Следният материал се явява откъс от едно проучване направено от Джон Дийн през 1833 г. относно култа към змията наречен с термина „офиолатерия“ („ophiolatreia“). През целия си живот авторът е напълно посветен на тази тема и търси свидетелства навсякъде. Той изследва масивна база данни от древността, пътеписи, легенди и фолклор. В голяма част от книгата си описва древни мегалитни храмове и комплекси като репрезентации на змии. Неговите проучвания добавят още една частица към специалната роля, която змиите и влечугите играят в религията и митологията.

Мексико

Всеки детайл в религията на Новия Свят, открит от Кортез и Пизаро свидетелства за един общ произход на вярванията заедно с тези в Египет и Азия. Същото поклонничество към слънцето, същите пирамидални монументи и същото съпътстващо ги поклонничество към змията се явяват техен отличителен белег.

От Хосе Акоста – един от първите европейци, който предоставя детайлна картина на физическата и човешката география в Латинска Америка и чиито изследвания за индианските цивилизации и Новия Свят са основен източник на информация в продължение на няколко века – научаваме, че храмът на Вицлипуцлие бил построен от големи каменни блокове във формата на змии прикрепени една към друга, а стените на огражденията също били изрисувани с фигури на змии. Този бог – Вицлипуцли, държал в дясната си ръка жезъл във формата на змия, а четирите краища на „ковчега“, в който стоял били завършени с издълбано изображение на глава на змия. Вицлипуцлипредставлявал небесносиня фигура, от чиито две страни били надвиснали главите на две змии.

От Самуел Пуркас (духовник, който публикува няколко тома с истории на пътешественици до чужди страни) пък научаваме, че мексиканския месец е бил разделен на 20 дни като змията и дракона символизирали два от тях. В Мексико имало също и храм посветен на „бога на въздуха“, а вратата му била оформена така, че да представлява устата на змия.

Мексиканците обаче в никакъв случай не се ограничавали само със символично почитане на свещената змия. Както и при много други нации, които почитат змията, те държали живи змии като пазители на дома в техните собствени жилища. Един друг доста интелигентен пътешественик, на който трябва да бъдем доста задължени за наблюденията които прави във връзка с мексиканските култове, ни информира, че „гърмящата змия е била обект на дълбока почит и поклонничество сред тях“ и че „репрезентации на влечуги от всякакъв вид много често се срещат сред останките на техния древен култ“. Най-добрата такава, за която се знае че съществува може да се види в една изоставена част на Домениканския манастир, който се намира точно срещу сградата на инквизицията. Змията е извита във вертикална позиция, а челюстите й са издължени. Изобразена е точно в момента, в който яде елегантно облечена жена, която се вижда в устата на това огромно влечуго смачкана и нарязана на парчета.

Отливка на подобен ужасяващ идол била донесена до Англия от г-н Бълок и напълно потвърждава множеството твърдения на испанците, които първи завладяват Мексико, че хората от тази земи са почитали идол във формата на змия. Бернал Диас дел Кастильо, който придружавал Кортез бил представен на Монтесума във вътрешната част на главния храм, чието описание е представено по следния начин:

„Когато се изкачихме до най-високата част на храма, видяхме платформа на която имаше големи камъни, заедно с хората, които щяха да бъдат пожертвани. Там имаше голяма фигура представляваща дракон, а около нея имаше много кръв... Кортез тогава се обърна към Монтесума и го помоли да му направи услуга и да ни покаже неговите богове. Монтесума първо се консултира с жреците и ни поведе в една кула, където имаше нещо като салон. В него имаше два жертвени олтара, силно украсени с красива дърворезба, а над олтарите имаше гигантски фигури представляващи дебели мъже. Този отдясно беше Вицлипуцли, техният бог на войната с ужасяващо лице и очи. Тази фигура беше изцяло покрита със злато и скъпоценни камъни, а тялото му свързано със златни змии. Пред идола имаше чиния с тамян заедно с три сърца на човешки жертви, които горяха смесени със смола... Отляво стоеше друга страшна фигура, с лице наподобяващо на мечка... Това беше богът на адските региони... неговото тяло бе покрито с фигури представляващи дяволи с опашки съставени от змии... На това място имаше нещо като огромен барабан, който беше направен от кожата на големи змии... На известно разстояние от храма се издигаше една кула на чиято врата бяха изправени страховити идоли подобни на змейове и дяволи, а пред тях стояха маси и ножове за жертвоприношение.“

