“, които са били активирани от древни „учители“. Тези точки са предназначени да бъдат „включени“ отново в бъдещето, когато човечеството достигне определено ниво на съзнание.

Кулминацията на неговите твърдения идва в края на 20 век, когато на конференция в Австралия той заявява, че се подготвя документален филм със заглавие „Chambers of the Deep“. Видеоматериалът щял да покаже резултати от „Проект Гиза“, включително кадри на изследователи, които с гумени лодки преминават през подземни реки и езера с километри ширина, за да достигнат запечатани камери. Той описва филма като документиращ „град на боговете“ под платото Гиза, с огромни зали и артефакти, които сочат към изгубена цивилизация.

Такъв филм обаче така и не достига до масовата публика, което може да се тълкува многозначно. Включително и че е бил ограничен до прожекции единствено за „частни презентации“, защото не е имало разрешение да получи друг статут от „силните на деня“. Всъщност на по-късен етап има и директни твърдения, че подобна частна презентация се е състояла.[6]

Тук нещата обаче стават особено интересни, защото очевидно този предполагаем филм (или поне някои негови части) са изтекли по различни канали в същия времеви период. В конкретния случай имаме и лично потвърждение от Питър Муун, описано детайлно в следговора на „Първият тунел: Окултната зала в Египет“. Там той разказва какво е научил от един от участниците в тези процеси, който подробно описва обстоятелствата довели до създаването на документален филм, разкриващ обширен мегалитен метрополис, който достигал няколко нива под платото в Гиза. Той включвал голяма мрежа от подземни канали, както и камери с големината на катедрали и огромни статуи. Това място изобилствало от артефакти и ръкописи и било наречено „Градът на боговете“. В една от версиите на филма дори имало архивни кадри от предишна експедиция от 1936 г., които впоследствие били премахнати. Съвпаденията в ключови наименования и описания с тези на Джим Хъртак свидетелстват, че става дума за един и същ документален филм, макар източниците на информацията и обстоятелствата при които са я придобили – да са различни.

Вторият пример е свързан с проекта „Giza Geomatrix“.

Точно както и при „Проект Гиза“ – за него са чували малцина. Тук обаче част от причините са, че свидетелствата за него бяха подложени на брутална цензура и триене на видеоинтервюта от „популярни платформи“ в комбинация с директни заплахи от египетските власти. Възможно най-обобщено, проектът „Geomatrix“ е независима изследователска инициатива, активна около 2010-2011 г., фокусирана върху платото Гиза в Египет. Екипът, включващ личности като Бил Браун и Ричард Габриел, използва комбинация от модерни технологии като радар за проникване в земята (GPR) и неконвенционални методи като радиестезия, за да търси скрити структури под повърхността. Проектът цели да открие доказателства за напреднали технологии и системи, които може да са свързани с древноегипетската цивилизация. Сред основните им твърдения са открития за скрити камери, тунели и дори предполагаемото местоположение на гробницата на фараона Хуфу (Хеопс).

Изследванията на „Geomatrix“ надхвърлят традиционната археология. Екипът предполага, че пирамидите на Гиза са част от глобална система за защита на Земята, която би могла да предпазва планетата от природни бедствия или слънчеви аномалии. В интервюта пред Проект Камелот те твърдят, че определени зони на платото са защитени от мистериозно силово поле, което пречи на достъпа до потенциален вход към т. нар. Зала на записите. Според тях Голямата пирамида и околните структури генерират или фокусират енергия чрез своята прецизна геометрия и ориентация спрямо звездите.

Впоследствие излагат теорията за мрежа от пирамиди по света, предназначена да стабилизира планетата.

Според Браун и Габриел, системата за защита на Земята е мрежа от древни обекти – предимно пирамиди, мегалитни структури и свещени места – които са стратегически разположени по цялата планета и свързани на база геометрични и енергийни принципи. Други части от тази система са пирамидите в Теотиуакан (Мексико), Стоунхендж (Англия) и дори подводни структури край Япония. Те считат, че тези обекти не са просто архитектурни паметници, а функционални устройства, проектирани от напреднала древна цивилизация (или с помощта на извънземен разум), за да предпазват Земята от космически или геофизични заплахи. Те предполагат, че тези места са разположени върху лей линии, които усилват естествените енергийни полета на планетата. Едно от най-драматичните им твърдения е, че тази мрежа може да бъде „активирана“, за да създаде защитно силово поле около Земята.

В интервю от 2010 г. пред Проект Камелот те споменават, че са открили доказателства за съществуващо силово поле под Гиза, което дори пречи на официалните власти да достигнат до определени подземни камери като предполагаемата „Зала на записите“. Те също смятат, че тази система е била създадена, за да предпази Земята от катаклизми – било то естествени или предизвикани от външни фактори (космически заплахи). Намекват и че системата за защита е в „спящ режим“ и че човечеството трябва да открие как да я активира, за да се справи с предстоящи глобални промени.

В интервютата пред Проект Камелот и други публикации в социални мрежи (които бяха цензурирани), както и на официалния си сайт (който отдавна не функционира) екипът твърди, че е станал свидетел на тайни операции в района на Гиза, включващи преместване на статуи и други големи обекти. Според тях тези действия са извършвани предимно нощем от египетски власти или други групировки, с цел да се скрият находки, които биха могли да променят разбирането за историята на региона. Конкретно се споменава, че статуи, вероятно открити в подземни камери или тунели, са били изнасяни бързо, без публично оповестяване. От „Geomatrix“ свързват тези събития с техните GPR сканирания, които показват мрежа от тунели под платото, простиращи се от Сфинкса към пирамидите и Сакара. Те предполагат, че в тези тунели са открити артефакти – не само статуи, но и предмети с потенциално технологично значение, които биха могли да подкрепят теории за напреднала древна цивилизация. Според екипа властите са имали интерес да потулят тези открития, като ги изнасят или унищожават, за да запазят официалната историческа версия. В тази връзка Браун и Габриел разказват за напрежение с египетските Служби по антики, които ограничавали достъпа им до определени зони. В един случай споменават, че след откриване на аномалия чрез GPR в близост до Сфинкса, районът бил бързо отцепен, а те били принудени да прекратят работата си там. По-късно забелязали дейност, силно наподобяваща на изкопи и изнасяне на обекти, включително каменни фигури, които не били документирани публично впоследствие.

В допълнение към тези два сравнително непознати за масовия читател проекта, следва да се отбележи и че други хора, свързани с науката, също са правили сериозен анализ, изследвайки предполагаемите функции на египетските пирамиди.

Кристофър Дън например, предлага революционната идея, че Голямата пирамида в Гиза не е била предназначена основно за гробница на фараони, както предполага традиционната египтология, а е функционирала като сложна машина или електроцентрала. Според него пирамидата е била проектирана да генерира и използва енергия, което коренно се различава от общоприетото схващане за нейната роля като погребална структура с „церемониални функции“. Като опитен производствен инженер, Дън подчертава изключителната прецизност и напредналите инженерни техники, използвани при изграждането на пирамидата. Той отбелязва, че точността в измерванията и подравняването на пирамидата е почти невероятна за епохата, към която се числи. Инструментите и методите, необходими за постигането на такава прецизност, предполагат наличие на технологии, които надхвърлят традиционно приписваните на древните египтяни възможности. Една от ключовите идеи на Дън е, че пирамидата е била акустично устройство, способно да преобразува вибрационните енергии на Земята в използваема форма, като например микровълнова радиация. Той предполага, че камерите и проходите в пирамидата са били стратегически разположени, за да усилят акустичните ѝ свойства. Чрез хармоничен резонанс пирамидата е можела да взаимодейства с естествените вибрации на Земята, превръщайки ги в енергия.

Дън прави и интригуващи паралели между предполагаемата функция на пирамидата и съвременните технологии, особено тези, разработени от Никола Тесла. Той твърди, че пирамидата може да е използвала принципи, подобни на тези за безжично предаване на енергия. Това сходство подсказва, че създателите на пирамидата са имали познания за енергийни системи, които напомнят на съвременните изобретения и дори отвъд тях. Дън се фокусира и върху физическите характеристики на пирамидата, както и свързаните с нея артефакти, за да подкрепи своята теория. Той посочва следи от обработка върху камъните и артефактите, които според него предполагат използването на напреднали машинни техники. Прецизността на тези елементи, според него, не може да бъде обяснена с прости медни инструменти или ръчен труд, традиционно приписвани на древните египтяни.

Много сходни твърдения прави и един от най-големите класици в сферата на „алтернативните теории за нашето древно минало“ – Ерих фон Деникен. Той има силен интерес към всякакви подземни структури и когато в книгата си „Златото на боговете“ описва, че му е била показана гигантска подземна тунелна мрежа в Еквадор, която се простира по целия континент, медиите злорадо му се нахвърлят, „изобличавайки“ дръзките му (особено за онова време) твърдения. Впоследствие обаче се оказва, че в историята има прекалено много доказателства, които са описани подробно в материала „Металната библиотека“.

