Има я калта и лотоса, който израства от калта. Имаме нужда от калта, за да създадем лотоса.

– Тик Нат Хан

Синият лотос е водно растение, произхождащо от делтата на Нил, заемащо централно място в мистерийните традиции на Древен Египет.[1] Неговата митология е колкото проста и очевидна, толкова и забулена в забрава по отношение конкретната му употреба в упоменатата в следговора за златото школа на Хор. Онези от вас, които са го чели, ще извлекат директните архетипни връзки от един от най-известните египетски митове, а именно битката между Хор и Сет.

Една от интерпретациите му разказва как Сет намира Хор да спи под едно дърво. В миг той изтръгва и двете очи на Хор и ги забива в пясъка. За негово учудване там, където хвърлил очите, изникнали сини лотоси.

И макар сами по себе си тези 2 реда да са достатъчно красноречиви, можем да извлечем още по-подробен синхромистичен контекст от естествените цикли на самия лотос и метафорите, към които ни насочват те.

Всяка година голямата свещена река наводнявала алувиалната равнина, носейки със себе си черни утайки, които регенерирали плодородието на земята и подобно на сияен флорален скъпоценен камък, синият лотос се появявал от дълбините на тази „първична кал“. За египтяните лотосите във формата на звезда със златист център и тъмносини венчелистчета[2] са били едновременно образ на нощното небе и Слънцето – символ на трансцендентност и обновление.

 Следвайки Бога Слънце, цветята се отварят сутрин и се затварят, когато небесното светило започне да залязва. През нощта те се потапят под повърхността на водата – само за да се родят отново на следващия ден. Египтяните виждали, че синият лотос се отварял на развиделяване, разкривайки своя наситен златен център на фона на сините венчелистчета (привидна имитация на небето), поздравяващи Слънцето и изпускайки сладък парфюм. Всеки следобед те се затваряли, за да се отворят наново на следващия ден.

Free Joomla Extensions

Съответно, бивайки тясно свързано с циклите изгрев/залез, религиозното значение на цветето било огромно. Подобно на смисловото приравняване в СМ, египтяните вярвали, че Слънцето и синият лотос споделят сходна динамика и респективно качества (най-малкото по отношение на техния сакралитет). Поради тази асоциация лотосовото цвете символизирало и историята на сътворението.

Един от креационните митове на древните египтяни е, че светът първоначално е бил покрит с вода и тъмнина. После се появил голям син лотос във водата, цветът се отворил и светлината просто възникнала, като по този начин приключва и тъмнината на земята. От центъра на синия лотос идват слънчевите божества Атум и Ра. Респективно синият лотос е свещен за египетската култура като символ на сътворението и прераждането.

Разбира се, няма как да говорим за „сътворение“ в митологичното мислене, без да говорим и за разрушение, т.е. смърт.

На този принцип синият лотос в Древен Египет се асоциирал и със смъртта, въплътена от фазата на свиване след залез и прибирането му под водната повърхност, в дълбините на несъзнаваното – един своеобразен rite of passage. Така в жизнения цикъл на лотоса се добавя и раждането на Слънцето от подземния свят. То е образ, представен в космологията на Ра, който взема със себе си праведни души от тъмнината и пътува през небето. Лотосът представлява и формата на Ра като детето Хепри, видяно да лежи върху лотосовия цвят или главата на Ра, извираща през отворените си венчелистчета. Превръщането в този обект представлявало постижението да станеш успешно едно с Ра, да станеш безсмъртен и да заемеш място сред Господарите на Запада. Съответно, както при много символи на плодородието, синият лотос е символ и на „прераждането“ след смъртта и фараоните са искали да се превърнат в син лотос в отвъдния свят. Така цветето не се използвало само в мистерийните традиции, но и в погребенията. В този смисъл – колкото и странно да звучи – египтяните очаквали с нетърпение душите им да оживеят „като отварящ се отново син лотос“, смятайки, че починалият е умрял, както лотосът се затваря в очакване да се отвори с утринното Слънце.[3] Всъщност крайно потвърждение на въвлечеността на синия лотос в ритуалните практики, свързани с отвъдния свят, откриваме в най-известната египетска гробница – тази на Тутанкамон.

