Е, дойде време да спретнем материала за проект „Защо продължаваме да се въртим в кръг“. Днес се замислих, че човек никога не си отговаря истински, на който и да било въпрос в своя живот. Всичко просто минава по реката, някак си отстрани – все едно някой друг го е живял. Сигурно се отнася само до мен това усещане, вероятно е лично и не важи за другите и все пак си заслужава да помислим. Отговаряли ли сме си някога истински на един въпрос, какъвто и да е той? Това е дзен-коан, загадка за ума – трябва да се нищи в тишината на гората 15-20 години и чак след това искрено усилие да се промълви звук. Тогава отговорът има шанс да е стойностен. Инак, просто няма да бъде. Така седят нещата с легендите в дзен! Ха-ха-ха! Кофти тръпка, а? Ха-ха-ха! Както се казва в моята професия, която не е порно-актьор: „Да започваме, че да свършваме!“ Има нещо в тия изрази, дявол ги взел! Има нещо и не говоря за очевидната повърхностна препратка към плътски акробатики. Действително, започнеш ли, свършил си. Старт!

Припомням, че преди няколко месеца Ви попитах: „Защо продължаваме да се въртим в кръг?“ Базисно погледнато, това е същото като: „Какъв е смисълът?“ Почти. Очаквах повече. Очаквах чувство, страст, емоция, дива лудост! А получих логика, разум, скука и от време на време самосъжаление. Винаги последното ми изглежда най-искрено, не знам защо. Останалото е като празна картонена опаковка от най-скъпото мляко. Готина е, ама мляко няма! И като няма мляко, радостта от опаковката бързо изчезва. Хайде сега да си побъбрим сладко:

Skaster:

„Защото все от някъде трябва да започнем.“

Мой коментар:

Skaster, приеми конструктивното ми допълнение към твоя тъй завършен и семпъл отговор. Представи си, че си хамстер. Наистина ли ще започнеш от въртележката, която ти е предложена като форма на най-висше забавление в клетката? Спомни си онази култова реклама, в която се пита: „Няма ли и друг живот? Има, разбира се!“ И после дават, че в клетката съществува дупка, откъдето можеш да излезнеш и да изследваш свободно света. Метафора за човешкото възприятие.

Това бе първоначалната ми реакция, но днес се чувствам по доста по-различен начин. Напоследък всеки ден излизам в късните вечерни часове и стрелям в коша. Толкова години минаха, познавам този кош почти както себе си. Едно и също сме с него. Става дума за баскетболния кош в кварталното училище. Та, коша е като гореописаната въртележка за хамстери. Заставаш на линията, държиш кръглата топка в ръце, вдигаш нагоре ръцете и я хвърляш към коша. Вкарваш или не вкарваш. Взимаш си топката, връщаш се на линията и процесът се повтаря. Така може да минат час, два. Колкото повече го правиш, толкова повече са точните изстрели. Вкараните са много повече от пропуснатите при този вид практика, просто защото никой не ти пречи. Да кажем, от 50 стрелби вкарваш 45 и 5 си пропуснал. Това говори за положителната природа на живота, когато никой не ти пречи да си вършиш твоята работа. Ако всички си вършехме работата, а не си пречехме едни на други, щяхме да постигнем изключителни резултати. Но странно как, все се получава така, че се закачаме едни за други, стоим в ключ и никой не помръдва. Вечните проблеми, вечните дразги, вечните социални разговорчета. Все същата лудница. И на фона на всичко това изкуството съществува и животът в своя чист и неопорочен вид също. Това е надеждата, когато сме във въртележката. Надеждата е, че все пак животът е хубав в своя чист вид. Въпреки всичко, всички глупости, които сме измислили, всички догми, всички стереотипи, системата от убеждения, политическата система, обществената система. Системата. Хубавото е, че ВЪПРЕКИ ВСИЧКО животът е хубав. И все още има изкуства на тази земя, които ни припомнят това. А извън изкуствата наша си остава отговорността да осъзнаваме този факт във всекидневието – непрестанно.

П.Б.:

„Отговорът е прост и ясен... защото не се въртим в кръг :)

На някой може и да му се иска да се въртим и в квадрат, ама няма да стане :P Движението напред и нагоре са част от пътя ни като вид. Докога, вече е тема на друг разговор.