Подобно на всички изброени дотук изследователи и Деникен счита, че пирамидите не са били просто гробници. Той вярва, че са функционирали като енергийни генератори или предаватели. Освен че са генерирали енергия, са служили и за комуникация с извънземни цивилизации, което надхвърля традиционното възприятие за тях като за „погребални паметници“. Той твърди, че пирамидите са били използвани и като астрономически обсерватории, като отбелязва тяхното прецизно подреждане спрямо звездите и съзвездията (като например съответствието с Орион), и смята, че това е било невъзможно без напреднали познания, предоставени от извънземни. Според Деникен под пирамидите съществуват обширни подземни тунели и камери, които са били използвани за различни цели. Той предполага, че тези пространства са служили за складове на древни артефакти или технологии, но са били и възможни убежища, или оперативни центрове за извънземни посетители. Твърди, че тези подземни части крият тайни, които съвременната археология все още не е разкрила напълно. Деникен свързва пирамидите с други мегалитни паметници по света като Стоунхендж и линиите в Наска, точно както и екипът на проекта „Geomatrix“. Той предполага, че всички те са част от глобална мрежа, създадена или вдъхновена от извънземни цивилизации, което подсилва идеята му за тяхната необикновена функция.

Един от участниците в проектът Монтоук също представя интригуващи подробности, свързани с подземията на Гиза. Той коментира информация, която поучил от свой контакт във военновъздушните сили относно мистериозен тунел под Гиза, за който никой от тайните служби не знаел „кога и как е построен“.

На база данни, свързани с тайна камера под пирамидата, датиращи от 20-те и 30-те години на 20 век, била сформирана експедиция, която да проучи въпроса. На по-късен етап било построено подходящо оборудване и открили метална врата на около 150 м. под основата на пирамидата. Имало и други врати, които били базирани на звуков код. В залата били открити над 30 000 диска с информация и извънземно оборудване. На дисковете била изложена историята на извънземни цивилизации на други планети, описващи период от над 100 000 години. Участниците успели да направят копия на част от информацията, която за известен период била съхранявана във военна база в Ню Мексико.

От изложеното дотук става видно, че проектът на Маланга и Бионди споделя концептуални съвпадения с алтернативни изследователи като д-р Джим Хъртак и неговия „Проект Гиза“, Бил Браун и Ричард Габриел от „Geomatrix“, Едгар Кейси, Кристофър Дън, Ерих фон Деникен и вероятно още много други.[7] Всички те изказват твърдения за подземни структури и мрежи в района на Гиза с потенциална енергийна или цивилизационна значимост.

Въпреки това новият проект се откроява с количествената си конкретност и технологичната си база, което го прави по-близък до съвременните научни претенции, макар и оспорван от официалната наука.[8] Проектът на Маланга и Бионди се отличава с конкретност и мащаб. Дълбочината от 2 км. и детайлните описания (648-метрови шахти, 80-метрови кубове) са по-специфични от повечето предишни твърдения, които са по-общи, абстрактни или пък напълно непроверими. Има и сериозна заявка за технологична прецизност. Комбинацията от SAR и използвания изкуствен интелект в анализа на данните предлага по-модерен подход в сравнение с по-ранни методи или мистични тълкувания. Описанието на цилиндрични шахти със спирални пътеки и кубични камери е уникално спрямо по-простите тунели или кухини, споменавани от други официално признати научни проекти.

Но отвъд всичко това навярно най-революционната част от проекта е свързана с обстоятелството, че ако той бъде подкрепен и от други алтернативни изследователи, на база предоставеното „ноу-хау“ ще могат да бъдат проучени подземията на редица други култови монументи. Тогава подземната мрежа от структури, опасващи цялата планета, ще бъде още по-лесно установима.

Реакцията на научната общност

„Разбира се“ заявката на екипа на Маланга и Бионди предизвика почти моментална реакция от всевъзможни сфери на официалната наука. Веднага на медийния фронт се появиха египтолози, археолози, историци и методолози, геофизици и специалисти по радарни и сателитни технологии, инженери и т.н.

Захи Хауас, бивш министър на антиките на Египет и известен египтолог, бе сред най-гласовитите критици.[9] Той нарече твърденията „напълно неверни“ и „без научна основа“, подчертавайки липсата на археологически доказателства. Както той, така и други египтолози настояват, че подобни мащабни структури биха оставили следи в историческите записи или предишни разкопки, което не е наблюдавано.

Тук е мястото да отворим и малка скоба за това как египтологията третира обектите „оставили исторически записи“, които отгоре на всичко са експлоатирани и от „предишни разкопки“, за да покажем че всъщност изобщо не става дума за това, а за поддържането на статукво.

Примерът с който ще работим е образец за това как нещо огромно може да бъде потулено, до степен в която много хора дори не са чували за съществуването на нещо за което се говори в множество древни източници, които науката всъщност припознава и уважава.

Става въпрос за т. нар. „Египетски лабиринт“.

Шокиращото тук е, че става въпрос за най-голямата сграда строена от човешка ръка някога изобщо. Строежът на лабиринта е отнел 365 г. (от 4608 до 4323 г. пр. н.е.), а диаметърът му от изток на запад бил 8,3 км. Общата площ на комплекса се разпростирала на над 74 000 м².

Откъде знаем за това?

От бащата на историята – Херодот.

Ако не сте чували никога за това сигурно сте в шок как не сте го учили нито в учебниците по история, нито пък има надпревара той да бъде изровен въпреки че се знае точно къде е.

Нека видим какво казва така уважавания от всички учени „първоизточник“ на исторически истини:

... Освен другото те решили с общи средства да оставят паметници за спомен от себе си и наредили да се изгради лабиринт. Лабиринтът се намирал малко над езерото Мойрис, някъде около града, наречен „Града на крокодилите“. Вече видях пирамидите, словото е безсилно пред него. Защото, ако се пресметне колко струват издигнатите от елините крепости, то би се оказало, че там са вложени по-малко усилия и са направени по-малко разходи от тези за лабиринта. Разбира се, и храмовете в Ефес и Самос са достойни за описание. Колкото до пирамидите, то те са неописуеми и всяка от тях е равностойна на много елински творения, колкото и величествени да са те. Но лабиринтът превъзхожда пирамидите.

Той има дванадесет покрити двора със срещуположни врати – шест от тях гледат на север, шест – на юг без прекъсване. Един и същи зид ги огражда отвън. Вътре помещенията са в два плана: едните подземни, другите – над земята върху тях, на брой три хиляди, по хиляда и петстотин горе и долу.

Разбира се, надземните ги видяхме с очите си и разказваме за тях тъй, както сме ги разглеждали, а за подземните научихме от разкази.

Защото египтяните, които ги пазят, не пожелаха по никакъв начин, да ни ги покажат, заявявайки, че там се намират гробниците на царете, които са построили някога този лабиринт, както и гробници на свещените крокодили. Тъй че за долните помещения разказваме това, което сме чули, а горните, свръхчовешки творения сами ги видяхме. Изходите през покритите помещения и завоите през дворовете, бидейки твърде заплетени, ни удивиха безкрайно, докато преминавахме от двор в помещения, от помещения към преддверия с колони, оттам към други покрити помещения и от тях към други дворове. Всичко това е покрито с покрив от камъни като стените, а стените са пълни със скулптирани фигури; всеки двор е обграден с колонада от бял камък свързан по най-добрия начин. Пирамида от четиридесет разтега, в която са скулптирани големи изображения, се намира до ъгъла, където завършва лабиринтът; към нея бил изграден подземен път.

И така.

Три хиляди помещения с вътрешни градини и една-единствена обиколна стена, затваряща цялата постройка. Над входа на Египетския лабиринт били изписани думите: „Безумие или смърт – ето какво намира тук слабият или порочният, само силните и добрите откриват тук живот и безсмъртие.“

И наистина, древни свидетелства казват, че много от стените били подвижни, което превръщало сградата в истински лабиринт. В писанията се разказва за хора, които се губили и погивали.

Лайтмотивът е, че едва ли би могло да има по-колосална сграда от тази!

Остава въпросът защо не знаем нищо за това?

Повечето египтолози поддържат тезата, че лабиринтът е бил открит през 1843 г. от знаменития немски археолог Рихард Лепсиус. Става дума за разкопаните от Лепсиус гробна пирамида на фараон Аменемхет III (1844-1797 г. пр. н.е.) и заобикалящите я развалини. Комплексът се намира близо до Фаюмския оазис.

Ето какво описание е дал Лепсиус:

Разположението на всички постройки е такова, че три големи групи сгради с ширина от по 90 м. обграждат един правоъгълен дворец с дължина 180 м. и ширина 150 м. Четвъртата страна – една от късите – се затваря от пирамидата, която лежи над двореца. Тази пирамида има основа от 300 на 90 м. съответно не се допира съвсем до крилата на околните постройки.

Описанието няма нищо общо с по-ранните сведения на Херодот, обаче.

Не се споменава нищо за покрити с релефни изображения стени, гигантски структури, подземна част с хиляда и петстотин стаи, мраморни колони и т.н. И освен това къде, според археолозите трябва да се намират гробниците на митичните царе? Лепсиус така и не е открил следа от тях. Следователно, какво всъщност е разкопал? Стотици помещения, залепени едно до друго и едно под друго, повечето от които малки, а някои още по-малки.

Навярно ставало дума за друго място.

Въпреки всичко, през 2008 г. група изследователи от Белгия и Египет отишли на описаното от Херодот място, за да намерят енигматичния лабиринт. Експедицията потвърдила, че в Хауара, на по-малко от 100 км. от Кайро, действително има такъв комплекс, който се намира недалеч от споменатата пирамида на Аменемхет III.

