Екскурс: Пазителите от Сириус

Тук ми се ще да завърша темата за двата филма, извеждайки един допълнителен, макар и по-страничен образ, който нямах място да доразвия в синхромистичната карта. Това е повтарящият се символ на кучето/котката/вълка/лъва/тигъра/пантерата/чакала (под общия знаменател на идеята за Империята Сириус). Досега навярно не разбирахте защо те са в курсив. Всички те резонират странично по линия на това, че именно сирианците създават човека, за да копае в златните мини на Земята. Ето защо и кучето/котката/лъвът/тигърът/пантерата/чакалът често вървят в комбинация с по-рано изследвания страничен коридор, касаещ маймуната – защото сирианците създават човека от примата APA.

В случая следва да бъде уточнено, че сирианският архетип обхваща огромно разнообразие от хибридни раси и фракции, които често влизат в ожесточени битки помежду си включително и по отношение на ролята на човека в техните планове. Тъй като на практика почти всички от тях са някакъв вид хибриди, те често биват назовавани и като „сириано-рептилианци“ – термин, който описва различни групи, познати като „анунаки“. Като съвкупност обаче те имат дълбока почит към своите далечни предци, които са имали ярко изразени лъвски черти. По тази причина в изградените от тях монументи този символ присъства често. Сфинксът също е ярък пример за влиянието на Империята Сириус на Земята, защото в оригиналната си форма бил изображение на Анубис (бога на подземния свят, изобразяван като чакал). Нещо повече – неговата изначална функция е била точно на пазител и преграда към различни съоръжения, намиращи се под повърхността, които също играят ролята на „съкровища“, но по-скоро такива за съзнанието. Изключително сложните междуособни отношения на сирианската раса (като наистина много широко понятие) поставя тези същества „от двете страни на барикадата“ по отношение на ролите, които изпълняват в по-голямата Игра.

Тъй като административната власт на планетата е поверена на тях, някои сириански фракции влизат и под шапката на архетипа на „Пазителите“, описан в частта от следговора за Падмасамбхава.[1] Това прави идеите за Сириус и човека тясно наративно обвързани със златото, защото генезисът на човечеството е свързан със слънчевия метал, както бе коментирано и в самия следговор. Бивайки част от същия грозд идеи, видяхте на практика как образът на маймуната се просмуква в „Lucy“, „Аладин“ и „Черната пантера“ – отново – защото Звяра е създаден на базата на примата APA. Ето защо, макар и малко по-далечен и скрит от обикновено, архетипът на „Пазителите“ се просмуква именно чрез разнообразния спектър, който семейство котки и кучета предлагат. Наблюдавахме го многократно досега...

Видяхме как Аладин взаимодейства с тигъра на Джàсмина и влиза в подземната Пещера на чудесата, която също е с форма на глава на тигър[2] (вече споменахме, че и двата образа имат функцията на пазачи). Освен това абсолютно първото нещо, в което джинът от „Аладин“ се превръща, след като излиза от лампата, е куче:

Аналогично в игралния филм джинът прави йогийската поза „куче“

В някои версии на китайския оригинал на приказката пък синият джин е илюстриран с котешки черти:

Интересна игра на думи е как на български „син“ се отнася както към цвета, така и към „мъжко дете“.

Забавното в случая е, че и боговете, и техните местни наместници от благородническите кръвни линии се считат за такива със „синя кръв“.

Всички тези идеи виждаме обединени по един хумористичен начин от жаргонния израз „кучи син“, който слага под шапката си концепциите за Пазителите от Сириус, синята кръв и техните наследници/синове (защото обидата е насочена към произхода на индивиди от мъжки пол). В някои продукции бива използвано именно това обръщение в ключови моменти, което често добавя синхромистичен щрих в дадения момент.