ПП: Браво на Вас, защото поне отстоявате някаква позизия. Материалите в сайта са информиращи (някои дори забавни), макар и голяма част от тях да не са безпристрастни (а то няма и как да бъдат) ;)“

Мой коментар:

WTF, man?! Както и да е, харесва ми слепият ти оптимизъм. И всъщност просто ми харесва оптимизмът ти. Готино е да си усмихнат и да смяташ, че животът се развива и ние също като вид живот(ни) също се. Нали? Аз го казвам с усмивка, защото смятам, че ние сме от малкото животни, които са си останали недоразвити от гледна точка на потенциала си. Развити сме, ама донякъде. Да кажем, чисто технически нещата изглеждат супер, направо страхотно! Обаче в духовен план ни няма – само остър ум изобщо не стига. Да си с наднормено тегло или изваяна от трениране с тежести във фитнеса фигура, е едно и също падение на духа. И двете състояния практически не водят до ни най-малко проникновение за това кой си всъщност. В общи линии, масовката е толкова заспала и системата толкова успешно поддържа въртенето в кръг, че няма докъде. Оптимизъм виждам единствено във факта, че всичко зависи от нас. Ние поемаме наляво или надясно. Силите на живота не са чак толкова непреодолими, че да не може да се направи избор. Избор може да се направи отново и отново, дори и в последния момент – там е голямата надежда.

П. И.:

Кратък отговор:

„Защото така избираш.“

По-дълъг:
„Всичко е въпрос на убеждения, мисли и действия. Променяш ги и променяш геометричната фигура в която се въртиш, а тя никога не е кръг. Кофти дефиниция и едва ли ти служи много конструктивно.“

Мой коментар:

Ето как П. ме е сложил на място. Все си мисля, че всички прекалено много се фокусираха върху пустия „кръг“. Искаше ми се повече хора да се усетят, че не „кръгът“ е важен във въпроса ми, а чувството, личното чувство. Искаше ми се повече хора да споделят чувства, усещания, а не някаква си мисъл. Ето, аз като бивш баскетболен фанатик, си спомням веднага как Джордан споделил в свое интервю следните думи: „Виждам толкова много в тази кръгла топка.“ Ми да, спортът е тъпа, еднообразна, къртовска работа. Но някои същества виждат много в кръга, в сферата, в топката. За някои същества това е начин да прекарат живота си и да научат нещо много голямо за себе си. Веднага се сещам и за енергийното упражнение „Въртене на сфера“, което присъства в множество чи-гун системи. Сигурен съм, че в миналите хилядолетия е имало „дао-машини“ (както ги наричаме шеговито с H.), които не са правили нищо друго освен това движение. Седяли са си на някоя скала (пресечна точка на енергийни измерения с висока вибрация, разбира се!) сред планинската природа и са въртяли ръцете си – и кой знае до къде са летяли или какво са възприемали. Какво ли са получавали като информация? Но това е положението с тези хора – те не са водили сложен живот – нито в мисловно отношение, нито във физическо. Обаче са били пълни до горе с чувства, с чувство. Имам познати, които шмекеруват и наричат чувството – „Сила“. Ок, сила да е, джедай мастери!

Сладки дефиниции да иска човек! Къде е чувството???

Сара или една стена във facebook:

„Тази публикация е от издателство Паралелна Реалност. Много ми е силно чувството, че оттук лъха на ченгета. Техния стил е такъв – арогантен, те знаят повече от другите... и наистина е така, компетентни са, защото ги обучават да са такива. И ВИНАГИ СА АНОНИМНИ. От написаното лъха игра на котка-мишка. Моят коментар е – Защо ти е нужна тази акция? Какви са твоите и целите на тази акция? Защо мислиш, че трябва да се поставиш в ролята на сортировач и филтър на мненията по темата? И не по-маловажно – КОЙ СИ ТИ?“

Мой коментар:

Бях писал преди това някакво по-дълго коментарче, но сега виждам, че не си заслужава. Да, чегне съм и те следя денонощно к’во правиш. Съмнявам се, че си човек от високо равнище и има опасност да се възнесеш в Светлина и Любов пред всички в центъра на София, докато телевизиите предават на живо. И нали съм ченге, много ме е страх, че така ще отвориш очите на хората и всички ще почнат масово да се просветляват! ... Аман от шашави! Все по-ясно ми става защо древните просто не са си отваряли устата.