Без съмнение това би трябвало да е едно от най-невероятните открития, свързани с историята на Египет. Резултатите от експедицията са публикувани малко след това в NRIAG[10]. За тях дори била изнесена публична лекция в университета в Гент и случаят бил отразен в някои белгийски медии. Но за откритието било забравено бързо, защото Висшият съвет по антиките в Египет забранил допълнителни разкопки в местността. Главният изследовател на експедицията Луи дьо Кордие чакал две години Висшият съвет да признае откритията и да ги направи публични, но това така и не се случило.

Изненада?

Защо нещо, което се знае къде е[11] и има потенциала да се превърне в най-голямото археологическо откритие на всички времена – просто се игнорира и не се търси?

Разбира се нещата започват да стават ясни, когато вземете предвид, че в древните легенди се споменава за тайна стая в лабиринта, където се намира т. нар. „Златен кръг“ – легендарната зала за която се намеква в „Книга на мъртвите“. Тя е изградена от гранит и е облицована със злато. В нея се пазят технологичните постижения, оставени от една изчезнала цивилизация, много по-древна от египетската. Освен това има и стаи по чиито стени е изписана историята и астрономическите познания на египтяните.

Т.е. имаме достоверни източници на които в други ситуации се доверяваме, имаме и вече извършвани разкопки на конкретно място и резултатът въпреки това е нулев.

На практика говорим за не-аргументи.

В случая с пирамидата на Хефрен учените критикуват и липсата на интеграция с известните строителни техники на древните египтяни. Което сигурно има нещо общо с факта, че въпросните структури не са строени от египтяни :)

Отбелязва се и че няма представени материални находки (артефакти, образци) или планове за разкопки, които да потвърдят радарните изображения. Това според тях отслабва твърденията, тъй като геофизичните методи изискват допълнителна валидация чрез теренна работа. Египетското Министерство на туризма и антиките пък заяви, че не е давало разрешение за подобни изследвания в или около пирамидата на Хефрен, което поставя под съмнение легитимността на проекта и достъпа до обекта. Нещо, което е изключително забавно предвид неинвазивността на метода. По същата логика всеки, който пише нещо за египетските пирамиди, трябва да иска разрешение от въпросното министерство, което може да влезе в култовата роля не на Министерство на туризма и антиките, а на „Министерство на истината“ :)

Лорънс Кониърс, американски геофизик и експерт по GPR (Ground Penetrating Radar), също изрази скептицизъм към SAR данните на Маланга и Бионди. Той отбеляза, че сателитните радари имат ограничения в дълбочината и резолюцията, особено в плътни скални формации като тези под Гиза. Други представители на гилдията оспорват техническата осъществимост на откритията и интерпретацията на данните от сателитната радарна томография със синтетична апертура (SAR). Те твърдят, че технологията не може да проникне на дълбочина от 2 км. или повече, и да различи сложни структури като „многоетажни сгради“ или „цилиндрични шахти“ без значителни шумове и грешки в данните. Инженери, запознати със SAR, отбелязват, че технологията е предназначена предимно за повърхностно картографиране (например ледници и почви), а не за дълбоки подземни анализи. Те поставят под въпрос способността на  спътници, разположени на над 600 км. над Земята, да генерират точни изображения на сложни структури под пирамидите.

Други научни представители критикуват Маланга и Бионди за начина на представяне на резултатите – чрез медии, а не чрез научни канали. Те подчертават, че липсата на рецензия и преждевременното оповестяване нарушават научния процес, което е особено показателно предвид предишната репутация на Маланга, свързана с „псевдонаучни теории за извънземни“[12]. Мащабът на откритията – „подземен град“, простиращ се на около 2 км. под пирамидите – се смята за преувеличен и лишен от археологически контекст. Споменаването на митични елементи като „Залите на Аменти“ или връзки с Атлантида допълнително подхранва техният скептицизъм, тъй като това излиза извън рамките на доказуемата наука.

Тук истината е, че процесът на откритията на Маланга и Бионди е свързан с дългогодишна работа и първият етап е бил документиран още през 2022 г. в научния журнал „Remote Sensing“ със заглавие „Synthetic Aperture Radar Doppler Tomography Reveals Details of Undiscovered High-Resolution Internal Structure of the Great Pyramid of Giza“. Там подробно е описана както мотивацията, така и методологията, с която се работи. Медийният интерес към тази научна публикация навремето обаче е бил доста нисък.

Не на последно място по важност гилдията на „воините на реалността“, критикуващи всичко, което излиза извън зададената рамка на статуквото, се допълва от всевъзможни „инфлуенсъри“, циркулиращи из YouTube. Някои от тях като теоретичния физик Сабине Хосенфелдер директно заяви в своя канал, че оценява презентацията на Бионди и Маланга с 9 точки от максимум 10 в своя специален „детектор за глупости“. Все пак тя хитро си остави вратичка, като в края на безмилостната си и донякъде иронична презентация допусна малката вероятност методът да има потенциал, но заключи, че най-вероятно измереното е шум, а не доказателство за подземни структури.

Всъщност иронията и подигравките са централна тема и на други подкасти със специализирана археологическа насоченост. В един от тях водещият и неговият гост се смяха с глас на отдавнашните „псевдонаучни“ твърдения, че каменни блокове могат да бъдат местени чрез силата на звука. А когато бе използван и термина „вибрации“ в същия контекст имаше дори и театрални представления.

Истината зад всички тези критики е, че те биват отправяни от личности с различен достъп до информация, което поставя тяхната мотивация на напълно различна основа. На върха на „пирамидата“ на медийното задаване на тон без всякакво съмнение стоят хора, които разполагат с „чувствителни данни“, като в случая визираме имена от ранга на вече дискутирания Захи Хауас. Това са хора, на които са делегирани права да внасят умишлена дезинформация, като внимателно подбират „какво може да бъде съобщавано на масовата публика“ и „какво не“. Те трябва да крепят установената рамка на историята, от която произлиза и днешната реалност и различни политически модели.

Тук интересната подробност е, че има значителна вероятност поне част от гилдията на умишлено дезинформиращите да са били убедени или целенасочено промити да вярват, че всъщност тяхната дейност е напълно благотворна, и че предпазват обществото от „разразяването на истински хаос“, ако определени истини биват разкрити. Защото „човечеството още не е еволюирало достатъчно за тях“. Един вид те се вживяват в ролята на „пазители“ в религиозния смисъл на понятието.

Други представители (най-вече на традиционното университетско образование в различни области) правят анализи, базирани единствено и само на ограничения си контекст, формиран от образователните институции, включително относно потенциални технологични достижения. Които от своя страна изостават с десетилетия, а в някои сфери и векове от информацията на трибуквени и военни организации с бюджети и възможности за проучвания, несравними с финансовите възможности на „официалната наука“. Това поставя потенциала на официалното образование в доста слаба позиция и задава лимитирана рамка, която деформира представата за реалност, като понякога се изпада и в комични ситуации на безпомощно отхвърляне и неспособност да се обясняват различни феномени.

Онова, което по някакви причини обаче никой от конюнктурата не коментира, е че в света има само 250 човека, които разбират от технологията SAR и нито един от тях не се е изказал против откритията на екипа. Т.е. цялото това представление е война за съгласие, която разчита на масовата неинформираност, инерция и нежелание за проучването на даден въпрос в дълбочина. Така, ако нещо излиза извън рамките на статуквото – то не съществува, въпреки че е доказано „че е там“ с научен метод и реалните специалисти разбиращи от технологията – да не го отричат!

И тъй като една от нагласите на науката винаги звучи като нещо от рода на „всеки феномен винаги си има научно обяснение, просто ние още не го знаем“ – то към тези феномени се проявява и агресивно отношение, като същевременно те се „атакуват“ и с различни методи.

Безспорно, един от подходите към разбирането им в днешната епоха е изкуствения интелект (ИИ).

Ролята на ИИ в проекта на Маланга и Бионди

Както става видно от изложението на изследователския екип, техните открития са обусловени от навлизането на именно този ключов фактор, който определено ще доминира над начина, по който бива създавана реалността оттук насетне.

Без безпрецедентна помощ на ИИ това проучване би отнело още много години работа, а някои от заключенията биха били и невъзможни. ИИ е основен стълб в интерпретацията на SAR данните и ключов за изводите за съществуващ подземен комплекс. Той е служил като инструмент за обработката, класификацията и визуализацията на сложните радарни сигнали, превръщайки ги в конкретни твърдения за структури. Използван е от екипа и за реконструкция на детайлни 3D модели на тези подземни структури. Италианците коментират, че компютър с помощта на ИИ е реконструирал две големи кубообразни структури, открити на дълбочина 648 м. Тези структури, всяка с размери около 80 м. на страна, са идентифицирани чрез множество томографии от различни ъгли. ИИ може да помага за изчистване на данните, подобряване на качеството на изображението и точно картографиране на структурите чрез интерпретация на честотните отговори, уловени от радара. ИИ играе ключова роля в идентифицирането на тези структури чрез разпознаване на модели в данните, които човешкото око може да пропусне. Например вертикалните шахти са обградени от нещо, наподобяващо „спирално стълбище“ – функция, която ИИ може да открие чрез алгоритми за разпознаване на модели.

