Monkeys are superior to men in this: when a monkey looks into a mirror, he sees a monkey.

– Malcolm de Chazal

Освен че се припокрива с идеята за Глупака (който вече е част от синхромрежата ни), маймуната резонира с темата за златото по линия на това, че човекът е надграден от примата APA[1]. Той бил същество естествено за Тера и извънземните генетици го ползвали като blueprint, за да хибридизрат онова, което днес наричаме „Homo Sapiens“. Символично ЕА използвал аспект на Планетарния дух, за да надгради над него своя експеримент. Както е посочвано и преди, това е причината науката да вярва, че сме произлезли от примàта. По-правилно е да се каже, че тази матрица просто е ползвана, за да се създаде нещо друго от нея. Затова има прилики, но има и огромна дупка, която никой не може да обясни. Защото тук не говорим за „еволюция“.

Респективно всеки път, когато говорим за „завръщане към природата“[2], ние трябва да минем през архетипа на маймуната (като първоначалното биологично същество, на което стъпва човешкото преживяване) и да я интегрираме.

Респективно всеки един филм, въвличащ маймуни в сюжета си[3], е свързан с истинската ни природа и базовия наратив за завръщането към земята (като елемент) по един неотменен начин. Ето защо в по-рано споменатата продукция „Lucy“ финалният етап, преди сливането на героинята с Всичкото, представлява срещата ѝ с APA.

Сцена, имитираща „Създаването на Адам“ на Микеланджело, смислово тъждествена на идеята за оробороса – началото е и краят

На практика самото заглавие на филма прави препратка към най-ранния и респективно известен (според науката) предшественик на човека – маймуната на 3,2 млн. години, кръстена „Луси“, която се счита за т. нар. „missing link“. Тя е първият открит скелет на Australopithecus afarensis.[4]

Разбира се, в множество продукции прави впечатление наративният мотив за контакта между жената и маймуната, както в случая с „Lucy“. Жената в случая е въплъщение на природата по линията на „Майката Земя“.

Тарзан е човек, отгледан от шимпанзета (or something), и се влюбва в Джейн.

Образът на King Kong, катерещ се по Empire State, с руса девица в ръка пък е повече от класически:

Всъщност тази история е повече от представителна за 90% от филмовите сюжети, въвличащи маймуни. Идеята зад King Kong е, че той е кралят на природата, поради което я и „отвлича“ (в лицето на жената), защото я иска обратно при себе си. Това е едно подсъзнателно и желано завръщане, поради което тя му симпатизира и се опитва да го опази.[5] Той се изкачва по цивилизационната версия на „Световното дърво“, което е новият фалически символ на човека, отделил се от естествената си среда. Сам по себе си Конг символизира земята, но се катери във въздуха (където се намира незаземеното човешко съзнание днес) и бива победен от самолетите, които са еманация на човешката технология – на неговата способност да се отделя от „Майката Земя“, към която е бил прикован от началото на времето. Човекът вече не е маймуна и се отделя от началната си траектория. Съобщението на несъзнаваното чрез множеството интерпретации на Конг е, че ние се отдалечаваме и отричаме природата си (обикновено в името на технологията, която е неприрода), а природата (в лицето на своя крал) ни отвръща обратно. Кинг Конг е разрушителен, защото природата е разрушителна. Респективно жената трябва да бъде спасена, защото иначе вече няма да има посредник, няма да има медиатор, който да върне човешкото в природното пространство. Тя е другата, опитомена от цивилизацията половина на Конг, в която се крие Звярът[6], който може да бъде събуден чрез сърцето.

С всичко това искам да обрисувам по-добре една от двете смислови нишки (които ни касаят в момента), съставляващи образа на маймуната – тя е фундаментът на човешката природа, свързана с инстинктите и сърцето, но въпреки усилията на ЕА човекът сам по себе си е създаден протоколно, за да копае злато.

Втората нишка, която ни интересува тук, е защо тя е trickster?

По същата причина. Архетипът на шегобиеца/Глупака/trickster-а/шута[7] е основен за старата Игра, която играехме, и все още има голям impact върху реалността, включително моята (до степен, в която през годините написах непубликувана и до днес книга за него). Това е най-комплексният „образ“ в реалността, поради което тук няма да навлизам в дълбините на неговата същност, а ще кажа само няколко думи във връзка с природата, защото в случая това е и свързващият фактор.