Гробницата на младия крал е открита почти недокосната в Долината на царете в Западна Тива от Хауърд Картър на 4 ноември 1922 г. Чашата лотос от алабастър е един от първите предмети, които Картър открива при влизане в гробницата – съдът бил на пода, непосредствено в преддверието, а дръжките му са оформени като нашето Синьо цвете:

Ритуалната иконография на цветето се вижда още по-буквално в един по-известен артефакт от гробницата на краля – дървения бюст на Тутанкамон. Младият фараон е изобразен, излизащ от водите върху син лотос като нововъзкръсналия бог на Слънцето:

I am he who rises and lights up wall after wall, each thing in succession. There will not be a day that lacks its owed illumination. Pass on, O creatures, pass on, O world! Listen! I have ordered you to! I am the cosmic water lily that rose shining from Nun’s black primordial waters, and my mother is Nut, the night sky. O you who made me, I have arrived, I am the great ruler of Yesterday, the power of command is in my hand.

– „The Book of the Dead“

Тук е важно да се отбележи, че върху най-вътрешния златен ковчег на Тутанкамон е имало разпръснати венчелистчета от... син лотос :)

Лотосът подсигурявал „прераждане“[4], докато идентификацията със Слънцето носела безсмъртие в контекста на Ра и неговия мит за довеждането на праведните души със себе си и вечен живот сред боговете. Заклинанията в „Книга на мъртвите“ говорят за недвусмислена трансформация с цел прераждане, безсмъртие и възнесение на небето като Ра, който се появява от Нун и става богът на Слънцето. Това заклинание е придружено от изображение на мъжка глава, извираща от разцъфналия син лотос, което го идентифицира като прероденото Слънце, както е илюстрирано в поредицата по-долу:

Глава на мъж, излизаща от син лотос, плаваща в басейн, представляваща ежедневното повторно появяване и възкресение на бога на Слънцето (папирус на Ани).

Заклинание 80 (вдясно) – клекнал бог със слънчев диск на главата; формата, която Ани желае да приеме.

Аналогия на същата идея виждаме и в гробницата на Рой – кралски писар от 18-а династия по време на управлението на Хоремхеб. Гробницата му може да се намери на западния бряг в Луксор. Това е една от т.нар. „гробници на благородниците“. Един от стенописите ѝ показва самия Рой, воден от Хор до златно светилище, в което председателства Озирис. Пред Озирис стоят четиримата синове на Хор: Амсет с човешка глава, Хапи с глава на павиан, Дуамутеф с глава на чакал и Кебехсенуеф с глава на сокол. Те са пазители на бурканите, които съдържат вътрешните органи на починалия, представени долу на върха на лотосовия цвят – символ на прераждането и обновлението.

Стенопис, изобразяващ четиримата синове на Хор върху синия лотос, символ на прераждането и обновлението

Въпреки всички тези описания днес е много трудно да схванем митологичния магнитуд на синия лотос в Древен Египет. За съвременния турист той е достъпен предимно чрез колоните в храмовете, повечето от които имат за свои капители именно Синьото цвете:

Читателят сам може да извлече допълнителен архетипен контекст от очевидността на факта, че „колоната“ е нещо поддържащо цялостната структура на храма – тя е архитектурният медиатор между долния свят (фундамента) и горния (покрива), което превръща пространството помежду им в окултурения хабитат на хората. Т.е. синият лотос е имал толкова радикална роля в митологичното съзнание на египтяните, че той има на практика ролята на „колона, поддържаща реалността (им)“ в буквален и метафоричен смисъл. В края на текста ще се върнем към идеята вече с нова доза контекст.

Допускам, че ще постигна ефекта на „окончателност“, допълвайки, че египтяните почитали толкова много синия лотос, че се е стигнало дотам да посветят цяло божество на това цвете, което е и единственото божество в записаната история, посветено на цвете изобщо! В случая това е повече от удачно, тъй като според някои твърдения синият лотос е растението с най-високата вибрация на планетата.

Въпросното божество се нарича „Нефертем“.

Името му вероятно означава „красив, който затваря“ или „този, който не се затваря“[5], и в египетската митология първоначално е лотосово цвете при създаването на света, което е възникнало от първичните води. Нефертем представлява както първата слънчева светлина[6], така и възхитителната миризма на цветето на египетския син лотос, възникнал от праводите.

Златоликата статуетка на Нефертем, чиято друга титла е „лотос на Слънцето“

В крайна сметка Нефертем се възприема като син на бога създател Птах, а богините Сехмет и Баст понякога се наричат негова „майка“. В изкуството Нефертем обикновено се изобразява като красив млад мъж със син лотос около главата. Като син на Бастет, той също понякога има глава на лъв или е легнал лъв/котка. Древните египтяни често носели малки негови статуетки като талисмани за късмет[7].

