Настоящият материал е компилация представляващ преводи от няколко текста хвърлящи светлина предимно върху трансхуманизма и неговото приложение, илюстрирано чрез конкретни примери. Намирам информацията за доста мрачна и тежка, но същевременно важна, защото идеите на това движение и неговата философия на практика са идеите и на Новия Световен Ред и те се imprint-ват в съзнанието ни от десетилетия чрез поп-културата, която е факлоносеца на Тъмната полярност. И тъй като в момента, от всички конспиративни теории съществуващи в пространството, най-вероятната, която се закотвя с всеки изминал ден, е избухването на война, връзките между настоящата тема и реалността ще стават все по-осезаеми с плашещо темпо. Информацията има коварен характер, защото точно както и при всичката друга пропаганда, така и тук, имаме захаросана идея, която на пръв поглед звучи логично и подлъгва много хора, докато под повърхността се крие чистокръвния възглед на НСР за това как точно трябва да изглежда „новия“ свят. Измамно дълги, защото на моменти са трудно смилаеми (поради което 50% от обема е съставен от картинки), долните статии дават базова представа за това какво е трансхуманизма, как той бива промотиран и прокарван концептуално в обществото и как постепенно той става все по-приемлив, което е и целта на елита. Това е актуална и използваема информация, която дори не може да се нарече „теория на конспирацията“, защото е точно пред очите ни, а долната компилация ще ви помогне да започнете да я разпознавате. Накрая, както винаги, има и допълнителни наблюдения, които дават важни следи за окултната и извънземна връзка в цялата тема. – Н.

Както знаете, земята е вътрешно опасана от тунелна мрежа. Някои от тунелите водят до Вътрешната земя, други до подземни бази на правителството, трети до изцяло извънземни съоръжения и градове.

Наскоро е докладвано от германски учени, че е открита огромна мрежа от нещо, което те наричат „праисторически тунели“, за които се казва, че са на минимум 12 000 години. Това съвпада точно с периода около унищожението на Атлантида, което означава, че тунелите са много по-стари (когато имате официално датиране на нещо, винаги слагайте няколко хиляди години отгоре), като моята информация е, че повечето са от времето на Му. Следват малко подробности около тази новина, след което има добавени още две истории, които се въртят около Румъния и частично потвърждават историята на Раду Чинамар.

Публикувам тази процедура с идеята, че времевия период за нейното изпълнение и приложение наближава (а именно – първото пълнолуние на март). Намирам рецептата за много добра и полезна, защото повечето хора имат проблем с черния дроб и често не разбират това цял живот, защото симптомите се проявяват на други места. Черният дроб представлява едно „сметище“ от отпадъци, натрупани след филтрацията на кръвта години наред и здраво капсулирани в неговите тъкани. Предвид боклуците, с които се храним, употребата на алкохол изобщо не е задължително условие човек да има токсични напластявания в черния дроб и дори бива изместено на второ място като причина след неправилното и непълноценно хранене с отпадъци. Отпадъчната енергия в черния дроб с времето се натрупва и в един момент започва да тече по меридианите, което предизвиква различен тип болести, които се лекуват неправилно, без да се разбира причината. Пречистването на черния дроб би спестило много главоболия на много хора, ако го правеха профилактично. Осъзнавам, че много малко хора ще изпълнят процедурата, но я публикувам за тези, които ще я направят. Важна забележка: това, че засягам подобен род здравна тематика не означава, че съм вашия здравен консултант и диетолог, затова моля не ми изпращайте епикризите си на mail-а ми, което също се е случвало. Всичко е много добре описано по-долу и не би следвало да има въпроси по самата процедура. Не остава нищо друго, освен да я приложите.