Проектът използва доплерова томография за създаване на напречни изображения на подземията. Чрез комбиниране на множество томографии от различни гледни точки, ИИ подпомага изграждането на цялостен 3D модел на подземните структури. Този модел позволява на изследователите да визуализират разположението на камерите, шахтите и другите елементи спрямо един друг. ИИ помага и за изчисляване на дълбочината на тези структури чрез анализ на пикселните данни от томографиите. Например вертикалните шахти са определени да достигат дълбочина от 648 метра, а допълнителни структури са открити на около 1200 м. ИИ извършва кръстосана проверка на тези измервания, използвайки данни от различни сателити, за да подсигури точност. Той може да се използва и за интерпретация на зони с висока и ниска яркост в томографиите. Светлите зони показват силни вибрационни отговори (например твърди структури или празнини), докато по-тъмните зони предполагат по-малко отразяващи материали. Тази диференциация е от решаващо значение за картографиране на подземията на пирамидата и нейните прилежащи структури.

Проектът използва данни от двете споменати сателитни компании, за да осигури последователност и надеждност на откритията. ИИ алгоритмите вероятно подпомагат интегрирането и сравняването на тези набори данни, идентифицирайки аналогични структури между двата източника, като същевременно филтрират потенциални артефакти или отражения. Чрез анализ на данни от различни ъгли и източници, ИИ може да помогне за елиминиране на фалшиви положителни резултати, като отражения или шум, като гарантира, че идентифицираните структури са реални, а не резултат от процеса на изображение. Според екипа сателитните данни, използвани в проекта, са свободно достъпни, което прави изследването икономически ефективно. ИИ подобрява тази достъпност, като автоматизира голяма част от обработката и анализа на данните, намалявайки нуждата от скъпо оборудване или големи изследователски екипи. Използването на ИИ позволява методологията да бъде приложима към други археологически обекти или модалности като цяло. Например проучване на ресурси[13] или мониторинг на геоложка активност.

Друг важен акцент, свързан с изкуствения интелект, гравитира около неговата употреба по отношение фактора „безпристрастност“ в интерпретацията на данните. ИИ служи като мост, превеждайки сложните радарни данни в интерпретируеми резултати за археолози и историци. Според екипа човешкото възприятие и съзнание са от съществено значение за интерпретацията на томографиите. ИИ допълва това, като предоставя обективни, базирани на данни заключения, които подкрепят (или отхвърлят) човешката интуиция и експертиза.

Нещата около изкуствения интелект обаче са меко казано нож с две остриета.

ИИ има потенциала да сравнява и автоматизира огромно количество сложни процеси, но сам по себе си той също функционира в предварително зададен контекст и има безброй примери как може да бъде манипулиран, така че да се получи определен резултат. Така че съвсем резонно към досегашните „критики“ на проекта може да се добави изцяло нова категория, базирана върху употребата на ИИ за достигането на тези резултати.

Специалисти по машинно обучение пък отбелязват, че ИИ, особено генеративните модели, може да „халюцинира“ – да генерира убедителни, но неверни резултати, ако обучаващите данни са ограничени или ако моделът е прекомерно оптимизиран за конкретен изход.

В случая на Маланга и Бионди критиците предполагат, че ИИ може да е интерпретирал случайни аномалии като сложни изкуствени обекти, особено предвид „спекулативния контекст“, предоставен от Маланга. Като например критиката може да е, че ИИ е надценил или интерпретирал погрешно слабите сигнали като сложни структури, вместо да ги класифицира като шум или геоложки аномалии. Това поставя под въпрос обучението на модела и качеството на входните данни. Инженери по сателитни технологии отбелязват, че SAR е по-подходящ за повърхностни анализи (например картографиране на ледници), а не за дълбоки подземни изследвания. Ако ИИ е бил обучен с недостатъчно представителни данни за подобни условия, резултатите му биха могли да бъдат неточни или пристрастни. Египтолози и методолози критикуват липсата на подробности за алгоритмите на ИИ, използвани от Маланга и Бионди. Без публикуване на модела, обучаващите данни или процеса на интерпретация, опонентите предполагат, че ИИ може да е бил „настроен“ да открива предварително очаквани структури, вместо да предлага обективен анализ. Това е честа критика към ИИ, когато става дума за научен контекст и резултатите са нерепродуцируеми.

Тук истината е, че подобни критики са напълно валидни, още повече ако сте имали известен опит на работа с „генеративен модел“. Иронията обаче е, че до няколко години цялата ни цивилизация ще бъде доминирана от тях и ако не се стигне до абсолютно надмощие на някой от т. нар. ИИ-та, то ще се окажем в една невероятно комплексна ИГРА (но и ВОЙНА) по генериране на реалности по начин, който доскоро не бе познат на голяма част от населението. И точно в този момент философската дискусия за естеството на реалността и „как бива създавана тя“ ще навлезе с пълна сила. Защото автоматизацията има потенциала да пробие в такъв безпрецедентен мащаб[14], че ако има съществена разлика в начина, по който функционират ИИ-моделите, то буквално ще живеете в напълно различни реалности на база на ИИ-модела, с който сте свързани.[15]

Но тъй като това е неприятна тема, а предмета на този текст е друг, нека ви представим едно уникално попадение на екипа на RV Insights в контекста на конкретното изследване :)

Алтернативни подходи

Отчитайки огромния медиен интерес към откритията в подземията на Гиза, съвсем резонно скоро можем да очакваме различни видове „проверки“ с другия „неинвазивен“ метод за дистанционно наблюдение на структури – RV.

В миналото той е бил използван успешно дори и от фигури, пребивавали по високите етажи на световната политика. Предвид зараждащата се промяна в много от старите и изчерпали се наративи, този метод ще става все по-актуален, тъй като е свързан пряко с „естеството на реалността“.

Донякъде изненадващо, оказа се, че сензационните твърдения на екипа на Маланга и Бионди вече имат свое потвърждение, на наша почва при това в няколко ключови аспекта. Включително най-коментираните и визуализирани в пресата кубове, колоните със спирално усуканите около тях елементи, както и присъствието на тунели.

Още по-впечатляващото в случая е, че проведените RV сесии от българския екип се датират на повече от десетилетие преди пресконференцията, която шокира света. Както сами може да се убедите, „съвпаденията“ са поразяващи:

Подробен анализ на проведената през 2014 г. RV сесия, множеството връзки с представеното от екипа на Маланга и Бионди, и корелацията с други предходни международни проекти по дистанционно наблюдение на платото Гиза, можете да прочетете в статията на RV Insights – „11 години преди учените: как видяхме подземните структури в Гиза още през 2014 г.“.

В материала е представен и друг удивителен RV проект от 1996 г., публикуван първоначално през 2022 г. в специализираното списание „Eight Martinis“. Той има пряка връзка с част от твърденията на някои от вече посочените изследователи, както и с наши заключения, касаещи по-глобалната картина на нещата. Тъй като оригиналният текст е сравнително обемен, ще посочим само някои ключови детайли от описанията на вюърите.

Те получават задание от двама „спонсори“, които са убедени, че на посочената от тях локация се намират много важни артефакти, които са скрити дълбоко в подземните околности на Голямата пирамида. По-специално в заданието фигурира подземен тунел, който се простира на североизток. Участниците получават 24-часов прозорец, за да извършват сесиите, които се състоят на 2 ноември 1996 г. В техните описания присъстват следните твърдения...

Освен че в сесиите си описват тунела, голяма част от вюърите докладват за поне 3 различни помещения с уникални функции. Едно от тях представлява огромна библиотека, която може да служи за обучение, и съдържа стотици разнообразни плочки от злато, камък, мед и други метали, както и някакво технологично оборудване. В самия център на залата се намира повдигнат обект с кръгла форма, който бива отъждествен директно с „казан“[16]. От големия каменен казан излиза светлина, а като се погледне във вътрешността му се виждат звезди, които се движат подобно на екран!

Голяма част от вюърите акцентират на изобилието от всевъзможни златни предмети и орнаменти, някои от които са поставени в контейнери. Златото се намира в отделна зала, която се отличава значително от останалите, защото е като произведение на изкуството. Същевременно един от вюърите я описва като хранилище за ценни артефакти. Той отбелязва, че централният артефакт бил изработен по изключително необикновен начин, като получил телепатично послание, че това е... „Дървото на Живота“. Артефактът представлявал колона покрита с листа, които променяли своите цветове в зависимост от ъгъла на гледане и преливали от зелено в златно. На мястото имало и голяма златна арка, която по описанието на вюъра била свързана както метафорично, така и напълно директно и физически с „продължителността на живота“.

Много от вюърите описват подобие на космическа мрежа, като един от тях директно я идентифицира като вид „старгейт“. Друг вюър посочва, че мрежата се управлява от някакъв вид „машинен интелект“, и че мястото е част от огромен мислещ компютър. Нещо като нашия интернет, но умножено по милион. Той дори директно използва понятието „матрица“, което също е много интересно, предвид факта, че популярният филм с това име излиза на екран чак през 1999 г. Споделя, че има усещането, че мрежата е идентична с тази, която е изградена на Луната и Марс – впечатление, което е придобил в други проекти. Това е мислеща компютърна мрежа, която е „жива“.

Трети вюър коментира, че е бил поразен от степента на технологията и мощта, която излъчва. Той казва, че това все пак не е централната контролна зала, защото под земята има множество подобни помещения, каверни и камери, които са взаимосвързани и формират своего рода гещалт, който представлява огромно контролно съоръжение. Въпреки това въюрът заявява, че контролът е по-скоро вторична функция. Според него подобни инсталации има пръснати по цялата Земя, както и на локации извън планетата.