Всяко едно проявление на Природния дух (в по-малка или по-голяма степен) е канал на trickster-ския архетип просто защото неговата основна характеристика е „the spirit of play“. Това е причината, поради която котките бутат без причина нещо, поставено на ръба на масата, кучето скача да ви залее с чашата вода, която държите, и маймуната ви се плези зад стъклото в зоопарка. Тъй като тези създания са чисти, те са непосредствен проводник на игривостта и са готови да внесат хаоса, за да ви напомнят, че природата, колкото и (илюзорно) опитомена – носи своя елемент на хаос във всичко. Спонтанността им инжектира дозата неочакваност, която в градската решетка бива все по-потискана в името на реда. По тази причина в много митологии trickster-ът може да бъде по-скоро тъмен персонаж, но финалната поука е, че той е необходим и в крайна сметка изважда закостенелия герой от неговата черупка, за да го изпрати на така необходимото пътешествие. Срещата с него евентуално винаги води до трансформация, но първоначално тя унищожава вредния към онзи момент „ред“, поради което нейното естество може да бъде сметнато за „травматично“. Шегобиецът може да се прояви като „жесток“, „зъл“, „коварен“ (често срещано), „отнемащ“ и да бъде разгледан като „злосторник“, но като се тегли чертата, той е по-скоро неутрален и всички древни култури разпознават това. Освен това към някои той е благосклонен и може да бъде даряващ. Накратко – той е най-близкото проявление на Черното слънце в реалността, която може да бъде въплътена физически. Тъй като съществува обаче и е проявен, той съдържа и своята друга половина от Бялото слънце. Виждаме това в Глупака от Таро, който стои на ръба на Бездната, но Слънцето над него не спира да грее, което го превръща в граничен персонаж.

Маймуната като trickster получава огромно внимание в източния фолклор.

В китайската митология Сун Уконг (孫悟空)[8], известен още като Краля на маймуните, е бог измамник, който играе централна роля в навярно най-известното литературно произведение на изток – приключенския роман на Ву Ченгън „Пътуване на Запад“. Той е една от най-важните и обичани литературни фигури в китайската култура и е единствената история, за която се сещам в момента, в която trickster е главният персонаж на повествованието и де факто преминава през пътешествието на героя (обикновено шегобиецът пресича пътя на героя, а не е самият герой).

Името му се състои от йероглифите за „внук“ (孫), „събуден“ (悟) и „пространство“ (空). И въпреки че символът sūn (孫) обикновено се отнася за „внуци“, във въпросния контекст той се отнася до „маймуна“.[9] Името му буквално се превежда като „маймуната, събудена от празнотата“, фонетизирайки смислово току-що казаното за Черното слънце. Името на Уконг има за цел да представи неговото духовно пътуване от невежа, сприхава маймуна до доброжелателно и просветено същество.

Уконг е благословен с несравнима свръхчовешка сила и способността да се трансформира в 72 различни животни и предмети. Косата му има магически сили и той може да манипулира вятъра, водата и огъня. Като всеки trickster, образът му е емблематичен заради избухливия характер, нетърпение и склонност към гняв.

Тъй като е маймуна, Сун има много отчетлив външен вид, който го различава от другите богове. Преди своето просветление Уконг обикновено е изобразяван като гол макак. След като се посвещава на будисткия монах Танг Санзанг, Сун обикновено се появява в пълно воинско въоръжение със специални предмети като: златна риза (дадена му от драконовите крале), шапка с пера от феникс (огнения мотив – отново дар от тях), ботуши за ходене в облаците и осемтонен жезъл, който може да се свие до размера на игла.

Илюстрация на Сун Уконг от 19 век, архетипно аналогична на Глупака от Таро

Какъв е произходът му обаче?

Сун няма кръвни роднини, тъй като е роден от магическа скала на върха на планината Хуагоу.[10] Един ден силен ветрец подухнал скалата и накарал напълно оформена маймуна да изскочи от каменното ѝ лице. Въпреки че била току-що родена, младата маймуна вече можела да ходи и говори. Когато Уконг отваря очи, златни лъчи светлина изскочили от зениците му, пронизали облаците и стреснали Нефритения император, който е владетел на Небето. Когато той потърсил източника на странната светлина, всичко, което могъл да види, било малка маймунка. Мислейки, че светлината не може да има такъв източник, Нефритения император отхвърлил случилото се като инцидент в ума си.

Уконг започнал да изследва гората, открил други маймуни и решил да живее с тях. Един ден групата си почивала близо до водопад, когато всички решили да играят на игра: който бил достатъчно смел да скочи през водопада и да открие източника на потока, щял да бъде провъзгласен за Крал на маймуните. Сун незабавно скочил през водопада и тръгнал нагоре по течението, за да намери източника му. Мисията му била успешна – той бързо се върнал и се обявил за крал. Той бързо придобил статус на горски демон, извършил много подвизи, победил много магически същества и след тези посвещения се сдобил с по-рано описаните предмети.