Следва една история от 1945 г., което хронологически я поставя преди „катастрофата“ в Розуел, превърнала се днес в нарицателно за конспирация. Настоящият разказ отново е ситуиран в Ню Мексико, превръщайки това място в истинска мека на НЛО истории. Както вече бе казано в „Документите Тера“ в областта е имало няколко катастрофи и само някои от тях са през 47-ма. Информационното затъмнение кара повечето хора да вярват, че това е единствената летяща чиния паднала там, което не е така. Ето, че сега става ясно, че случки е имало още дори преди 47-ма година, а под въпрос е за колко още не знаем. По всяка вероятност, причината това място да е такава аномална зона, е областта на Четирите ъгъла, географска точка в САЩ, формираща се от докосването границите на 4 щата: югозападно Колорадо, северозападно Ню Мексико, североизточна Аризона и югоизточна Юта. Името идва от паметника на четирите ъгъла, разположен там, където се докосват четирите щата – единственото подобно място в САЩ. Всъщност, мястото е разположено върху древни индиански земи, които са много силна енергийна точка от планетарната решетка на планетата, която извънземните използват за свои цели. Нека не забравяме и че близо до самото място се намира една от най-известните извънземни подземни бази в САЩ – Дълси. Всичко това прави областта много интересна, а следващата история дава начало на една нова хроника на феномена НЛО, измествайки я с 2 години по-рано от досега известното. Историята на Робърт Морнинг Скай на свой ред също се разиграва 2 г. след долната случка в същата област. С долният разказ ви предстои едно приятно връщане назад във времето :)

„Черният лебед“ е напрегнат психологически трилър, описващ метаморфозата на една балерина в „черният лебед“. Зад необичайната фасада на филма стоят дълбоки размишления относно цената на славата, саможертвата на артистите и скритите сили зад сенчестият свят на скъпоструващата развлекателна индустрия. Ще разгледаме окултния символизъм на филма и неговите теми отнасящи се към тъмната страна на шоубизнеса.

Преди малко ме озари златната мисъл, че днес този сайт става на 365 дни :)

Тъй като това няма да бъде отбелязвано с превзети съобщения всяка година по това време, ми се ще да кажа някои неща, за които мисля напоследък. Това са въпроси, които искам да доизясня, защото по обратната връзка, която получаваме, разбирам, че доста хора не са прочели философията, която този сайт споделя.

За 1 година на този сайт бяха качени 92 нови материала. Математиката казва, че средно аритметично това прави по една нова статия на всеки четири дни. Не съм сигурен колко хора си дават сметка, но това са 92 материала, които се появяват за първи път в българската мрежа. Това са или преводи на статии, които са родени първо именно на този адрес в родното пространство, или авторски неща, или (в най-лошия случай) преписани на ръка редки текстове (даже в момента се сещам само за един такъв случай). Това не са copy-paste материали, не са жълти новини и не са блог-постове генерирани от скука в резултат от нереализиран социален живот, какъвто е случая с много форумни герои. Това означава, че е свършена една сериозна работа...

Съзнанието и активността на астралното тяло са нещо съвсем различно от спомените в мозъка за тях. Съществуването или пък липсата на физическа памет по никакъв начин не афектира съзнанието в астралния свят, нито пък способността му да функционира там с перфектна лекота и свобода. Не само че е възможно, а дори е често срещано човек да функционира свободно и ползотворно в своето астрално тяло по време, когато физическото тяло спи и да се върне във физическото си тяло без да има дори капка спомен за астралните дейности, в които е бил ангажиран.
Късането на съзнателната връзка между астралния и физическия живот се дължи или на недобре развито астрално тяло или на липсата на адекватен етерен мост между астралната и по-плътната физическа материя на тялото.

Има един живот. Има един път. Въпросът е само докъде сме способни да стигнем по него?
Когато пътят е истински и ти си истински, нито една крачка, нито една гледка, нито едно преживяване не може да бъде загуба на време. Когато пътят е фалшив, отделен, извън връзка с реалността, несинхронизиран, нецентриран, тогава и най-стойностното занимание или действие се превръща в чиста загуба на време.
Пътят е навсякъде около, вътре и навън от нас, но най-вече той е близо до нас. Пътят ни е близък, той е най-интимното нещо, до което можем да пожелаем да се докоснем някога. Само трябва да пожелаем да го забелязваме по-често и по-често. Той е наистина близо. Ето тук. В момента.