Друг интересен факт относно значението на синьото лотосово цвете за египтяните е начинът, по който то е било използвано като символ за обединението на двете египетски царства, т.е. на свързването на Горен и Долен Египет. Лотосът е бил използван в йероглифите и изкуството на Горен Египет дълго, дълго време, докато в Долен Египет е било в изобилие растението папирус. Ето защо изображения на лотос и папирус, които са израснали заедно и са се увили едно в друго, се превръщат в символ на обединяването на двете царства. Както се досещате, това символизира и двете полукълба, чиято работа в синхрон е била основна цел на практиките в школите на Хор. Папирусът е свързан с прагматичното мислене (писането), а синият лотос (както ще видим) – с мистерийните традиции на египетската култура.

За да теглим чертата – запознатите от вас вече са видели достатъчно ключови думи, свързани с въпросния лотос. Той е:

• син, но има златен център;

• асоциира се както със Слънцето, така и с нощта/смъртта (респективно потъва под водата нощем);

• свързан е с „прераждането“ на кралете;

• използва се като фундамент, поддържащ (архитектурната) решетка;

• според една от интерпретациите на мита изниква от очите на Хор;

• ползва се като част от символиката за обединението на двете полукълба.

С две думи – сещайте се ;)

Тук намирам за уместно и да разширя повествованието с една лична синхроничност, свързана със синия лотос, която се случи благодарение на техническия администратор на сайтa ни Явор или по-точно – на неговата приятелка Валентина. Към момента тя навярно е единственият парфюмерист в България, работещ само с естествени аромати, и тъй като много исках, докато пиша този материал да се свържа с есенцията на водното растение, я попитах дали мога да се сдобия с абсолю от син лотос.

Има и още една малка предистория. Всъщност синият лотос идва при Валентина под формата на видение още през лятото на 2022 г., когато изобщо не съм имал намерение да пиша подобен материал. Това, което вижда, е, че държи цветето в ръката си като нещо свято или поне такова било усещането. Тогава започнала да търси информация за него, но сайтът в Щатите, от който обикновено поръчва масла, предлагал само розов и бял лотос. Истинско масло от син лотос се намира по-трудно, защото е доста скъпо и често се фалшифицира. За да добиете представа колко точно ценно е – 100 мл. (към датата на публикуването на тази книга) струват 5249 лв.

Така през лятото на 2022 г. Валентина поръчва само масло от розов лотос, но „праща заявка на вселената“, че иска и масло от син. Тогава го намира в европейския клон на „Hermitage Oils“, но към онзи момент те са затворили за неопределено време.

Респективно на 15 февруари тази година препратих на Явор link към един американски сайт, в който бях открил маслото. Чрез него това достигна до нея, защото въпросът ми де факто бе дали тя има от лотоса, за да мога да се свържа с него и физически, пишейки материала. По-късно тя сподели, че тези обстоятелства сякаш са отприщили нещо, и ако не съм бил аз, то най-вероятно синият лотос все още нямаше да е стигнал до нея. На практика се получи някакво странно преплитане на нишките, както и тя самата каза.

Тогава разбрах, че е имала желание да се сдобие с него още от миналото лято, но сайтът, който го предлага, бе затворил със съобщението, че няма да работи преди март. По-късно същия ден проверила отново и видяла съобщение, че ще отворят по-рано за поръчки – още на 28.02.!

На следващия ден тя започва да рови повече за това масло и да търси откъде може да бъде закупено. Оказва се, че точно по това време „doTerra“ са пуснали ограничена оферта за абсолю от син лотос. Свързва се с нейна приятелка, която може да ѝ го поръча през нейния account, но последната не ѝ дава големи надежди, тъй като обикновено продуктите от тези оферти се изчерпвали много бързо. Само че се оказва, че го има в наличност и го поръчва.

10 дни по-късно Валентина получава маслото от син лотос. Описа ми го „като любов от пръв поглед“. Тогава решава, че ще си поръча от маслото на „Hermitage“, когато отворят, защото иска да е неразредено.

2 дни по-късно тя показва на Явор маслото от син лотос, което е поръчала от „doTerra“[8] и нещо я кара да поръча същата вечер от „Hermitage“. Тогава Явор ми се обади и аз също реших да се присъединя към поръчката, която буквално бе направена в полунощ.

Още 2 дни по-късно, влизайки в сайта им, Валентина разбира, че неочаквано той отново е затворил поради големия обем от поръчки, получени за отрицателно време. На практика бяхме извадили див късмет, че поръчахме предната вечер.

Така абсолюто от син лотос достигна до мен.