Както вече сме споделяли в наши материали, именно под пирамидите в Египет има много подобни „инсталации“ като визираната подземна зала от RV проекта. Те биват разпространени под повърхността на цялата планета, като винаги са локализирани в близост, или дори директно върху някой енергиен земен канал, който да способства тяхната функция. Всяка подобна структура обаче е твърде специфична сама по себе си именно защото е създадена от конкретна (най-често извънземна) група, и обслужва определени цели. Понякога техни своеобразни „пазители“ се явяват конкретни тайни общества или маргинални религиозни и етнически групи. Без съмнение обаче, тези локации са изключително труднодостъпни от гледна точка на „материалния свят“ и често са предпазени с всевъзможни енергийни или дори ДНК-защити.

Въпросните зони са особено важни за воюващите фракции, тъй като те са много ключов инструмент във „времевите войни“, в които са замесени. Тези места са базисни пунктове за формиране на реалност и са специално проектирани да издържат продължително от перспективата на линейно време. Много подобни съоръжения са своего рода хранилища за информация и това е един от типичните модели, под чиято шапка се осъществяват подобни дейности. Защото, както е добре известно, който контролира „конкретната версия на историята“ за отминалите събития, обикновено контролира и това, което се случва в настоящето.

Друга ясно изразена функция на подобни скрити подземни дестинации е свързана с тяхната роля на „естествен портал“ до различни и в много случаи – доста екзотични структури извън нашия свят. Обикновено мястото бива избрано именно защото енергийните му характеристики го правят перфектния избор за подобен „трансфер“. Много често това бива съчетавано допълнително и с технология, която да подсили ефекта, и едновременно с това да „маркира“ територията, правейки я невъзможна за употреба от вражески сили. Подобна „окултна зала“ с много специфична функция е описана в книгата „Първият тунел“ на Раду Чинамар.

Поради всичко изложено дотук считаме, че представянето на проекта от италианския екип е само върхът на айсберга и реално зад неговото случване текат доста по-дълбоки процеси. Същевременно те са част от „времевия прозорец“, който позволява част от информацията – която в последните векове бе достояние само на тайните общества – да се просмуче на масово ниво. Вече това започва да се случва и по начини, които печелят много по-голямо съгласие в обществото като „нещо реално“.

Доскоро „визуализацията“ на тези скрити реалности се случваше предимно чрез знакови касови филми. Те трябваше да посеят първоначалното допускане, че подобни неща все пак са възможни изобщо.

Вторият етап на разкритията обаче е далеч по-сложен, защото той не може да остане на нивото на „забавлението“. Той е директна част от налагането на конкретна времева линия, за която да се закачат най-много съзнания. Затова и подобни събития имат потенциала да внасят огромно разделение в обществото, създавайки когнитивен дисонанс, най-вече за всички, които твърде дълго са били под зомбиращата промивка на масмедиите и тяхната „версия на реалността“.

Всичко това обаче има множество комплексни равнища, които са толкова оплетени едно с друго, че няма как да бъдат разчепкани поотделно по напълно консистентен за лявото полукълбо маниер. В крайна сметка не е и нужно, защото това е мистично знание и то говори на мистично ориентирани хора – адресантът му никога не е бил масов.

Все пак, нека видим...

Какви са различните пластове на по-широката рамка?

За да бъдем напълно честни, египетските пирамиди никога не са представлявали конкретен интерес за нас[17], просто защото за тях има твърде много информация, която винаги върви с тонове дезинформация (така работят нещата, когато върху нещо има твърде много фокус). Темата се е тривиализирала до степен в която самата дефиниция за „мистерия“ е често обвързвана с пирамидите (или – както загатнахме в самото начало – е първият генериран ментален образ като асоциация за нещо такова).

Истината е че доскоро пирамидите имаха „изтъркан“ статут поради константния „шум“ и генерираното количество езотерична литература около тях. Навярно с лекота може да се каже, че по темата има изписани най-много книги касаещи жанра.[18]

Това обаче не означава, че „не разбираме“ тяхното място в колективното съзнание и съответно – магнитуда им. Самият факт, че това са структури, които са издържали толкова хилядолетия и все още стоят като паметник на една отминала цивилизация, означава че те все още съдържат субстрат и тайна, която в даден момент ще бъде разкрита. От гледна точка на тесеракта, ако това не беше така – тези постройки нямаха да могат да поддържат структурата си – нямаше да има причина, както и „какво“ да ги поддържа[19]. Защото всяко нещо, което съществува има своята функция. И когато говорим за пирамидите – това очевидно са постройки, които съдържат мистерия и носят (все още неразгадано) съобщение във времето. Сигурно в известен смисъл казваме нещо очевидно, но фактът че става дума за подземни структури, които не се виждат от око и не са огряти от светлина, говори за това че те стоят в тъмното на колективното подсъзнание[20], в нашата културологична амнезия.

Всъщност приемайте пирамидите като своего рода „имплант“ в наративната тъкан на Играта, който някой с невероятна по обсег „оптика“ е провидял още при строенето им[21]. Имплант, който предстои да бъде активиран.

Друго важно, което не бива да се забравя е, че едно нещо е определено най-вече от начина по който е родено, както и причините за това. Това е неговата „закваска“, началната точка на неговия наративен вектор.

Как е роден пирамидалния комплекс на платото Гиза?

Вследствие на Апокалипсис.

След събитията описани в „Историята на Звездния старейшина и Документите Тера“ Тиамат е разрушена. Минава време[22] и Империята Сириус се завръща, за да тераформира онова, което е останало от някога райската планета.

Тъй като Тиамат е унищожена и значително намалена по размер от сблъсъка с AR-а, тя трябва да бъде съградена от нулата. Поради което се нуждае от нулев меридиан, който да зададе чисто технически и наративни координати на новата система. Така екипът на Енки и Енлил построява пирамидите с помощта на звук и светлина.

Тук е много важно да се разбере, че един такъв комплекс, поради самата си природа и причина за съществуване априори – просто няма как да бъде едноизмерен по предназначение, няма как да бъде „моно“. Говорим за постройки създадени от същества с немислими за официалното равнище на науката ни познания, по това което днес наричаме „физика“, „инженерство“, „геология“ и т.н. Освен това говорим за съзнания, които нямат достъп до „само едно измерение“ на съществуващото както сме ние днес. Ето защо и няма как да разберем „какво са пирамидите“ или „каква е тяхната функция“ понеже начина по който са функционирали не може да бъде обяснен с айнщайнова физика.

За да обобщим някои вече изброени неща, но вече в нов контекст, пирамидите са били едновременно:

• хармонизатор на изцяло разбалансираната след унищожението на Тиамат енергийна решетка на планетата и начална точка по тераформирането на Тера;

• защитен аванпост играещ ролята на свръхоръжие[23] срещу външни на Империите апетити (каквито е нормално да има при разрушена планета и възможностите, които тя предлага);

• обсерватория и космически календар/часовник, което автоматично ги превръща и в комуникационна/навигационна система;

• станция за промяна на климата подобна на всеизвестния HAARP[24];

• храм за посвещения и ритуали в т. нар. „царски камери“[25];

• „времеви капсули“, които да консервират тайно знание – не само в техните подземия и запечатаните там технологии, артефакти и исторически записи[26] – говорим за цялата математика и геометрия оставена в тяхната архитектура, която все още крие слоеве от тайни[27].

Настоящият текст има конкретен интерес да обсъди първото и последното сечение от изброените точки.

На първо място една от най-очевидните функции на пирамидите, в контекста на откритието на Малангаи Бионди, е тази на генератор на енергия. Защото, когато тераформираш една планета ти трябва – най-просто казано – „ток“ и вода. Без тях не може да се направи нищо.

Иронично, нашата първа импресия свързана с мистериите на пирамидите изобщо, беше преди повече от 20 г. чрез книгата на Алан Алфорд „Боговете на новото хилядолетие“.

Тук бързаме да кажем, че в нея авторът говори за Хеопсовата пирамида, а не за тази на Хефрен върху която са се съсредоточили Малангаи Бионди. В случая взимаме за пример Голямата пирамида, защото очевидно 3-те постройки са част от комплекс с общи функции и подземни части. Така че – с известни условия – когато говорим за една, можем да говорим за всички като цяло с вариращо съотношение на точност.

Та в „Боговете на новото хилядолетие“ Алфорд изказва тезата, че Хеопсовата пирамида е генератор на енергия базиран на вода и водород.

Сега... Тук е важно да кажем, че каквито и да са били функциите на пирамидите, то едно от тяхното измерение със сигурност е свързано с водата.

Още през 90-те години на миналия век канадският автор Бернд Хартман твърди че е разрешил тайната на Великата пирамида, предприемайки инженерен подход. Непубликуваната му теория внушава, че пирамидата е била огромна варовикова гъба, която по някакъв начин е смучела вода от Нил, а после я е превръщала във водород и кислород. Целта била да се запали водородът, за да се освободи енергия във формата на топлина. Теорията на Хартман се крепи на неизвестен „газификационен“ процес във Великата пирамида, основан на „кварцови“ сили.

Алфорд отхвърля тезата, но остава заинтригуван от някои нейни аспекти.