За следващия откъс съм задължен на г-н Бълок, който ни казва, че фигури подобни на гореспоменатата, но в по-малки размери били моделирани от камък и пазени от мексиканците като пенати (пазители на дома). Една такава фигура той донася в Англия. Освен това г-н Бълок донесъл от Мексико и отливка на идол, който той нарича „богинята на войната“ и я описва по следния начин:

„Този чудовищен идол заедно с неговата поставка e 3,65 метра висок и 1,21 метра широк... Формата му е отчасти човешка, а останалото е съставено от гърмящи змии и тигър. Главата е доста широка, изглежда все едно е съставена от две обединени гърмящи змии, зъбите стърчат от устата, а върху тях били втривани все още пулсиращите сърца на нещастните жертви като акт на напълно приемливо жертвоприношение. Тялото прилича на деформирана човешка форма, на мястото на ръцете има глави на гърмящи змии, поставени на квадратни цокли и свързани с орнаменти от ресни. Около талията имало пояс, който оригинално бил покрит със злато. А зад него стигайки почти до земята и частично покривайки разцепените стъпала, се спускало покривало изцяло съставено от гърмящи змии, които местните наричат „одежда от змии“... Между стъпалата спускайки се от тялото, друга навита змия е навела глава към земята.“

Хосе Акоста също споменава, че мексиканците са правели човешки жертвоприношения на бог Виракоча, а главата на нещастната жертва, която следвало да бъде убита била държана в дървен нашийник изкован във формата на змия.

Питър Мартир също споменава за голям змийски идол в Кампийчи (Югоизточно Мексико), който бил направен от камъни и битум и представлявал акт на поглъщане на мраморен лъв от змията. Гравюра на този идол е дадена в книгата на Джон Оджилби „Америка“ на стр. 77 от 1671 г. (тази книга всъщност е превод от холандски с някои допълнения и в момента се продава в някои он-лайн магазини за „скромната“ сума от $65 000 – бел. Alien). Когато за първи път бил видян от испанците идолът все още бил топъл от кръвта на човешките жертви.

От всички творби, с които може да се направи справка по темата, тази на М. Аглио е най-забележителна. Съдържа репродукции на почти всички ацтекски рисунки познати в Европа, заедно с литографски репрезентации на скулптури и други монументи на тези интересни хора. Тези рисунки и скулптури изобилстват със свидетелства за мексиканската офиолатерия (култ към змията) и доказват че почти е нямало мексиканско божество, което да не е символизирано от змия или дракон. Много божества са изобразени държащи змии в ръцете си, а малки фигури на жреци са представени със змии над главите си. Това ни напомня убедително за жреците на египетската богиня Изида, които са представени в скулптура със свещената отровна змия над главата и конус в лявата ръка. И за да потвърдя взаимовръзката на всички култове на змията по света – мексиканските рисунки, както и египетските и персийските йероглифи, описват змийската емблема с преплетените змии във всякакви вариации. Една отличителна такава присъства в колекцията от скулптури на М. Алард, при която всеки от драконите които я образуват има по една човешка глава в устата си! Боговете на Мексико често са изобразявани да се бият със змии и дракони, а някои богове (а понякога и хора), са представени да водят разговори с тези отвратителни създания. Едва ли има елемент, който да е част от мистерията на култа към змията, който да не може да бъде забелязан в мексиканските вярвания.