Първото ми впечатление, преди да започна да се свързвам по-сериозно с него, е, че ароматът остава в носа ми с часове. Имах случай, в който го усещах до 6 часа след контакта ми с него, така все едно шишенцето е под ноздрите ми, което не ми се е случвало с никой друг аромат в живота ми. Това не бе еднократен феномен, макар да не бе и константен такъв, но мисля, че разбрах по-добре множеството египетски рисунки, в които лотосът масово бива мирисан! Всъщност смея да твърдя, че това е най-разпространената сцена с него – как някой души Синьото цвете!

Когато се взреш в ослепителния му блясък, очите ти се насищат с динамична сила. Когато го вдишаш – ноздрите ти се разширяват.

– Хор, говорейки за синия лотос, във фрагмент от фреска в гръко-римския храм на Хор в Едфу

Макар да говорим именно за цвете (което е логично да бъде вдъхвано), изобилието на тези сцени за мен е по-скоро причудливо, отколкото тривиално. В крайна сметка не познавам друга древна култура, която да отделя чак такова внимание на изобразяването на това как се дýши конкретно растение! Бях останал с първоначално впечатление, че лотосът е имал сакрално място в Египет и не е бил приеман лековато, а по-скоро ритуално. От това, което виждам обаче, той е пронизвал хоризонталата и вертикалата на тази култура по много по-фундаментален начин, отколкото смятах първоначално, гледайки колоните им. Египтяните явно са искали да са в постоянен контакт с това растение и да са част от магията, която носи на ежедневна база! По-късно разбрах, че те ядели цветето и се къпели във вани, пълни с него. Клеопатра дори ползвала парфюма от лотоса, за да пръска платната на кораба си, което означава, че когато били надувани от вятъра, ароматът от тях ги е удрял директно в челото, което ако не е next level royalty shit каприз – не знам какво е! Т.е. контактът със Синьото цвете е бил осъществяван при всяка възможност!

И с времето започнах да разбирам „защо“.

Лично аз съм изключително впечатлен от аромата и процеса на свързване с него. Понеже вече бях навлязъл дълбоко в митологията му и пишех настоящата „статия“ (която се оказа толкова вълнуваща, че през следващата половин година се превърна в цяла книга), ароматът допълнително „превключи“ някои неща в мен, които е трудно да бъдат обяснени с думи. А все пак се занимавам с думи.

Нека видим дали поетът в мен е жив...

Много хора казват, че синият лотос ухае на виолетки и мога да разбера тази препратка, но за мен това си остава повърхностна интерпретация на някого, който не желае да диша дълбоко.

Тъй като постоянно вдъхвах аромата му в процеса на писане, мога да кажа, че цветето има изключително центриращ и изострящ вниманието ефект по един благ, но безусловен начин. Има нещо много детско в него, което сякаш току-що се излюпва, но усещам дълбочината и на нощта, на нейната сладка мистерия. Общото усещане е за някаква млада, но пленяваща мъдрост – удря те, но не бърза да е окончателна, в която алхимия се ражда точност!

Мога да подуша тинята, от която е излязъл лотоса, но тя не ми е неприятна, а искам да се въргалям в нея, да се смея и да я подмятам към небето, докато съм легнал, гравитацията да я пльоска обратно върху мен и да ѝ благодаря, че е родила това съкровище.[9] Слънцето в него също ми се усмихва и осъществявам контакт, който винаги ми връща спомена за първия път, когато ароматът погали с водно кадифе ноздрите ми. Той се превърна в reference point за мен и създаде точка във време-пространството, към която винаги мога да се върна. Оттогава, разбира се, го виждам навсякъде... На дезодоранта ми[10], на чашата ми (в която открай време си слагам четката за зъби, но чак когато започнах да пиша си дадох сметка, че на нея има куче, което души Синьо цвете), по гоблени като ходех на гости, подаръци със „златен лотос“ на син фон и т.н., и т.н...

Статутът на синия лотос е на застрашен растителен вид. Той не расте в Нил от поне 30 г. заради замърсяването му и без да съм задълбавал излишно – мисля, че в съвремието синият лотос е предимно култивиран. Въпреки трудния достъп до него, аз съм му благодарен, че ме допусна в своите дълбоки води, и тази книга е посветена на природния дух, грижещ се за него (каквото и да е неговото име), който определено се навърта около всички замесени в историята му.

Благодарение на синия лотос успях да предам синхромистичния разказ за него, колкото и комплексно да бе това, а към края на тази книга ще видите как той навлезе допълнително в живота ми вече и чисто физически, в натуралната му форма.

Продължаваме с... което е златно...