В „Gods of Egypt“ виждаме чакала Анубис, имаме и Хор, който в египетската митология има и форма на лъв, позната като „Хар-ем-aкхет“. Актьорът, който го изиграва пък, Николай Костър-Уолдау, резонира с котешки теми в своята филмография, защото играе Джейми Ланистър в „Game of Thrones“ – „лъв“, посичащ крале. Като Хор в „Gods of Egypt“ пък има коментар, че той е посякъл лъв (и после става крал), което е характерна огледална динамика в СМ.[3] Отново напомням, че Тот със синия мозък, изигран не от кой друг, а от Чадуик Боузмън, вече виждаме ясно като Черната пантера – повече от очевиден образ на котка пазител на златото (в лицето на Уака-уака и нейния „вибраний“), който не се нуждае от по-нататъшен коментар. Още в началото на „Monkey Man“ пък имаме персонаж наречен „Tiger“, главният герой се бие в „Храма на тигъра“[4], после едно кученце се превръща в новия му приятел и евентуално чрез него придобива достъп до главната си цел – главатаря на полицията (т.е. „Пазител (на реда)“), който носи черно-златен пръстен с лъв. В по-рано споменатия „Zootropolis“ първата жертва на наркотичното цвете е пума с белег на едното око, а Скарлет Йохансон укротява куче пазач на летище в „Lucy“ само с поглед[5]. В „Пиникио“ на дел Торо имаме множество кучета, Адам, от „The Adam Project“ също си има четириног приятел, а на друг фронт – макар и коментиран частично в следговора – „Аватар“ предлага шесторен бонус, касаещ нашата синхромрежа: сини котки пазители на „златото“ (в корените на дърво, загинало в огън), чиято основна реплика е свързана с функция на очите („I see you“).[6] Виждате как изглеждат нещата при добре оформен контекст, нали? :D

Думите от синхрокартата са представителни за архетипни теми, които поради естеството на геометричната си съвкупност обикновено вървят и се проявяват заедно в грозд. С времето и контекста, който си изграждате, ще започнете да виждате и разбирате това.

Например със знанията си дотук, няма как да видите филм със заглавие „The Lion King“ и да не си дадете сметка, че множество от останалите теми (поради простата механика на това, което обяснявам от над 100 стр. насам) също ще бъдат там. Те няма как да не бъдат там от гледна точка на тесеракта. Няма как да има въвлечена тема за „цар“ и „лъв“ и да нямате „Слънце“, „смърт“, „маймуна“, „пират“, „мъртъв баща“[7], „дърво“, „огън“, „Баланс“, „☉“, „едно око“, „шут“, „лайно“ и т.н., и т.н.!

Нека се убедим в това като част от страничния коридор за песоглавите Пазители от Сириус, защото в „Цар лъв“ ги има всичките! Ще използвам едновременно анимационния оригинал и игралното повторение на оригинала от 2019 г., защото различни неща се виждат по-ясно в различните версии.

Имайте предвид, че до такава степен искам да видите нещата, че трябваше да изгледам и двата филма, а аз никога не съм давал 5 пари за тоя разказ, защото в него няма нищо магическо, за разлика например от „Аладин“, който просто съм се СЧУПИЛ да гледам. Гледах анимационния „Цар лъв“, като излезе през 90-те години, и не разбирах hype-a, а сега специално заради този материал си пуснах и игралната версия, която иначе никога нямаше да гледам, защото е направена като нелеп National Geographic филм за компютърни лъвове, които си отварят неловко устите напълно несъвместимо с voice over-а на продукцията. But I wanted to prove a point so I watched this debauchery! Затова ще нахвърля нещата много схематично, за да приключвам по-бързо.

На първо място действието се развива в Африка. И макар в историята да няма нито едно човешко същество – подсъзнателната асоциация с черния континент и черната раса, създадена за копаене на злато от лъвоподобните сирианци, няма как да не се активира от ъгъла, от който разглеждаме нещата в момента.

