"Скални мистерии: Древността проговаря" е третата поред фотоизложба, която представя едни от най-загадъчните археологически паметници, откривани досега на територията на България.

Фотосите на скални структури, намиращи се единствено в района на Източните Родопи, са поглед към четиригодишните проучвания на група учени, обединили усилията си да проникнат в тайните на една неизследвана досега ранна праисторическа цивилизация.

Целта на изложбата е да бъдат споделени първите резултати от анализа на събраните и проучени данни, както и да бъдат представени изводите за характера и предназначението на врязаните в скалите знаци и символи.

Един от стремежите на учените е и да развенчаят насажданите с години митове както в научната литература, така и в медиите, че Родопите са осеяни предимно с тракийски светилища, градове, дворци и пр.

Археолозите припомнят, че датирането на скалните паметници е много по-ранно от приетото досега или почти 4000 години преди траките да заселят нашите земи.

Учените са категорични, че началото на тяхното изграждане е свързано с края на неолитната епоха, като някои скални светилища са основани още в края на VІІ и в началото на VІ хилядолетие пр.н.е.

Иначе казано светилищата в Източните Родопи нямат аналог никъде по света и са с поне 1000 години по-стари от египетските пирамиди и цивилизацията в Месопотамия. Според археолозите недопустимо се насажда също така мнението, че най-ценните паметници на културата са златните предмети.

Това, което изложбата показва - различни скални структури и комплекси, свидетелства за интензивен и богат духовен живот, изключителни металургични умения и за сложни религиозни практики още през неолитната и особено през енеолитната епоха.

Според проф. Ана Радунчева, обитателите на Източните Родопи имат изключителен принос за създаването и развитието на цивилизационния модел на европейските и източни общества.

Сред представените в снимки скални структури учените разграничават следните типове: скални трапецовидни ниши, наблюдателни места - "тронове", басейни, шарпани, стълби "за никъде", фигури на хора и животни, изкуствено издълбани пещери, каменни концентрични кръгове, скални късове с различни видове врязвания, поставени нарочно на местата им, каменни "саркофази".

На базата на откритите общи закономерности екипът се обединява около хипотезата, че скалните трапецовидни ниши са вид запис, предназначен да пази и предава през продължителен период от време важна за съществуването на праисторическата общност информация.

Тъй като много често близо до трапецовидни ниши се намират стари рудници или има следи от рудодобивна дейност, екипът смята, че предназначението на определени групи ниши е да предава информация за наличието на медна руда или злато - първите познати и обработвани в този период метали.

Каменните концентрични кръгове и скалните наблюдателни места са свързани с астрономически наблюдения и с координация на дейността на групите, намиращи се в района. Басейните и шарпаните пък са елемент от веригата на златодобивната дейност на енеолитните хора.

Една интересна идея за предназначението им, изказана от проф. Цанко Цанков, е приета и от повечето членове на екипа - предполага се, че това са "пещи" за топене на руда, а врязаните в скалата улеи са предназначени за отвеждане на стопения метал.

Именно пещерите и златото са част от елементите, които свързват човека и бога (пещерата е пътят към другия свят, златото е дарът за боговете). Безспорно всички дейности, свързани с добива и обработката на металите, както и астрономическите наблюдения, са имали дълбоко религиозен характер и били придружавани от сложни ритуални практики.

Те били извършвани от ограничена група "посветени" хора, които организирали производството, ръководели религиозния живот на общността и наблюдавали промяната на движението на небесните тела. Сакралният характер на тези знания определя и предназначението на каменните стълби, кръгове, фигури и други скални структури.

Амбицията на археолозите е да привлекат вниманието както на институциите, така и на широката общественост към останките от тази изумителна цивилизация, живяла по нашите земи преди повече от 7000 години.

Целта е да се предизвика сериозен дебат и по-нататъшни проучвания, които да потвърдят или отхвърлят хипотезите относно значението на откритите скални структури.

Тепърва са необходими много сериозни интердисциплинни изследвания, за да се докаже безспорно функционалното предназначение на всички скални структури.