Оказва се, че сериалът „Stranger Things“, не е чак толкова „странен и необикновен“, както повечето от феновете му си мислят. Само преди няколко дни е бил заведен съдебен иск срещу Мат и Рос Дъфър – създателите на хитовия сериал на Netflix. В иска, който е заведен във върховния съд на Лос Анджелис, режисьорът Чарли Кеслър твърди, че „Stranger Things“ e заимствал от неговия късометражен филм „Монтоук“ от 2011 г. Искът е следствие на „злоупотреба, неправомерно използване и разработка от страна на ответниците. Те са се възползвали от защитената авторска творба, идеи и концепции на ищеца създал късометражния филм „Монтоук“ и сценария за игрален филм със заглавие „Проектът Монтоук“. Делото е следствие на недопустимо нарушение на „негласен договор“, който е съществувал между ищеца и ответниците.

 Според материали от делото Кеслър се е срещнал с ответниците през 2014 г. по време на парти организирано във връзка с кинофестивала „ТрайБеКа“. Това се случва 2 години след като неговия филм „Монтоук“ печели награда на международния фестивал „Хамптънс“.

На партито ищецът е представил и дискутирал с ответниците сценария, историята и самия филм. Те от своя страна впоследствие са се възползвали от представените им концепции, за да създадат хитовия сериал „Stranger Things“ без съгласието на ищеца. Освен това не са го обезщетили или отразили неговия принос по никакъв друг начин под форма на финансова компенсация от какъвто и да е сорт.

В иска се твърди и че шоуто на Netflix първоначално е било продадено със заглавието „Проектът Монтоук“. Според заведения иск творбата на Кеслър е „научно фантастична история“, която се разиграва в град Монтоук, Ню Йорк. Тази локация е известна с множеството си градски легенди, паранормални и конспиративни теории.

Сценарият е свързан с малко момче, което се събужда в състояние подобно на транс. Внушено му е да напусне своя дом от непозната сила, след което то отива в изоставена военна база, където се провежда „тъмен“ правителствен проект. Там има лаборатория, в която се правят тайни експерименти с деца. Други аспекти на проекта са свързани със създаването на пси-оръжия, портали до извънземни дестинации, обучението на деца със свръхестествени възможности и... създаването на чудовище.

Изданието „The Wrap“ вече се е свързало с говорител на братята Дъфър, който да коментира заведения срещу тях иск. Към момента предполагаемите финансови и други вреди не са уточнени.

Източник: https://www.thewrap.com

Превод със съкращения: Издателство „Паралелна Реалност“

Коментар на Издателство „Паралелна Реалност“:

Въпросната „новина“ публикуваме по няколко причини.

На първо място стана официално, онова, което вие вече знаете от следговора ни към юбилейното издание на книгата, а именно – че „Stranger Things“ е тотално плагиатство на историята стояща зад случилото се във форт Хироу. Като цяло това не е голяма изненада и щеше да бъде изобличено все в някакъв момент, предвид култовия статус, който сериала придоби в поп-културното пространство.

Второто любопитно нещо е, че въпросният Чарли Кеслър (направил късометражния филм за Монтоук) няма директна връзка с никой свързан с оригиналния source material, но претендира, че сериала на Netflix се базира на „неговата идея“. Това щеше да бъде забавно, ако не бе толкова абсурдно, защото очевидно прекалено много хора се опитват да направят пари от идеята, която стои зад Монтоук по различен начин. По някаква причина обаче, никой не иска да стигне до дъното на нещата.

В случая за пореден път виждаме как посредствената журналистика отразява по безкрайно профанен начин една на практика „псевдо новина“, вместо да се стигне до корена. По стечение на обстоятелствата ние знаем от първа ръка (поради личното ни приятелство с Питър Муун), че Netflix са получили предупреждение от него, че ги чака съдебно дело, ако те продължат да използват името „Монтоук“ в контекста на идеите за които той пръв е писал още в началото на 90-те. Това писмо е било пратено от Питър още преди да излезе първия сезон на сериала през 2016 г., така че Netflix знаят много добре какво са направили и това не бива да идва като никаква „изненада“ за тях. В този смисъл – да се очаква коментар от импресариото на режисьорите, които са безкрайно наясно точно откъде са взели идеите си – е просто комично. Накратко – наблюдаваме трансмисии на empty talk в информационното пространство. Един крадец съди друг крадец. Сякаш информацията излиза на бял свят само за да скрие още веднъж какво наистина се случва (и то от много време насам). Никой не коментира основата на която всичко това стъпва, а светлината на прожекторите се насочва към някакъв 8 минутен аматьорски филм на още по-неизвестен любител с цел... какво?...

Разбира се, житията, които могат да захранят (без никакъв проблем) не един, а 10 сериала по 10 сезона, са на хората изнесли тонове информация по въпроса: Ал Биелек, Престън Никълс, Дънкан Камерън, Стюърт Суърдлоу и Питър Муун. Огромното поле за разгръщане на ниво сценарий се дължи на факта, че проектът се развива на страшно много фронтове. Отгоре на всичко тази информация е взаимосвързана и вече е изградила консистентен поток, който просто може да бъде следван без особени допълнителни „творчески напъни“.

На персонално равнище можем да кажем, че към идеята зад Монтоук в момента има изключително голям интерес. Той се манифестира на множество различни нива, които очевидно най-лесно и достъпно се смилат от публиката под формата на „филмова история“, която не претендира за каквато и да е връзка с реалността. Подход, който почти винаги е „работел“ в нашия свят.

По повод казаното, в процеса на работата ни над продължението на „Проектът Монтоук“ ще акцентираме на много по-дълбоки взаимовръзки, които стоят зад архетипните енергии на експеримента. Това е една от причините книгата да стане с толкова голям обем и да изисква допълнително внимание към детайла, което да позволи да се проникне в по-невидимите слоеве на историята. На пръв поглед те стоят в периферията, но всъщност имат далеч по-голяма тежест зад случващото се.

Очаквайте „скоро“... „Завръщане в Монтоук“...