Можем ясно да видим, че в земите на Мексико змията е била свещена и емблематична за повече от един бог – това е един извод, който спокойно може да обхване почти всяка друга нация, която обожествява този символ. Това е забележителен и ценен факт, защото доказва, че змията е символ за който е присъща божествеността, а не е просто представяне на някакви ексцентрични качества, които притежават определени богове, а други не.

Змията е навлязла в религията на мексиканците и като талисман. Когато някой се разболеел веднага бил изпращан жрец, напарфюмирал пациента, обръсвал косите му и увесвал змийски кости около врата му. През 1531 г. в Кулиакан, Нунес де Гусман открил къщи изпълнени с хиляди змии смесени заедно. А техните жители проявявали голяма почит към тях, защото според тях дяволът често им се появявал в тази форма.

Перу

Перуанците проявяват същото змиепоклонничество както и мексиканците. Те почитали богинята Изида и имали обичай да я представят заедно с две змии до нея. Независимо дали този образ отговаря точно на Изида или някое друго божество едно е сигурно – култът към змията е господствал в Перу. В храма на Пачамана близо до Лима преданията говорят, че дяволът е говорел чрез видения и е давал на оракулите отговор като понякога те виждали петниста змия.

По подобен начин за гадаене били използвани „nachash“ (което означава змия на юдейски) и лилавата змия в Гърция. Традицията в Пачамана силно напомня за историята на смокът от Епидаурус, който при важни поводи излизал от убежището си и се показвал на поклонниците.

В провинцията на Перу, Топира, испанците видели храм, пред който имало ров, а до него огромно изображение на змия захапала опашката си. Всяка година един човек бил жертван пред нея.

В друга част на творбата от която е взета тази информация (книгата на Оджилби) четем, че „перуанците почитали змиите и пазели техни рисунки в храмовете и къщите си“.

Култът към змията впоследствие бил заместен от Слънчевия култ на инките. След като подтиснали култа към змията в своята собствена държава, те повели война със съседните държави и приложили политика на прозелитизъм (привличане на хора към нова вяра). Тупак Юпанки покорил хората от Чакапуя и убил тяхното божество – змия. Тази провинция се простира на изток от Касамарка. След това превзел Хуакрачука, които също боготворели змиите и пазели техни рисунки в храмовете и къщите си.

(Всъщност религиозния мотив се явява основен в завоевателните походи на инките. Те се провъзгласяват за апостоли на нова вяра и учители преподаващи нов начин на живот. Те били „децата на слънцето“, изпратени от своя божествен родител да донесат една по-чиста вяра в един тъмен и варварски свят. Дали е имало някаква конкретна вражда с култа към змията обаче е доста спорно заради противоречия в доста от легендите, както и в разказите на пътешествениците описващи различни случки, на които са станали свидетели или са им били разказани. Това „религиозно просвещение“ на инките доста силно напомня на борбата на християнството с езическите култове. По доста сходен маниер инките изпращали вестоносци към съседни територии изисквайки местното население да се подчини на децата на слънцето и да изостави своите стари лъжовни животински обичаи и зли жертвоприношения. Това в доста случаи буквално означавало обявяване на война, защото някои от племената били доста бунтовно настроени и предпочитали да загинат в защита на своите местни богове. Така под претекста на „религиозна реформа“ като основна мотивираща сила империята на инките се разраствала. Когато ставаме свидетели на такива религиозни реформи и подтискане на един култ за сметка на друг би следвало да разглеждаме този факт не само през призмата на простото политическо средство за придобиване на територии и власт. В много от случаите зад една такава мащабна промяна стоят „скрити сили“, които в удобни моменти излизат на преден план под формата на конкретно видение, даващо насоки за бъдещето. При инките религиозният фактор бил развит до степен те да считат себе си за директни потомци на слънчевото божество и че са под негова специална закрила. В тази връзка Кристобал де Молина разказва една интересна история свързана с Пачакути, един от великите императори на инките. „Като млад принц той решил да посети баща си и преминал през един поток, в който видял парче кристал върху което се появила фигура на индианец. От задната страна на главата му излизали три много силни лъчи, подобни на тези на слънцето. Около ръцете му били увити змии, а на главата му имало „лату“ – символът на кралската власт при инките. Ушите му били пробити и имал обици подобни на тези на инките. Освен това бил облечен като инка. Между краката му се подавала глава на лъв, а на раменете му имало друг лъв, както и змия увита около тях. Това видение казало на младия принц: „Ела по-близо и не се страхувай сине мой, защото аз съм слънцето – отеца. Ти ще покориш много народи, но внимавай и спазвай почестите към мен и ме помни когато правиш жертвоприношение. Видението изчезнало, но парчето кристал останало и след това императорът можел да види в него всичко което искал.“ – бел. Alien)