Когато дошло времето кралете на ада да приберат душата на Уконг, Краля на маймуните бил готов. Той си уредил завръщане на земния план, без да се подлага на прераждане. Преди да напусне ада, Уконг успял да изтрие името си и името на всяка друга горска маймуна от Книгата на живота и смъртта. Притеснени, че балансът на живота се нарушава от обикновена маймуна, князете на подземния свят се обърнали към Нефритения император за помощ.

След като чул за сприхавия демон от планината Хуагуо, Нефритения император почувствал, че най-добрият начин да покори Уконг е да го остави да живее на небето с другите богове, за да се почувства значим. Той отправя покана към Краля на маймуните, която последният с нетърпение приема. Той се сбогува с приятелите си и потегля към Нефритения дворец.

След като стигнал там обаче, Сун открил, че му е възложена най-низката задача на цялото Небе: да се грижи за конете на Нефритения император в обора (hint: т.е. да рине лайна). Бързо осъзнал, че тъй като е маймуна, другите богове никога няма да го разглеждат като себеподобен. С надеждата да намери начин да докаже, че е равен, Уконг става обсебен от идеята за безсмъртието и се посвещава на преследването на вечния живот. Когато Нефритения император го насърчава да се заеме с други по-плодотворни занимания, Уконг го пресича: „Може ли този вид практика да доведе до безсмъртие?“. Патриархът отговорил с: „Невъзможно!“. Уконг заключил: „Тогава няма да го науча!“.

Един ден Нефритения император организирал празненство, за да почете съпругата си. След като съзнателно бил изключен от събитието, Уконг решил да се отбие, но бива изгонен от залата със смях от другите богове. Наранен от действията им, Сун пуска от обора всички коне на владетеля и обявява себе си за „Qítiān Dàshèng“ (齊天大聖), или „Великия мъдрец, равен на небето“.

Нефритения император изпратил батальон войници да арестуват Уконг за неговата наглост, но той ги сразил. След като победил и последния войник, Краля на маймуните извикал победоносно: „Запомни името ми – Велик мъдрец, равен на небето, Сун Уконг!“.

Победата на Сун принудила Нефритения император да признае силата му. Като признание за таланта му, Уконг бил повишен да пази прасковите на безсмъртието на жена му. Това обаче не било достатъчно за Краля на маймуните, който наистина вярвал, че е равен на Нефритения император. Гледайки на това повишение като на поредната обида, Сун решил, че е изпил последната горчива чаша. В последния си акт на неподчинение Уконг изял всички праскови в градината и откраднал хапчетата на безсмъртието на Лао-дзъ, придобивайки още по-големи свръхсили. Нефритения император бил бесен и изпратил два батальона след Краля на маймуните. За пореден път обаче Уконг ги победил всички. С помощта на Лао-дзъ, Уконг бил временно хванат от равния по нему сили племенник на Нефритения император – Ърлан Шен, бог известен със своето трето око. Евентуално този временен успех се обръща срещу небесните господари, защото при опит да бъде алхимично обезсилен след 49-дневен ритуал, той става по-силен от всякога. Очите му стават огнени, а зениците – златни.

Останал без полезен ход, Нефритения император разказал на Буда какво се е случило и го помолил да се намеси. След като изслушал Сун Уконг, който твърдял, че той трябва да бъде новият Нефритен император, Буда се обзалага с него, че не може да избяга от дланта му. Краля на маймуните самодоволно приема залога. Той скача и лети чак до ръба на вселената. Там, невиждайки нищо, освен пет извисяващи се колони, Уконг решава, че е достигнал края на цялото съществувание. За да докаже следите си, той маркира стълба с фразата „Великия мъдрец, равен на небето“ и уринира върху средния стълб. След това скача назад и се връща към дланта на Буда, за да инкасира победата си. Тогава Сун е много изненадан да открие, че петте „стълба“, които е открил, са просто пръстите на ръката Буда. Когато Краля на маймуните се опитва да избяга от дланта, Буда превръща ръката си в планина от скали, изпращайки Сун Уконг обратно на земята. Преди да успее да повдигне планината, Буда го запечатва там, използвайки хартиен талисман, носещ мантрата „Ом мани падме хум“[11] със златни букви. Краля на маймуните остава затворен там в продължение на 500 години, за да се „научи на търпение и смирение“.

От скала роден, в скала прероден.

В продължение на 500 г. Уконг лежал неподвижен под тежестта на планината на Буда. В крайна сметка един пътуващ монах – споменатият по-рано Танг Санзанг – намерил Краля на маймуните и предложил да го освободи при условие, че ще се покае и стане ученик на монаха.