С.Б.:

„Така като се гледам (доколкото мога да се видя естествено) бих казала, че не само съм в кръг, а в някакъв вихър, който ме повдига за момент, а после ме потапя също като „руска подводница“. Друг пише сценария, а аз съм нещо като един от героите. По-лесно ми е, разбира се, да оценявам постъпките и думите на другите, макар да знам, че те също са в своя филм. И се оказва, че този който пише сценария всъщност съм аз. Това е парадокса на моя живот, а аз дори не мога да се събудя. И кой знае дали по сценарий това трябва да се случи в този паралел. Това е от мен за общия филм и благодаря, че ми дадохте думата. Спирам, че ще се обади „редактора“. Успех!“

Мой коментар:

Това е събирателното чувство на всички хора, които са писали с примиреност и пораженчество. Колкото и да си прецакан, колкото и да е зле положението, трябва да се върви напред. Ако има идея, която ни крепи – хубаво, ако няма – тогава без идея! Тъкмо ще сме по-близо до дзен и Дао! Ха-ха-ха!

Ако трябва да бъда сериозен, бил съм в това състояние около милиард пъти. Наистина неприятно. Може да умреш физически преди да измислиш как да излезнеш от него. Както казва мой познат: „Няма нищо страшно.“ Случват се такива неща доста често, всеки ден, всяка минута, секунда, миг. Явно е част от живота. Това, което знам със сигурност, е, че по-дълбока основа съществува и тя е изключително силна и неподатлива на човешките ни слабости. Тази основа е добра основа за живот на Земята.

Сега следват извадки от отговора на мой другар, голямо животно и смел авантюрист-изследовател на реалността. Има си свои методи да го прави, което най-много ми харесва в него. Няма стил, нито школа, нито дори ясно подредена мисъл (което най-доброто при него!), но цепи мрака! Ха-ха! Важно е да цепиш мрака. Ще извадя няколко хитроумни коментарчета от негова страна и ще ги доукрася с безценните си забележки.

Приказки от Камък:

„Навик и Мързел. Някакво ебано нежелание за промяна, при условие, че с всяка частица на съществото си желаем промяна.“ (клати глава, подсмихва се под мустак и прави ехидни физиономии и натъртва на всяка сричка) „Писача де. От друга страна – доказване, че и така можем – демек, че можем да търпим шибаната ситуация. Издържливи сме. Можем да носим, да влачим, да теглим, много сме мощни и нищо не ни се опира. Демек – можем, Можем, МОЖЕМ да търпим. Един ден ни писва, чупиме оковите и си ебаваме майката. ВСЕ още ни е Интересно това, което предлага скучния пазар. Тъпо – ама е Истина. Като си ми толкова светнат, какво още правиш, та не си си седнАл на гъза и да си вършиш твоята си лична работа, дето ще те доведе до желания от теб завършек...“

Мой коментар:

Как го е казал поетът! Дам, кефи ме, кефи ме, кефи ме. Има живец в тая работа. Но не живец от типа „безчувствен японски майстор на меча“, а живец от типа „разюздано балканско планиско чедо“! Ха-ха! Никой няма да разбере наистина за какво говоря в случая, така че давам по същество. Навик, мързел, криворазбрана способност да търпим и издържаме (всичко негативно за нас), интерес към пазара, не си вършим работата, а гледаме в паничката на другарчето... и, разбира се, надеждата, че един ден ще счупим тез’ тежки окови и ще си... ебем майката. Дори не знам дали това е позволено да се пише в сайта.

Аудиторията тия дни става ненужно закачлива. Това ли ни чака? Един стерилен, подреден свят, където жените няма да могат да забременяват, защото просто няма да има кой да ги люби? От толкова правила и формули, изкуството става изкуствено.