Въпросът възникнал в съзнанието на Хартман, бил следния: „Защо е било нужно да се изграждат от гранит подът, стените, вратата и покривът на Камерата на краля, след като останалата част на пирамидата е от варовик?“

Отговорът му се насочил върху главната практическа разлика между двата вида камъни – гранитът е по-твърд, а оттам и по-добър проводник на топлина. Хартман заключил, че Камерата на краля представлявала огромна пещ. Един от особено убедителните аспекти от теорията му е, че петте т. нар. конструктивни камери, разположени над нея, били предназначени да служат като комин за редуциране на топлината до ниво, което би могло да бъде понесено от околния варовик.

Алфорд обаче вижда пирамидата като съоръжение свързано с водата.

Според него енигматичните помещения на пирамидата и нейните шахти имат функционално обяснение. Нишата в Камерата на кралицата е съдържала клетка за водно гориво, раклата в Камерата на краля била използвана за изгаряне на водороден газ, Голямата галерия е служела като цилиндър за сгъстен водород, а „вентилационните шахти“ са транспортирали съответно водорода и кислорода. Загадъчната врата, открита от Рудолф Гантенбринк, е клапан, водещ към камерата за събиране на газа.

Алфорд решава да провери древните текстове за всякакви препратки към употребата на вода вътре в пирамидата.

И наистина намира няколко мотива.

Важен комплект доказателства относно качествата и функциите на Великата пирамида получаваме от античните текстове, описващи заточението на РА/Мардук. Преданието за затворничеството и последвалото бягство на Мардук от „планинска пещера“ винаги е било тълкувано в митологичен контекст и никой не е вярвал, че то представя историческо събитие. Докато накрая Захария Сътчин го свързва с друга шумерска епическа трагедия и идентифицира планинската пещера с Великата пирамида.

Много накратко Думузи нарушил законите на боговете, като изнасилил собствената си полусестра в прекалено усърдния си опит да придобие мъжки наследник. Неговият брат РА вероятно погледнал на това като на заплаха за бъдещия суверенитет на собствения му наследник и взел фаталното решение да арестува Думузи. Той обаче бива обвинен в смъртта му от опозиционна фракция и Мардук се самообсажда във Великата пирамида, която ползва като защитна крепост. Тя бива запечатана обаче и той се оказва затворен.

Алфорд цитира текст описващ обсадата на Екур, когато се съобщава, че Нергал – брат на РА/Мардук, направил опит да подпомогне защитниците на Екур. Частично счупена плочка разказва:

Водния камък, Камъкът Апекс

Камъкът..., ... ът

... Господарят Нергал

увеличи силите си.

Предпазната врата той...

Вдигна поглед към Небесата,

изкопа от дълбочина онова, което живот дава...

той им достави храна.

В допълнение към горното описание за „Водния камък“, много съществено е, че обсадата е прекратена едва когато нападателят Нинурта заповядал на Уту/Шамаш да отреже водоизточника – поток, течащ близо до основите на пирамидата. Във всички останали подробности месопотамския текст е много точен, а тук също внушението за водоизточник е доста приемливо, защото нивото на река Нил е съвсем малко по-ниско под областта, в която са разположени пирамидите в Гиза.

Има и друга важна следа в текста, който се отнася до изолацията на Мардук:

В голям плик[28], който е запечатан,

без никой, който да му предложи храна;

сам да страда,

източникът на питейна вода да бъде прекъснат.

В една поема, посветена на НИН-ХУР-САГ, има друго обнадеждаващо обяснение за значението на водата под пирамидата. Текстът, нечетлив на места, се отнася до Великата пирамида, с която първоначално НИН-ХУР-САГ била свързана:

Къща на Оборудването, най-възвишен Дом на Безкрая:

неговите основи са камъни, които... водата (...)

Така че имаме дори исторически сведения за връзката на „водата“ с пирамидата. Откритията с тръбите влизащи в двата подобни на шлюзове куба, определено напомнят помпена инсталация.

Всъщност кубовете и водата правят косвена синхромистична препратка и към другия фактор от горния списък, който бихме искали да обсъдим: „времето“ (с който водата винаги е свързана най-често по линия на представата насадена от поп-културата за „водния портал“ от франчайза „Stargate“) и куба (като най-малката съставна единица на платформата на която се разиграва Играта).

Съвсем неслучайно (както бе посочено в началото) екипът от учени избира мотото на конференцията им да бъде: „Гиза: Пирамидите и времевият портал“. Това „послание“ има много пластове от значения като едно от по-скритите такива е, че е назрял моментът или „времевият прозорец“ тази информация да навлезе още по-дълбоко в обществения дебат.

Всеки запознат с „Навлизане в платформата“ може сам да види, че 8 колони + два куба (всеки от който има по 8 ъгъла и страна от 80 м.) тук предават послания свързани изконните принципи на Играта.[29]

Защото когато вземете магнитуда на това „какво са пирамидите за колективното съзнание“, „какво се разкрива за тях“ и „в какъв контекст“ – няма как да не започнете да разбирате, че това е времеви маркер бележещ някакъв предел в човешкото разбиране и освобождаването на несъзнавано съдържание в неговия колективен фокус.

Оттук насетне нещата малко по малко няма как да останат същите. На практика самото откритие и неговата „100%-ва истинност“ тук дори не са предмет на разговор – това е само тривиалната фактология. Посланието, което се изпраща е важното. Имайте предвид, че осмиците на времето изскачат и чрез смъртта на папа Франциск, който умря на 88-годишна възраст на Рождения ден на самата Римска империя.

 Време, време...

На лично ниво това бе потвърдено и по друг много красноречив начин.

На 21 март (точно месец преди горните събития!) публикувахме анализ изследващ пулсациите на времето, касаещи преиздаването на „Проектът Монтоук“. Кръстихме материала именно „(...) в синхрон с пулса на времето“.

В същия ден в който публикувахме тази статия за времето за пръв път разбрахме (постфактум) и за откритието на екипа от учени за пирамидите. В крайна сметка описаната от Престън Делта-Т антена, с която се е изкривявал време-пространствения континуум в Монтоук е огледална пирамида, което резонира с египетските такива[30].

Такива неща имаме предвид под „пулса на времето“ и да „чуваш цивилизационния момент“. Те просто шепнат и говорят за големи циклични промени.

Например в момента в който съобщението за откритието под пирамидите изскочи, в интернет започна упорито да циркулира новина, която всъщност не е нова, но в този момент заслужи нов синхромистичен прочит.

Става дума за „мумията Башири“, която е единствената, която учените не смеят да докоснат, защото няма да могат да пресъздадат техниките по които е увивана. Знаменателното тук е лицето на мумията, което е увито така сякаш гледаме пирамида отгоре, а на покривалото си има син лотос и главата на Хор (от двете страни симетрично).

 Както ви прави впечатление египетските теми резонират силно в пространството и правят ripple-и, което означава, че малко по малко тази култура ще започне да разкрива тайните си, още повече предвид, че 95% от Древен Египет все още е под пясъците, а пирамидите са – буквално и преносно – само „върха на айсберга“

Това за пореден път ни подсказа, че става дума за „смяна на времената“ поради въвлечената Axis Mundi[31]в комбинация с пирамидата, построена от Енки и Енлил именно с цел да се закотви такава под формата на нов нулев меридиан след разрушението на Тиамат.

За да започнем да свързваме всички точки в една – цялата Игра премина през „времева аритмия“ в началото на 2020 г., когато планетата навлезе в цикъл на драстична трансформация.

Тогава един от основните нови богове на настоящата епоха (науката) спря да крие реалния си фашистки облик. Тъй като тя е отроче на корпоративното структуриране на света, на науката вече ѝ се плаща да атакува дадени проблеми.

Проблемът с науката обаче е че в нея вече няма откривателски дух – тя не върви своето собствено hero’s journey, а е акт на пари. И онова в което ще превръща много хора, е нейни врагове. Понеже цèли сектори от човешкото съзнание и търсене биват обявени за нелегитимни само защото „науката казва така“. Тя обича да си измисля категории и имена за нещата, които все още не разбира. Обича и да заклеймява, защото по същество е новата модерна инквизиция.

Подобни представители на статуквото проявяват селективно критично мислене, точно защото тяхната собствена реалност е с предварително зададени граници за това „какво е възможно“ и „какво не“, и не на последно място – каква е била истинската история на планетата дотук! Изключително иронично е, че тези хора са напълно наясно с феномени като „корупция“, като дори голяма част от „демократичните“ правителства по света признават за такава по високите етажи на властта и се „борят“ с нея (най-често нападайки политическите си опоненти). Т.е. те са напълно наясно с това, че нашата цивилизация е обусловена от различни форми на „заговор“[32], но допускат, че този заговор може да бъде валиден и свързан единствено с финансови интереси! Когато легитимно признатият заговор (корупция) се разпростре в сфери на битието отвъд зададените образователни параметри, той се превръща почти магически в „конспиративна теория“ и „псевдонаука“ – термини, извоювали си статута на синоними за лъжа, манипулация и дезинформация. С две думи – заговори може да има предимно по финансови и строго политически въпроси, но „не и по истински дълбоките теми, задаващи основите на нашето битие“. По подобни въпроси всичко е „точно, ясно коректно и отдавна установено“, като дебат не може и не трябва да има. Пък е и „опасно“ :D

Тези двойни стандарти в интерпретацията са достигнали драстична акумулация през годините и съвсем резонно срещат съпротивата на друг тип „критично логическо мислене“, което подлага на съмнение тези изопачени модели за оценка и представяне на „реалността“. На ниво „платформа“, упражняването на твърде голяма тежест върху дадено квадратче води до избиване на напрежението през друго такова. Понякога това резултира в събития като откритието на екипа от учени дискутиран тук. Ето защо открития от подобен калибър просто не могат да бъдат разглеждани „сами по себе си в частност“. Те са следствие от други, по-големи и абстрактни процеси свързани с наративната ритмика на самата Игра.

