Винаги ми е било много забавно как някои хора затрупват сайтовете си с положителни e-mail-и от хора, които са много благодарни за свършената работа, оказано лечение и т.н. (в зависимост от тематиката на въпросния сайт). Намирам този подход като интернет-аналог на актьорите, които наемат в ТВ-предавания като WS Teleshop, за да играят „доволни клиенти“, което се очаква да ни зариби и да си купим продукта. Това е психологически подход, който работи на принципа на идентификацията. Вие виждате „човек от народа“ получил резултат от „революционните хапчета за отслабване“ (ползвам произволен пример) и решавате, че щом е проработило за нещастника на екрана – може да се случи и на вас. Nope.

Да зариеш с положителен feedback заглавната си страница, в опит по този начин да „износиш“ на рамене целия си web-site изобщо (prime example), е тооолкова американско и мисля, че причината поради която ми е така смешно като видя такъв подход, е че всичките положителни коментари винаги вървят с поне 10% много негативни такива, които обаче никога не се публикуват, просто защото не продават :)) Днес е 1 април и понеже съм „опак човек“ и не се опитвам да ви продам почти нищо, реших да събера всичкия hate, който сме получавали през годините на служебния mail и да го сложа на едно място, за да се посмеем всички :))

Ето че вече измина година от спускането на Камерън в 11-километровата тихоокеанска бездна и споменът за Титаник отново изплува в медийното пространство. Мега-новината бе официалното обявяване на плана за строежа на Титаник II от австралийския милиардер Клайв Палмър. И тъй като спокойната вода се поразмъти отново, просто нямаше как да не се поразровим порядъчно и да разберем какво всъщност се случва и защо темата за точно този потънал кораб е толкова преекспонирана в нашата култура до ниво на истерия и почти религиозност.

В научните си трудове, проф. д-р. Владимир Джунушалиев вече изложи една нова перспектива на теоретичната физика в рамките на супергравитацията. По този начин трудът му „Yamabe flow, conformal gravity and spacetime foam“ представи един иноваторски подход в изследванията на конфигурацията на звездите и връзката им с междуизмерните портали.

За тези от вас, които се интересуват от физика, трудовете на Джунушалиев могат да се изтеглят оттук.

Що се отнася до неговият принос отнасящ се към суперсиметрията в квантовата физика, можем да изтъкнем следната негова публикация – „Non singular solutions to Einstein-Klein-Gordon equations with a phantom scalar“ където ученият анализира суперсиметрични модели в рамките на уравненията на Айнщайн-Клайн-Гордън за изучаването на скаларните вълни в теорията за супергравитацията.

Препоръчваме на тези от вас, които се интересуват и се занимават с физика да изтеглят и прочетат трудовете и публикациите на този отличен физик – Владимир Джунушалиев. 

„Щом свърши всичката храна, оставам само на вода.“

Решил съм да препиша главата „Дивият човек“ от книгата „Киото – литературна и културна история“, написана от Джон Дугъл. Последният е бял, с руса коса и сини очи, което за мен е неразбираемо, но факт. Както и да е, препоръчвам ви неговия труд, защото е добър и е пълен с интересна информация конкретно за града Киото, но и за културата на Япония като цяло. Главата „Дивият човек“ описва странната личност на един от даровитите японски ученици на дзен – Иккю Сочюн (1394-1481 г.). Преписвам я с много конкретна идея и цел, но ще коментирам всичко чак след като си направите труда да прочетете за несъмнено ексцентричните дела и отношение на този човек към духовността. Неговото поведение е естествен вътрешен изблик и реакция – нещо твърде рядко срещано, особено когато е в комбинация с голям талант в областта на духа. Определено го усещам като „специалният“, „лудият“ човек на дзен, ако щете, заслужаващ в пълна степен ограниченото ни, догматично, свито и страхливо съзнание за реалността и живота. Навън има прекалено много хора, държащи на традициите и поведението по етикет, а прекалено малко са истински пробиващите булото, търсещи собствено изразяване и път. Знам защо е така – последното изисква две качества, винаги били дефицит за човечеството: интелигентност и смелост.

Нещо късичко спретнато набързо за „деня на влюбените“ :)

Преди 2 години, когато публикувах основния си материал по темата, получих доста писма от хора, които споделиха, че информацията резонира с тях, но тези писма имаха и една друга обща характеристика – повечето хора, не възприемаха идеята, че сърцето представлява 2 куки. Макар да нямам никакъв проблем с това, наскоро бях отново провокиран по темата от читател, който направи интересно откритие, което ще споделя с вас малко по-надолу, в самия край на статията. Наред с него, реших да разширя и концепцията за куките и любовта като цяло, защото явно това ще бъде интересно за много от вас. И какъв по-подходящ ден от днешния, в който любовта е превърната в евтина стока, а изкуствената красота е станала по-важна от красотаТА? :)

Понякога получаваме интересни разкази на Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. и историята, която предстои да прочетете е именно такава. Преди време ни писа човек, който е имал доста интересен живот. Той е българин, казва се Мио и е един от хората поддържащи този блог, където впоследствие публикува част от историята си, която първоначално бе написал за нас преди година, като част от въведението му към това кой е той и с какво се занимава. Разказите му се състоят в няколко части и са редактирани чисто контекстуално от нас (но не и смислово, поради което в статията ще прочетете личните убеждения на Мио, които ние публикуваме, а не нашите собствени), за да съставят една обща история, която ще бъде представена в няколко части. Първата част е свързана с една много древна и опасна йогийска техника, която малцина по света владеят и един от тях е именно нашия човек. Тази техника бе и причината поради която той се свърза първоначално с нас – а именно – наличието на тази новина в нашия сайт. Постиженията на Прахлад Джани се дължат на въпросната техника, която се казва „кхечари мудра“. Ще бъде разказана неговата история и опит с тази техника, което постепенно ще премине в един друг разказ за пътуването на Мио до едно селище на фракция на илюминати. Между двата разказа ще се включим и ние с въвеждаща история към втората част, защото тя е далечно свързана с пътуване във времето.

Благодарим на Мио, Crystal Clear и Janthine, които помогнаха в сортирането на представената информация :)

Ето и първа част на неговия разказ...

В отговор на това, че Стефан получи много запитвания от наши сънародници живеещи във Великобритания, за наличие на възможност такъв курс да се проведе на „тяхна територия“, с удоволствие ви съобщаваме, че инструкторът е планирал такъв курс (начално ниво) за дати 18 и 19 май 2013 г. Място на провеждане – хотел Best Western White House, Watford. Курсът е предвиден само за наши сънародници, т.е. ще се проведе на български език. Занятията ще започват рано сутринта – старт в 9:00 ч., край в 18:30 ч.

Ако се разходите из голям музей, ще забележите че Ван Гог не обрисува същия свят като Рембранд, Пикасо не вижда нещата като Гоя, Джорджия О’Кийфи не прилича особено много на Ривера, Салвадор Дали не наподобява нищо друго, освен самия себе си и като цяло – никой художник от световна величина не е станал класик, правейки това, което някой вече е направил или дори онова, което всички други са правели в тяхната собствена епоха.

В сферата на науката, имената на – Айнщайн, Дирак, Кюри, Бор, Хайзенбер, Шрьодингер, Джон Бел и т.н. – живеят именно, защото никой от тях не е приемал Нютон като за Светото Писание. Те всички създадоха уникални и неочаквани иновации в основната теория.