Р.:

„Искам да се храня, спя, дишам, но дали го искам? Живеем на „автопилот“ някой се грижи да следваме пътя си като програми. Общо взето нищо не се е променило през последните 4000 години... От 2000 години ни занимават с „вечните въпроси“ на битието. Преди всичко обществото е това, което ни кара да вървим по познатите пътеки и това е, защото позволявате да стане част от вас. Да контролира мисленето ви. Само че в днешно време ние не изграждаме своя образ, ние го избираме. Изберете си образа, който ви харесва – тъжен, спокоен, агресивен, весел и др. Не бъдете себе си, а бъдете някой, който ние желаем. Бих ви попитал не ви ли е омръзнало да виждате героите от екрана, книгите, медиите да се разхождат по улицата. Вървя си и виждам Рамбовци, кукли барбита (познати като „кифли“) Буди, ... Много хора, но с едно лице. Е, ние сме настроили съзнанието си на copy/paste ... имаме възможност за повече функции.“

Мой коментар:

Започвам по реда на идеите ти, които ме докоснаха.

Да, живеем на „автопилот“. Живеем като програми, брат, но единственият (a.k.a. TheOne) отговорен за това положение си ТИ. Аз също – за себе си. Ти можеш да промениш това за себе си, аз – за мене си. Чичо Кирчо – алкохолика от Долно Уйно – за него си. Ние натискаме копчето „автопилот“.

Обществото, бейби! Обществото! Не ти ли се гади, когато си помислиш за него? Ха-ха-ха! Не, не, не, то е красиво, разбира се. Обаче е механика. Несъмнено в него се крие голяма част от собствения ни автоматичен психически процес на възприемане на нещата. То е огледало на нещо вътре в нас, на което сме повярвали, че би функционирало добре. Досега човечеството не е успявало – всяка система неминуемо е рухвала под напора на масите – подивяли, диви, гладни, недоволни, луди. Подробности – много. Фактът е един – системата продължава да се разпада пак и пак пред очите ни. Сигурността я няма, тя съществува само като идеално понятие, като недостижима в реални условия идея. Сигурност и безопасност – съществуват курсове, в които се преподава кое какво обслужва. И всичко трае до мига, когато някой не вземе гранатомет, не залегне в храстите и не реши да гръмне, който си пожелае автобус, кола или сграда. Бум!

Що се отнася до понятието „собствен образ“, ти неминуемо копираш. Това не значи, че не можеш да минеш отвъд копирането и да усетиш всичко по свой начин. Практикуването на което и да е изкуство, който и да било занаят, се базира именно на копиране на движения. Чак след доста годинки работа почваш да усещаш някои неща. Тогава започва творческият процес. Почваш да се наслаждаваш на действието и спираш да мислиш. И край с понятието „собствен образ“. Така че не е толкова страшно, че копираме. По-страшното е да си останем само до това ниво.

За кифлите, Будите, барбитата, рамбовците – да, прав си. Но все си мисля, че ровиш чисто интелектуално в тези въпроси. Това те обрича на повърхностност. Интелектуалците са готини хора, но не мога да видят отвъд. Няма да стане никога за тях това проникване, защото умът толкова си може. Опитай друго – нещо отвъд. Опитай да видиш в барби повече, отколкото другите виждат. Опитай да видиш в кифлата повече, отколкото личи на повърхността. Буда, Рамбо – те несъмнено притежават сърцевина, нещо лично, което просто крият от теб. В обществото всички носим маски – какви ли не маски. Но можеш ли да стигнеш под маската на някого? Можеш ли да го разбереш? Ти вярваш, че навън ходят само маски и нищо повече. Има обаче повече и аз ти предлагам да погледнеш отвъд... Ъммм, ако не стане с барбитата и рамбовците, ще стане с други хора, за които най-малко предполагаш. Justtry.

Именно! Имаме възможност за повече функции. Какво значение има до къде си стигнал, какво ти е нивото? Глупости! Фактът е, че човек има повече функции, повече свобода, повече възможност да възприема. Тогава защо да не опитаме? Защо просто не опитаме? Някои вече са схванали как става, всички се учим да го правим все по-добре и по-добре. Щом вече си усетил, че имаш възможност за повече функци, просто започни да ги вкарваш в живота си. Отвори им място, дай им шанс за изява. Животът ти несъмнено ще спечели от това.