Първоначално Сун отхвърлил предложението на Танг. Той бил крал – не можел да играе слуга на никого, най-малкото на човек! След като Танг започнал да се отдалечава обаче, Уконг бързо променил решението си и съобщил, че с радост би служил на монаха в замяна на освобождаването му.

Преди Танг да освободи Уконг, богинята на милосърдието Куан Ин дала на монаха магическа халка, която да му даде контрол над Краля на маймуните. След като бил освободен от тежестта на планината, Сун се присъединил към другите демонични спътници на Танг.

Благодарен за това, че е освободен от затвора си, Уконг служи вярно на Танг и е негов пазител по време на пътуването му на Запад, откъдето той трябва да прибере свещени текстове. Той с готовност се бори с демони и всякакви други опасности. Чрез своите благородни дела и отдаденост на ученията на Танг, Сун Уконг в крайна сметка постига просветление и слага край на гневните си, алчни и завистливи наклонности.

Както виждате, историята, включва множество ключови елементи от синхромистичната карта. Макар и по-трудна за разкодиране (понеже е по-далечна от нашата култура), източната митология също разкрива достатъчен брой аспекти, които да резонират с изградената вече мрежа. Сун Уконг е класически trickster, но получава некласически за природата на този архетип край, защото, както споменах, в случая той върви пътешествието на героя като самия герой в цялата първа част на романа, а не е част от нечие друго пътуване. Подчертавам го изрично, защото обикновено шегобиецът се появява именно като персонаж в чужд разказ.

Той сее хаос в реда на небето, подчинен е на инстинктите, а не на разума си, роден е от самата природа и се превръща в крал и като такъв търси и намира безсмъртието си. Навярно най-известният герой в китайския фолклор, образът съвместява в себе си достатъчно много фактори, просмукващи се и в други култури и митологии.

Един от тях, разбира се, е Тот, във формата си на павиан (наричан още песоглавец!), който в една от трактовките на базовия за настоящия материал мит за Хор спомага за връщането и излекуването на неговото око, което виждаме да държи в горната интерпретация под формата на статуя

Положението в Индия не е много по-различно от китайската легенда. Без да бъда твърде многословен, нека кажа, че подвизите на Хануман (богът маймуна) са подробно разказани в епосите „Рамаяна“ и „Махабхарата“. Описван е с къс дебел врат, кръгло маймунско лице, жълта кожа блестяща като злато, остри бели зъби, грива като цветя, опашка с безкрайна дължина и способността да се разширява, докато стане толкова голям колкото планина, или да се свива, докато стане малък колкото муха[12]. Той реве като гръм, скача във въздуха и лети сред облаците с бърз шум. Легендата за него гласи, че една утрин, още като бебе, Хануман бил гладен и видял изгряващото Слънце през едно дърво. Заблуждавайки се, че това е зрял плод, закачен на клона, той скочил да го изяде. В този момент кралят на боговете Индра се намесва и удря Хануман с гръмотевица по челюстта (на индийски „хану“) и по този начин дошло и името му.

Хануман е замесен в наскоро излезлия „Monkey Man“ с Дев Пател:

Главният герой губи майка си в огъня, защото тя не иска да напусне земята, напоена с кръвта на предците ѝ, която корумпираната полиция иска да завземе. Респективно изгарят къщата ѝ. Приживе тя вярва, че предците са в корените на дърветата, чете приказки на детето си, от която най-ярката е именно тази за Хануман. Рисунката с маймуната, отворила гърдите си, е особено акцентирана, за да потвърди по-рано казаното за Конг и сърцето.

Тя остава отпечатана в съзнанието на малкото дете. Респективно то цял живот планира отмъщение срещу комисаря на полицията, който посещава VIP бар със специален достъп[13]. За да достигне крайната си цел той трябва да премине през редица изпитания, включително халюциногенно приключение, базирано на корените на свещеното дърво на Шива (бога на смъртта/времето със синя кожа и широко отворено трето око). Съставката го връща към неговата травма и отваря таеното в сърцето му:

Възобновен, той може да победи лошия полицай и в крайна сметка забива нож в третото му око :Р

Този къс анализ акцентира на вече алюзирания лайтмотив, свързан с маймуната – trickster-ската ѝ отмъстителна природа и същевременно нейното благородство.

Така просторен може да изглежда един страничен тесерактен коридор в РСВ – свързан с всички останали истории и отварящ безброй други до степен, в която можеш да забравиш основната...

С това под мишница затварям този екскурс и за втори път се връщам на основния коридор с „Аладин“.

А междувременно – добавям нова дума към нашата синхрокарта, разновидност на вече присъстващия Глупак/лисица/магаре: маймуна!

Обратно към... корените на златото...