Респективно филмът е за пътуването на лъв, който ще стане цар (отразено нееднозначно от името на продукцията), навяващо още по-познати тропи по линията на конфликта между ЕА и Енлил: двама братя лъвове се борят за трона и това кой да управлява З(/з)емята, нейните блага и зверовете, които осигуряват на Империята. В резултат има победител и победен, но потомството на единия надделява – история, която „никога не сте чували преди“, особено ако сте чели „Документите Тера“.[8]

Тук трябва да се спомене, че „Цар лъв“ много наподобява историята за принц Сундиата, която е почти непозната в западната ни култура, но е една от най-обичаните от езиковото семейство на Нигер-Конго (Западна Африка). Става дума за един от най-великите им крале Сундиата (в директен превод буквално означава „царя лъв“), който в началото е млад принц, прогонен от родината си след смъртта на баща си. Историята проследява преодоляването му на различни емоционални и физически несгоди, за да се върне по-късно в кралството си и да се бие със злия крал магьосник, който е иззел функциите му в негово отсъствие. Това е истинска история с магически елементи, която все още се разказва от гриотите (пазителите на историята за семействата от висшата класа[9]).

Искам да натъртя, че египетският резонанс също е запазен, защото освен очевидното вдъхновение от „Хамлет“, историята съдържа и елементи от мита за Озирис, Сет и Хор. Муфаса (Озирис) е убит от своя ревнив брат Скар (Сет), а законният наследник Симба (Хор) е изпратен в изгнание като момче. Убитият крал посещава и наставлява сина си в призрачен формат и когато наследникът навършва пълнолетие – той се връща, за да отмъсти на убиеца на баща си. Т.е. обичайният митологичен цикъл с родов привкус.

За да бъдат изчистени каквито и да е двусмислици по въпроса – абсолютно първият кадър на „Цар лъв“ е изгряващото Слънце, с което се показва колко важен е този символ.

Ироничното тук е, че в игралната версия от 2019 г., аналогичният начален кадър със Слънцето е и единствения РЕАЛНО заснет такъв ИЗОБЩО в цялата продукция! ВСИЧКО останало е фотореалистична компютърна анимация!

Истински ключова се явява и началната песничка, която е колкото красива, толкова и издайническа за самия сюжет, защото касае оробороса, прикрит под идеята за „кръговрата на живота“. Тя започва със зулуски напеви, които не успяват да формират ясен смисъл за западния ум, но генерално в тях се говори за бащата лъв и завоевания. Освен това първият куплет е много свързан със Слънцето, виждането и очите, защото изрично се споменава, че на тази планета има да се види много повече, отколкото може да бъде видяно и небесното светило се грижи за това да се въртим в кръг до безкрай, което е свързано с цикличната природа на storytelling-а и Бялото слънце... Съответно царуването на всеки крал има своя изгрев и залез, с което се прави директно приравняване между концепциите за „Слънце“ и „цар“ – вече добре познато ви тъждество. Това е недвусмислено показано на 2 пъти и в самата продукция.

Първо, след началните кадри, представящи изобилието на африканската земя, виждаме как се ражда новото лъвче/цар, кръстено от маймуната шаман Рафики[10]...

Огреният от Слънцето бъдещ крал е маркиран и по третото око[11], като преди това шаманът докосва и настоящия крал именно там

..., а след това виждаме огледална, но абсолютно аналогична по смисъл сцена, в която бащата на Симба, стария крал – умира:

Тези два кадъра изразяват приемствеността в кралската кръвна линия – изгасването на едно локално Слънце и зареждането на светлината му от следващия в рода.

Това е от особено архетипно значение, защото приживе Муфаса казва на сина си, че „всичко огряно от светлината е нашето царство“. Същевременно тази земя не принадлежи на никого, но царят я защитава, т.е. той става неин пазител, а Симба е наследникът на линията на Пазителите. Неговият път на практика ще бъде път по поемането на отговорността да можеш да бъдеш центъра на онова, което бива огряно от светлината на царството. Тази идея е изразена недвусмислено от главния символ, с когото Симба е изобразен от шамана маймуна Рафики. На ситуационната за филма Световна ос, явяваща се огромно дърво, Рафики рисува Симба в центъра на кръга на живота от началната песен:

Колкото и безразличен да ми е филмът, трябва да призная, че това е първото не символно, а наративно предаване на идеята зад кръга с точката „☉“. Кралят е по средата, а окръжността е кралството. Тази репрезентация е имплантирана още веднъж в сюжета, когато Муфаса се явява като видение на Симба:

Неслучайно приживе Муфаса разказва историята за предците на Симба, които го наблюдават от звездите – идея, аналогична с Равнището на предците в „Черната пантера“[12] – това е урокът за корена (затова и Симба е нарисуван на дърво, защото е негов продължител). На един по-късен етап малкото лъвче забравя този завет и баща му се явява като току-що споменатото видение в звездите[13], за да му го припомни (виж горната картинка). Той му казва нещо доста проникновено, а именно, „че е забравил баща си“, което вече е добре познатият мотив за „спасяването на бащата“. Когато Симба казва „че никога не би могъл да го забрави“, Муфаса му отговаря: „Ти забрави кой си и така забрави и мен“. Т.е. африканската култура разбира, че ако забравиш от какво произлизаш, има опасност да се изгубиш в сянката си, останал без всякаква твърд под краката си.

Симба тъгува за мъртвия си баща на фона на сини цветенца

Това идва да напомни, че цар не просто се ражда – той трябва да стане такъв.

Реалното приключение на Симба де факто започва – разбира се – през нощта. Той отива до гробището на слоновете, реферирано като „мястото отвъд сенките“, където той изрично е предупреден от краля да не ходи. Т.е. имаме сблъсъка с темите за сянката и смъртта, с които Симба е на път да се срещне. Мястото е и тайното свърталище на чичото на младия крал – Скар. „Scar“ буквално значи „белег“ и той има такъв на едното си око[14]:

В този смисъл Скар е пират, който разкрива истинската си същност за пръв път в слонското гробище[15] на фона на много кости, чрез които правим допълнителни асоциации и за типичния пиратски символ. Т.е. Скар е нашият пират, който иска да бъде крал, но не може.

Той убива законния цар (брат си Муфаса) и обвинява Симба за неговата смърт.

Симба бяга в изгнание, разяждан от вина, и остава в това психологическо limbo с години.

Той среща Тимон и Пумба, като първото им впечатление за него е...

Преди да направя screenshot-a, направих „синкав“ в курсив във файла със субтитрите, за да запазя стила на цялостния материал. Говорим за ниво на отдаденост към изкуството, което вече не съществува, надявам се осъзнавате това. I’m just showing off though, не очаквайте да го правя за всеки един screenshot!

Anyway, Тимон и Пумба замазват болката в сърцето му, но Симба става повърхностен и се отдалечава все повече от отговорностите си като крал, защото започва да следва „философията на айляка“ – „Хакуна матата“ (от известната едноименна песничка). В текста на игралната ѝ версия се споменава и „пръдня“, което е интересно, защото освен това филмът е и първият на Дисни изобщо, който показва лайно на екран, и това е дебело подчертано в официалната информация за филма. То е бутано от познатия ни торен скарабей и, както и в митологията, от лайното ще излезе нещо живо за пореден път. Без бъзик. Всъщност лайното е изключително важно, защото то косвено участва в обратния път по спасението на душата на Симба[16] и превръщането му в краля, който е. За последното в крайна сметка спомага маймуната Рафики. В резултат той реактивира вече споменатия образ на Симба на дървото, с което виждаме буквално и преносно как веригата между ануса и главата се затваря отново – лайното става причина да се активира главата на монарха на дървото.

Някъде тук порасналият вече Симба си спомня, че „трябва да пази всичко, докоснато от светлината“, което неминуемо го изправя пред конфронтация с чичо му Скар. В началото на своя quest той е подпомогнат от лъвицата Нала и синята птица Зазу – персонаж, който споменавам по повод на това, че към него има препратки от рода на „очите на краля“ и „шута на Муфаса“, с което допълваме настоящата картина по отношение на синхромистичната ни карта.

В крайна сметка имаме битка между Симба и Скар, носеща ни уникален кадър, в който буквално царят виси на ръба на Бездната и светкавица удря дърво, отново както в синхромистичната ни карта:

Подобен кадър има и в анимационната версия с дървото, на което е нарисувано лицето на Симба

На практика Бездната става огнена заради запаленото дърво, точно като масовата представа за подземния свят.