Отново, както бе заявено и в началото, всичко се свежда до контекст. Защото понякога промяната на дори само едно ключово обстоятелство (за което „анализаторът“ не знае) може да преобърне драматично ситуацията.

Това е и една от основните причини откритията на Малнага и Бионди да получат толкова мощно медийно отразяване. Първо, те са резултат на рекламна кампания подхранваща „откривателския дух“[33] и второ – ако те изиграят правилно картите си с бъдещите си действия, това има капацитета да вдъхнови отново самото митотворчество, което в момента обитава единствено киносалоните.

Предвид сегашната световна обстановка към този момент изглежда, че в бъдеще най-благоприятното възможно развитие на ситуацията е методът да бъде припознат от десетки алтернативни изследователи, които да започнат серия от подобни проекти насочени към други култови цели.

Например... има ли подобни структури и под множеството пирамидални комплекси в Южна Америка? Ами под Ангкор Ват? Какво става в подземията на летището в Денвър? Улуру? Да не говорим за ключовите тайни, които крие Антарктика и дори Марс[34]! Защо не, предвид интересите на Маланга към всичко паранормално?

Нали сами разбирате колко (потенциално) опасно може да стане всичко това и защо то ТРЯБВА да бъде отречено от статуквото?

Предвид всичко посочено дотук следва да е ясно, че изследователите, формиращи екипа зад „откритието“ в Гиза, няма как да са неутрални към представените данни. Всъщност начинът, по който се случват нещата на тази планета, де факто изключва тази потенциална възможност априори[35]. Както неведнъж сме посочвали, редица опозиционни фракции на статуквото, включително на нива секретни служби, многократно са вадили информация, касаеща много тайни проекти. Тук по-особеното в случая е както отвореният времеви прозорец, така и комбинацията с автентичен научен подход при представянето на откритията. Тази комбинация се оказа успешна поне на медийно ниво, защото отзвукът бе потресаващ. Това е засяване на концепция в масовото съзнание, която винаги може да бъде сложена на масата в подходящ момент, дори ако сега нещата напълно заглъхнат в стил „кучетата си лаят, керванът си върви“.

На базата на всичко изложено можем да допуснем, че хората от екипа и „скритата сила“, стояща зад тях, де факто правят демонстрация по своеобразно „обратно инженерство“. Или с други думи – предвид контактите и информацията, с която разполагат, те предварително са наясно, че под Гиза има подобни структури, а не ги откриват „случайно“ на база изследвания. Възможно е дори да разполагат с още по-екзотична информация от рода на „документалния филм“, за който вече писахме. Вероятно и съвсем неслучайно те твърдят, че при още по-задълбочени проучвания под Гиза може да бъде локализиран цял подземен град. Разбира се, за да се случи подобно нещо, трябва „някой“ да им разреши да направят и теренни проучвания. Това на този етап си остава меко казано пожелателно мислене. Просто защото, ако в крайна сметка по всички тези въпроси тръгне да излиза наистина някаква официална информация, тя определено ще е съгласувана и част от съвсем различен „план“.

В контекста на всичко обаче следва да се каже и още нещо.

Отсега е очевидно, че най-големият фокус около проекта ще бъде поставен върху това дали и доколко предложеният метод за извличане на информация е валиден. Нещо, което има множества нюанси предвид „background“-а и мотивацията на членовете му. Защото това наистина би било революционно от гледна точка на възможностите за сравнително лесни и евтини неинвазивни изследвания от всевъзможни учени. На база изложената от нас теза, че от екипа са предварително наясно с това, което се намира под Гиза, автентичността на метода може да се разглежда от различни гледни точки. Защото към днешна дата техният метод изглежда като някакъв „хак в реалността“, имайки предвид, че до този момент никой не се е сетил да навърже всички тези потенциални възможности заедно – при това без да използва някакъв колосален бюджет за тази цел. Следователно, ако методът е валиден и автентичен, възможно е той да им е бил „подсказан“ от други „вещи в занаята“, които са им подали опростен метод за използване на сателитните технологии, с които тайните служби отдавна разполагат. В тази връзка нека отново си припомним, че в „Подземните тайни на румънския сфинкс“ Раду Чинамар твърди, че първоначалното откритие на подземните структури под Бучеджи е направено от специализиран сателит на Пентагона!

От друга страна много пъти в историята гениални технологични решения и методи в различни области са били потискани и смачквани, за да не станат никога достояние на масите.

За нас няма съмнение, че официалната наука ще оспорва валидността на метода, и ако той все пак бъде припознат от други, ще настъпи още едно сериозно разделение в нашия свят.[36]

Напълно възможно е обаче „резултатът да е верен“, но не и начина, по който е бил получен! Тази хипотеза изглежда доста необичайна на пръв поглед, но от друга страна също е автентичен похват, когато знаеш, че нещо е на 100% вярно, но не ти се позволява да предоставиш истинската информация за това „откъде“ и „как“ знаеш за него. Тогава в ход влиза „схемата“ да използваш фалшив предлог за начина на придобиване на информацията.[37] Всъщност подобен пример за такава практика са мисиите на НАСА до Луната. Просто технологиите, с които американските астронавти стигат до там, не са тези, които официално се представят... както и всичко, което се намира на земния сателит.

Ако в действителност това се окаже вярно, ще бъде доста жалко, защото от една страна целта на „поръчителите“ до голяма степен ще бъде изпълнена и темата ще е влязла още по-сериозно в обществения фокус. Нейното дебатиране обаче ще породи още по-голям скепсис и втвърдяване на позициите на едни групи срещу други.

Изводът от всичко написано не е много по-различен от обикновено.

Времената ще се ускоряват все повече, а ние следва да затегнем коланите и да останем центрирани, разглеждайки нещата от максимално много страни.

[1] „GIZA: The Pyramids and the Temporal Gateway“.

[2] От порядъка на милиметри или по-малко.

[3] Subsurface Imaging Radar Assembly.

[4] Атлантска цивилизация, унищожена от катаклизъм.

[5] Архангел в юдейската и християнската мистика.

[6] В тази връзка сходни твърдения за „частни презентации“ на филми, документиращи сензационни археологически открития, има и от Саша Стоун, който твърди, че лично е гледал подобни прожекции, включително показващи извънземни технологии и удивителна подземна находка в Йордания.

[7] Разбира се, съществуват и многобройни твърдения, свързани с пирамидите в Гиза, които са твърде далеч от разбиранията за наука, макар че тяхната истинност ще става все по-актуална с времето. Масонството и Орденът на розенкройцерите често са свързвани с египетските мистерии и пирамидите. Легендите твърдят, че тези общества пазят тайни знания за Гиза, включително за подземни структури, които са „ключ към вселената“. Пирамидата с всевиждащото око (масонски символ) подсилва тази връзка. Херметизмът пък учи, че Гиза е център на скрито знание, включително за трансформация на времето и пространството. Алхимиците вярвали, че пирамидите са „машини“ за духовно и физическо преобразяване. В същата връзка следва да се спомене и работата на окултния деец Морис Дориал, който твърди, че под Голямата пирамида и Сфинкса в Гиза съществува огромен подземен комплекс, построен от Тот (Хермес Трисмегист), атлантски жрец, след падането на Атлантида. Той също описва „Залите на Аменти“ – мистичното пространство, съдържащо древни технологии и знания, достъпно само за посветени. Тези зали са свързани с пирамидите чрез тунели и камери, които служат като хранилище на космическа мъдрост.

[8] Нещо, на което ще се спрем след малко.

[9] Репутацията на Хауас е меко казано „спорна“. Той се е обявил за авторитет по всичко „египетско“ и е фигурата, която е проводник на статуквото за онова, което формира общата представа „какво е представлявала египетската цивилизация“. Ироничното в случая е, че през 2008 г. той самият прави гръмко твърдение за подземната пещерна система под платото в Гиза (защото тези неща се знаят отдавна) и дори участва в телевизионни предавания по въпроса. Разбира се след това няма нито дума по въпроса.

[10] Национален изследователски институт по астрономия и геофизика.

[11] Или може да бъде открито с лекота, предвид днешните технологии (от калибъра на коментираните в настоящия материал).