No1every1:

„И така една седмица в чудене и мислене по въпроса „как да излезе съзнанието от кръга и да влезе/стане сфера?

Ей така за майтап, реших да споделя терзанието си на един неТърсещ, понеже ме попита „какво си се умислил толкова?“. И знаеш ли какъв отговор получих? „Как може да си занимаваш главата с такива глупости, след като има толкова много ненаебани путки?!“. Щях да падна направо :) Както е казал другаря Доген „какъв страхотен потрес“ :)

Един ден се прибирам от работа, пътувайки в автобуса все си мисля и ме мъчи този въпрос: „Кое е чувството? ЧУВСТВОТО!!! Кое не е нито положително, нито отрицателно, но все пак е чувство/емоция и е по-силно и неизменно от всичко, което съм изпитвал?

Слизам от рейса и тръгвам по пътя към дома. Снежеца си вали, хората си щъкат по улицата, часът е 17:05 (вторник) и един пичага от малко градче получава прозрение/просветление насред улицата, между бензиностанцията и денонощният магазин (дето работи само до 01:00 ч.). Заковах се на място и започнах да се смея в една такава сладка еуфория и чувам гласът си в главата да ме хока: „ми чувството, че си ЖИВ бе, идиот такъв, няма по голямо и по-неутрално от това!“

Аз се смея, той ме хока. После и двамата се смеем. И те така.

Та за нашите родители. Повечето от нас са родени просто ей така – от скука, от изкривени соц-фантазии за светлото бъдеще, от изнасилване. Някои от нас са родени само за да може две семейства да стават за резил пред обществото (особено семейството на майката), други са родени защото някоя кифла много е „обичала“ някой си и е решила да го закотви при себе си с едно такова мораво, слузесто, малко човеченце, което да има функцията на котва. И толкова. Други са родени, за да осмислят живота и да радват едни отдавна умрели съзнания, белким някаква искра се възпламени в тях и намерят смисъл и утеха в малките си произведения!“

Мой коментар:

Това са само части от писмото на един много страстен човек. Поне аз откривам определена страст в търсенето му. А без такава не може! Сега по реда на идеите.

Хахахаха, толкова смях не е имало скоро. (Имало е, ама това си го биваше!) Приятел, правило нормер 1: „Когато си „търсещ“, и хората те питат какво си се умислил, никога, никога не казваш истината!“ Измисляш си нещо. Освен ако не желаеш да се превърнеш в „духовната звезда“ на квартала. Или като тоя пич по телевизията, който разправя, че всичко е Бог. И като го попитаха за проблема с кучетата, той отвърна: „Кучетата са Бог и ние – хората – сме Бог. Значи Бог има проблем с Бог.“ Хахахахаха... хвана ми мисълта, нали? Надявам се след като твоя приятел се е изцепил така, ти веднагически да си влезнал в неговия ритъм с нещо от сорта на: „Ма, много ясно бе, браточка! Аз само за ненаебаните путки живея! Ебавам те да видя дали си в час!“ ... (и всичко ще си продължи мирно и спокойно).

Чувството! Именно. Това е, което и аз коментирах по-нагоре, че е най-важното. Едни го наричат „Чувство“, други – „Сила“, трети – „каквото се сетиш“. Ако го откриеш, това е солидна основа за работа. Без него всичко е суха теория и е безсмислено.

Това за родителството и аз съм си го мислел. И много примери от живота получавам как отношението към създаването на дете, на нов живот, е безобразно ниско. Един колега разправя как „напомпал жена си“ и ще става баща. Каза го като шибан кръчмар! Какво по?! Друг пък – „жената е малко бременна ииииии...“ ... Ъъъъъ! Му-у-у! По-добре да беше изръмжал, вместо да говори. Няма една идея по-възвишено чувство. Една идея по-красива мисъл. Много повърхностност. Не твърдя, че на мен мотивацията за подобен акт би ми била по-ясна. Ама да се цепиш като див селянин е показателно за нивото. Действително повечето от нас произлизаме от идиоти, трябва да си го признаем! Ха-ха! Сега успокоиха ли се всички?

Inner:

„Въртим се в кръг поради доста причини, но ето някои от тях:

1. Хората имат нисък потенциал. Не мога да кажа защо, след толкова много прераждания нямат все още прилично развитие на четвърта чакра, там където е храмът на сърцето. Всички сме едно и това равнодушие помежду ни, действа на цялото.