Хората от Манта (град в Еквадор) били покорени от Хуайна Капак (император на инките) и освен всичко друго боготворели змии с чудовищна големина.

Блас Валерас, автор, който пише за индианците в своите творби описва тези, които живеят в Антис като по-брутални от самите зверове, защото те нямат нито бог, нито закони, нито добродетели, нито пък идоли, които да боготворят, освен в случаите когато дяволът им се представя във формата на змия или друго животно – тогава те го боготворят и обожават.

От тези по-скоро случайни записи, които можем да открием сред писанията на испанците и които в повечето случаи не са имали за цел да изследват религията на Новия свят, виждаме, че култът към свещената змия имал своите поклонници на почти всяко едно място, където имало уседнал живот. С тези повърхностни сведения, напускаме Латинска Америка повече с учудване, че все пак значително количество ценна информация е успяла да се изплъзне на варварството на римската църква отколкото с разочарование, че толкова малко от тази автентична история е била запазена така че да се ползваме от нея.

Английската част на Америка бидейки доста примитивна територия по времето на първите заселници в комбинация с това, че самите заселници често били неграмотни и меко казано незаинтересовани от проучването на други религии и култове ни дава доста малко ценна информация на която да се опрем. В интерес на истината видях една книга за този период описваща религията на местното население в щата Вирджиния, в която тези хора са представени, че почитат идоли, а сред тях змия стояща на колона. Но цялата книга е написана в доста лековерен стил и не си направих труда да запомня нейното заглавие. Освен всичко друго примитивното ниво на изкуство сред тези индианци не би им позволило да направят толкова перфектна скулптура, както е представено в книгата. Самата книга може да намерите в библиотеката на Sion College.

Доста по-достоверен източник на тази тема се явява Пуркас, който случайно споменава за едно тривиално обстоятелство, когато загатва, че почитането на змията сред тези индианци съвсем не е било непознато. Техният главен жрец носел специален орнамент на главата си „направен от змийски кожи завързани заедно за техните опашки“.

Следното изображение пък представлява индианец живеещ северозападно от Луизиана и показва жрец на слънчево-змийския култ. Слънцето и змията са татуирани на гърдите му и заедно с инструмента в ръката му представляват любопитна илюстрация на древните обичаи.

Индианец населяващ територията северозападно от Луизиана през 1741 г.

Освен това има и малко известно канадско предание, което изглежда принадлежи на култа към змията. Когато се чувал гръм местните вярвали „че дяволът се опитвал да повърне отвратителна змия и докато правел това усилие разцепвал облаците и причинявал гръмотевиците“.

Сред островите на Южния Океан едва ли бихме очаквали да намерим следи за подобно идолопоклонничество, но се оказва че в Нова Зеландия има предание, което гласи че змията някога била говорела с човешки глас. Тези островитяни също вярвали че вътрешността на острова представлява огромен гущер одухотворен от зъл дух, чиято жертва се явява човешката раса.

Източник: http://www.sacred-texts.com/

Превод: Alien