[12] Всъщност най-коментираното име в екипа е именно това на Корадо Маланга. Той е уважаван учен в областта на органичната химия с богата професионална кариера, обхващаща както изследователска, така и преподавателска дейност. Неговото образование в Университета в Пиза, последвано от работа в престижни институции като Университета „П. и М. Кюри“ и дългогодишната му кариера в Пиза, подчертават значимостта на приноса му в научната сфера. Маланга е автор на над 50 научни публикации в международни списания, което подчертава значимостта на приносите му в научната общност. Същевременно научната му кариера се преплита по особено интересен начин със сферата на „уфологията“. Той е известен със своите неконвенционални и често противоречиви тези в областта на НЛО, извънземните, както и свързаните с тях езотерични, окултни и аномални явления. Маланга е известен с изследванията си върху „отвличанията от извънземни“. Той твърди, че извънземните са ангажирани в сложна програма за създаване на хибридни същества – кръстоска между хора и инопланетяни. Тази идея е подробно развита в книгата му „Alien Cicatrix“, където той анализира психологическите, физическите и духовните последици от отвличанията, както и предполагаемите методи, чрез които извънземните осъществяват хибридизацията. Една от централните тези на Маланга е, че извънземните имат дълбок интерес към човешкото съзнание и душа. Той допуска, че извънземните са способни да манипулират или дори да извличат човешката душа за свои собствени цели, като например енергиен ресурс или средство за постигане на безсмъртие. Тази тема е разгърната в трудовете му, включително „The Physics of Abduction“, където комбинира научни и метафизични обяснения за взаимодействието между хора и извънземни на ниво съзнание. Той често навлиза в езотерични и окултни теми, като твърди, че има фундаментални тайни за човешката история и вселената, които са умишлено потискани от основната наука и правителствата. Освен това изследва и връзки между древни окултни практики, египетски ритуали и съвременните наблюдения на НЛО, предполагащи дългогодишен контакт с извънземни. В крайна сметка той призовава за холистичен подход, който включва както научни, така и метафизични методи за разбиране на вселената.

[13] Намиране на вода или нефт.

[14] Условията за които (в лицето на човешката инерция) вече са налице.

[15] Повече подробности на тази тема може да прочете в материала „Войната на виртуални реалности преминава в нова фаза“.

[16] Както е коментирано в „Тайната на Синьото цвете, което е златно и корените на златото, които са черни“, предмети с форма на казан често се превръщат в Axis Mundi, която после се бележи с омфалос. Обикновено това е специален артефакт, който е скрит и спящ, стои в хибернация, чакащ да бъде събуден, за да се реактивира като Световна ос.

[17] Фактът че в сайта ни (в който има информация за почти всичко считано за „алтернативно“) няма конкретен материал разглеждащ техните мистерии – би следвало да е красноречив.

[18] :)

[19] Отново – като справка можем да вземем фактическото несъществуване на другите 7 чудеса. За тях са останали само историите.

[20] Не само на човечеството. Много извънземни фракции също търсят достъп до тези помещения по различни причини. Тук искаме да припомним, че дори в „Първият тунел“ Раду разказва история за същество с рептилоидни характеристики, което се опитва да проникне в подземията на Гиза с някакъв вид пробивна технология, но в процеса умира.

[21] Това е нормално, предвид че съществата, които са отговорни за тяхното съществуване по всяка вероятност са още живи, тъй като имат невероятно дълъг физически живот. За повече подробности виж „Произход и история на Империите Орион и Сириус“.

[22] Което никой от нас не може да каже с точност „колко е“, но със сигурност не е било „малко“.

[23] Виж трилогията на Джоузеф Фарел „The Giza Death Star“.

[24] Наскоро споменатата Елизабет Хейч споменава този момент в книгата си „Посвещение“ (напомням че тя е издадена през 1953 г. и не е ченълинг). Авторката представя информацията под формата на разказ с нейния духовен наставник Птаххотеп (върховният жрец на Египет към момента, в който живее въпросната ѝ инкарнация). Интересното е че за целта е ползвано устройството, което по-късно станало известно като „библейския Кивот“, което първоначално се е помещавало във Великата пирамида:

– Татко на душата ми – питам аз – ти каза, че пирамидите са построени от масивни скали, за да се изолират съоръженията, от които се излъчват проникващите вибрации. Но как тогава, въпреки това, успявате да насочите излъчванията навън?

– В дебелите стени на пирамидите са вградени шахти и канали, през които енергиите на Кивота и допълващите го апарати, излъчващи други енергии, могат да се извеждат навън. Благодарение на тези канали ние управляваме и климата. Положителните и отрицателните енергии, които текат през разположените като лъчи канали, предизвикват образуване на облаци и дъжд. Тези напрежения се уравновесяват от светкавиците, заедно с които има и звукови явления. Затова от пирамидата се разнася гръм. Има и други пирамиди, построени за други съоръжения.

[25] Използвани като такива най-вече от египтяните.

[26] Отново Хейч пише: „Синовете божии имали в корабите си специални технически средства, с които запазвали постоянно хоризонталното им положение. И затова успели да преодолеят всички трудности и благополучно да се приземят. В различните части на света, където се появили те, се раждала нова култура. Със своите знания, с мъдростта и обичта си печелели сърцата на местните жители. Ставали владетели и били почитани като богове или полубогове. Първата им грижа била да издигнат необходимите съоръжения, за да изолират в тях тайните технически средства, като по този начин ги запазят от външния свят и съхранят кондензираните в тях мощни проникващи енергии. Тези съоръжения са известни под името „пирамиди“ и ги има по различни краища на света, където божиите синове намерили убежище заедно с всичко, което успели да спасят от своята цивилизация.“

[27] Хейч коментира и бъдещето на пирамидите по отношение на критите в тях тайни:

– А какво ще стане с пирамидите, когато човешките синове завземат властта в тази страна и след като кивотът бъде унищожен заедно с другите уреди? Те празни ли ще останат? И какво ще стане с върховния жрец и останалите жреци и посветени? – питам аз.

– Пирамидите, с изключение на най-голямата, в която сега е Кивотът и където се прави Посвещението, няма да останат празни. Когато се махнат всички уреди, излъчващи божествено-сътворяваща енергия, последните все още посветени фараони ще заповядат да ги погребат в една от тези пирамиди. Техните пропити с божествено-творяща енергия тела ще излъчват най-висшата енергия точно както и Кивотът – понеже заредената енергия няма да се изразходва – затова те ще действат в тази страна като мощни тайни източници на енергия и ще я пазят от пагубни влияния. Излъчването на тези свещени и добре съхранявани тела ще помага на тази страна да се задържи на власт още хилядолетия наред. Но повечето от тези гробници с времето ще бъдат разрушени от невежи люде.

– А какво ще стане с най-голямата пирамида, Татко?

– Щом дойде мигът, когато всички тайни уреди трябва да бъдат унищожени, а жреците и посветените, служили дотогава в храма, да вземат скитнишката тояга и да тръгнат по света, тогава върховният жрец и неговият заместник ще затворят отвътре скалната врата на голямата пирамида, тъй че нито един човешки син да не може да открие входа ѝ. И след като са изпълнили и последните си задължения, те двамата ще дематериализират собствените си тела, както биват дематериализирани жертвените дарове в двора на храма върху жертвеника, което си виждала неведнъж. Само една светкавица, после малко бяло облаче, което бързо изчезва – не остава никаква пепел. Така най-голямата пирамида ще остане за хилядолетия затворена за човешки очи. Въпреки това, Посвещенията няма да престанат, зрелите души ще бъдат посвещавани тук и за в бъдеще, макар и не физически, а на едно по-висше духовно ниво. Тогава тези хора ще преживеят посвещението си като сън, като видение.

[28] „Пликът“ са горните зали на пирамидата и Голямата галерия.

[29] По този повод в „Посвещение“ Хейч разказва по сложен начин как самите пирамиди всъщност СА куб! Нямаме намерение да публикуваме цялото обяснение „защо това е така“ тук (всеки който иска може да прочете книгата и да разбере сам), но идеята, на която искаме да наблегнем е, че двете форми резонират структурно много дълбоко:

– Татко на душата ми, има ли причина за това, че всички пирамиди са построени с еднаква форма? Защо имат тази форма, а не са във вид на куб например, като другите сгради?

– Не са във формата на куб? Но пирамидите са построени точно във формата на куб! Пирамидите – особено най-голямата – са построени по математически и астрономически закони така, че да служат на народа същевременно като часовник и календар. Тези закони ще научиш друг път. Освен това, благодарение на факта, че стените на пирамидата се издигат към основата ѝ под ъгъл 51°, тя може да отразява лъчите на слънцето чак до морето и до пустинята. По този начин пирамидите служат и като маяк.

[30] Още повече, че Стюърт Суърдлоу (споменатият като „Стан Кембъл“ персонаж в „Завръщане в Монтоук“) казва, че пирамидите имат енергиен аналог залепен огледално за основите им точно във формата на Делта-Т антена.

[31] И детето на Новия еон – Хор.

[32] Предвид, че заговорът по същество е корупция!

[33] Което не означава, че не може да бъде продукт на интересите на дадена фракция, но трябва да признаем, че публичния образ на откритието се базира на колективния копнеж за един... да го наречем „Индиана Джоунс-импулс“. Това натиска определени бутони в колективната психика.

[34] Към който в скорошно интервю Бионди и Мей проявиха интерес като „следваща цел“ за изследване с въпросната технология.

[35] Като тук дори не обсъждаме личните мотиви на изследователите, които може да са наистина чисти. Говорим за това какво се случва на нивата касаещи решенията им до които те самите нямат съзнателен достъп под формата на направени съгласия.

[36] Засега учените са обещали нова порция изображения през декември, които сигурно ще предизвикат нови сътресения.

[37] Което е и вид „публично съобщение“ за онези които говорят този таен и многопластов език.