2. Възпитание в страх от всичко. Треперим на килограм. Стахът е като мъгла, през която не виждаме повече от носа си.

3. Ядене на месо и мъртва (готвена) храна, както цигари и алкохол, които замъгляват тотално съзнанието. Един вид сме като дрогирани и не можем да видим ясно ИСТИНАТА.

4. Его. Голяяямо его. Това его направо ни лудва.

5. Религия. Втълпено ни е, че да живееш мъченически е истината, за която Бог ще те възнагради. Божееее.:)

6. Периодически психотронни облъчвания от г-да илюминатните. Изобщо цялата система е построена умишлено в много грешна посока, но честно, ама много честно казано, хората са глупави (лоши). Това последното ми е много кофти да го установя. Дори и тези, които поназнайват, пак са глупави, защото не могат да приложат знанията си на практика, което си е пак глупост :)

Благодаря ти за вниманието и ти желая всичко най–добро !

Айа

P.S. Имаш логика и проницателност...моите адмирации :)“

Мой коментар:

И аз ти благодаря за този прекрасен отговор. Аз си мисля, че хората не са лоши, а просто са смазани и не знаят как да изправят глава. Има изкуства, които биха могли да им помогнат за това, а дори и самички биха могли да го направят, но е трудоемко. Не е трудно – трудоемко е. Защото е вид работа. Аз често си мисля за начина, по който работят великите хора – 24 часа дневно. Хайде, нека е 12 часа или малко повече, но малко ли е? И това е работа, която никак не е лесна. Но тя генерира сила, осъзнатост, жизненост. Това е живот в един от най-чистите му смисли. Без глупости. Затова казвам, че е трудоемко да се постигне начин на работа в живота, нещо, което да те пали отвътре. Нещо, което истински да те кара да вярваш, че може би и за теб има тайна там някъде. Че може би някъде там е Галактическият Комитет, който ще заседава в твоя чест. В чест на твоята работа, която си свършил на тази планета. Тази прекрасна планета, наречена „Земя“. Това означава да се влюбиш в живота и в неговото тайнство. И пак – трудоемко е. Сложно е, но пък предизвикателството е възхитително и всеки, докоснат истински от него е щастлив човек. В крайна сметка трудът се отплаща и тогава можем да говорим за богатство в сърцето. Аз не познавам развит човек, който да не работи по много часове дневно в своята си ниша. Просто не познавам такъв. Много работят тия типове... пууууууууу... Така че си мисля, че хората не са лоши и не са изостанали, и не са глупави, но просто ни е много, много трудно да видим какво правим тук и защо да го правим. Наистина тъмнината е много силна, но... как да ти кажа. Аз, колкото и да съм ограничен, никога не съм вярвал, че това може да ме спре. Няма някаква си тъмнина да ме спре. Ще я пробия! Такъв съм. Надявам се повече хора да са далеч по-добри от това и да знаят далеч по-добре как да се справят с тази ситуация. Както е казал Миямото Мусаши: „Ситуацията е учителят, ти – ученикът.“ (или някой самоук изрод като него беше, вече не помня...)

С.-З.:

„Стъпка номер едно: Трябва да разберем как работи това нещо, наречено „култура“.

С всичко това искам да кажа, че ако искаш да управляваш едно голямо множество, това не може да стане с психотронни методи – не се заблуждавайте по масовата информация. За да контролираш голямо множество, ти трябва да имаш голяма институция и цял научен апарат за изработване на всевъзможни и разнообразни културни модели.

Създавай културите на поданниците, за да ги направиш 100% предвидими. Също така създавайки културите на своите поданници, човек буквално създава тяхното бъдеще в чистия смисъл на думата – създава бъднините и съдбините на тези общности, защото те сами ще създават своята реалност стъпка по стъпка, без да се отклоняват от културния си модел.

Стъпка номер две: Трябва да проумеем, че културата на всяка цивилизация на тази планета се диктува отгоре.
Тъй като тази скала е владение на по-развити цивилизации, ние сме техния заден двор и тяхната градина. Поради това начинът на живот тук, на тази планета – цялото ни битие през различните епохи – се диктува от собствениците.

Затова е важно да се разбере, че новата, съвременна, расово-основана кастова система превръща в непристойно и недостойно един служител да разполага с тайни, а един господар да действа открито. Нещо повече дори – по този начин се губи усещането за социална пълноценност, защото такъв модел е обратния на настоящата култура.

Това означава, че ако човек се отърве от своите културни парадигми, той ще започне да достига до осъзнавания, до които дори и тайните агенти нямат достъп. Единствениата разлика между този отървал се от културните си парадигми човек и между тайния агент е, че човека просто няма да знае кои неща би трябвало да са тайна и кои би трябвало да са обществено достояние.

Страхотен абсурд.

Така че навярно отговорът на въпроса „Защо продължаваме да се въртим в кръг“ е – защото просто страдаме от носталгия по себе си (отказваме да загърбваме личностите си, когато станат социално остарели или емпирично неадекватни).

Нима беше сложен в самото начало? Защо някои се въртят в кръг? Защото им харесва.“

Мой коментар:

В това писмо даже имаме формула как да станем тайни-супер агенти. От това по-хубаво здраве му кажи...

С.:

„Защо се въртим в кръг може да се отговори кратко и ясно.

Факторите са много, които водят до това един човек да зацикли в дадена позиция. Но така или иначе причините за тяхното наличие се броят на пръсти. Едната е Училището. Ние сме тук да се учим и самия процес е един цикъл. Преминаваме през даден урок, така както в клас, докато не го научим. После преминаваме в следващия по-голям цикъл... горен клас... висше образувание и т.н. Който не се движи достатъчно бързо с научаването на уроците остава да повтаря. Само дето тук я няма учителката, която да ти пише 3, за да преминеш в по-горен клас. Тук само сами можем да научим нещото и да преминем. Няма го Учителя с магическата пръчка да удря по чиновете и срещу три ракии и шопска салата да каже „аре... ей ти една тройчица“. В Системата за Живот на Земята нещата са далеч по-опростени. Или... или... т.е. или си научил даден урок или не си... или имаш 6 или 2! Който има 2... а всеки поне по няколко пъти получава 2, преминава през същия урок отново, пък макар и в различна ситуация и време-пространство. Може в рамките на този живот или пък в следващия. 

Така че, първата причина да се въртим в кръг е самото естество на Училището „Земя“.

Втората причина е, че самото Училище не е в своята цялост. То е проядено от всякакви хищни същества от крайчетата на Вселената. Някои, от които дори са ни дали своя ум, което доста повече усложнява процеса по Преминаване. Може да ни отнеме цял живот, докато се освободим от скритите им машинации и чак тогава тепърва започваме да се разгръщаме и да набираме скорост за ве-нулево.

Има и други причини сигурно, ма най-вероятно са производни на първите две...“

Мой коментар:

Това е то. Мисля, че събрахме букет от идеи „Защо продължаваме да се въртим в кръг“. Всичко беше анонимно и никой не може да бъде разпознат и издирван от властите заради „страшните“ идеи, които е разпространил. Много от нещата биха проработили, ако някой тръгне да практикува сериозно. Аз ще ви кажа, че и 0,1% няма да тръгнат да разработват в съзнанието си която и да е от тези идеи. Има нещо основно – този сайт, книгата в ръката ни, дори учителят в живота ни – нито едно от тези неща не може да направи така, че да съберем живота си, този 24 часов цикъл, и да станем съзнателни в него. Само ние имаме тази сила. Само ние, вплетени в тъканта на собствения си живот и дни на тази земя.

Сега, драги читатели, пожелавам Ви искрено да сте смели, силни и непоколебими. Добийте собствена свобода, каквато и да е тя! Както и да изглежда. Вие я оформете, вие я поливайте, вие се грижете за нея всеки ден. Така нещо ще покълне и един ден ще сте по-силни, по-смели и по-непоколебими. Тогава свободата ще придобие нов вид граници. Отидете ли и отвъд тях, вече сте на път за истинската дестинация на това невероятно пътешествие, наречено „Живот“. Благодаря на всички, които се отзоваха. Направихме го заедно! До нови срещи!

Free Joomla Extensions