Издайническият момент, който обръща нещата в историята, е свързан... отново с очите. Скар обвинява за пореден път Симба пред всички, че е убил баща си (защото е подхранил с тази теза целия прайд), но точно когато младият крал виси над Бездната, злодеят му признава, че е видял страха в очите на Муфаса, когато е висял по същия начин над пропастта и го е бутнал. Другите чуват това и отбелязват, че Скар им е разказал, че навремето не е успял да отиде навреме, „за да види страха в очите на Муфаса“. Така става ясно, че истината всъщност е различна от разказаната от Скар. Т.е. чрез очите разбираме, че Скар лъже. Няколко минути по-късно това отново излиза на преден план, когато Симба пощадява чичо си, а последният го нарича „Ваше Величество“. Точно в този момент Скар осъществява последната си измама и подло хвърля въглени (огън) в очите на Симба, за да го заслепи, което обръща битката още веднъж.

В крайна сметка Скар намира съдбата си, а нашето момче побеждава и става крал, превръща се в центъра на земята си, така завършвайки митологичната тропа.

Логично „Цар лъв“ печели две награди „Оскар“ и „Златен глобус“ и остава най-печелившият класически анимационен филм на всички времена.

Надявам се с това идеята за Пазителите да става по-ясна, което ми позволява и да завърша този екскурс за тях.

[3] В процеса на писането на материала стана ясно, че Уолдау ще участва в сериала „King and Conqueror“, който касае исторически момент от битката за английския трон. Това отново въвлича темите за крале и лъвове (тъй като в герба на Британия винаги е присъствал лъв), а Уолдау, в закономерен синхромистичен стил, ще изиграе персонажа, който побеждава в сражението и става крал.

[8] Отвъд извънземния аспект, тук искам да кажа и че от възприетото в РСВ, лъвът наистина е своего рода „цар“ на семейство котки. Правя следната аналогия от следговора на книгата, за да бъда разбран по-добре: каквото е дъбът за дърветата, лъвът е за определена група животни. Той е царят не само на даден ареал, но и на груповата душа на цялото животинско семейство, което е изразено йерархично.

[10] Ясно присъстващият образ на маймуната в нашата синхромрежа около златото е подсилена и на по-късен етап във филма, когато малкият Симба пита чичо си „какъв ще му бъде той като порасне и стане крал“, на което получава отговор „чичо на маймуна“.

[11] Тук искам да спомена, че мотивът за синьото око се появява и буквално. За разлика от анимационния оригинал, в компютърната версия очите на Симба като бебе са сини, което е и официална информация, предоставена от създателите на филма. Това отразява реалността зад биологията на лъвовете, съгласно която малките се раждат слепи и не могат да отворят очи в първите 10 дни след раждането. Синият цвят е резултат от забавена продукция на меланин, но това се променя с растежа и на третия месец очите стават златистокафяви.

[12] Апропо – много актьори, озвучаващи персонажи в компютърния „Цар лъв“ от 2019-та година, участват и в „Черната пантера“. Вече коментираният баща на Т’Чала например (Т’Чака) е изигран от актьора, който озвучава маймуната Рафики в „Цар лъв“. Както ще видите след малко, и двете роли са свързани с дървото (на предците).

[14] Съществува spin-off сериал на цялата вселена около „Цар лъв“, наречена „The Lion Guard“. В 1-ви епизод от 3-ти сезон („Battle for the Pride Lands“) виждаме предисторията на Скар, в която като юноша той среща лъв-измамник, предлагащ му помощ в свалянето на Муфаса. Спътникът на шарлатанина е змия, която ухапва Скар по окото (оставяйки му емблематичния белег) и го отравя, което постепенно задълбочава ревността на Скар и подхранва по-тъмните му инстинкти. Той убива нечестивия лъв и неговата кобра и получава прякора си „Scar“ от Муфаса, за когото се твърди, че е апатичен към тежкото положение на брат си. Скар приема прякора и започва да крои заговор да убие брат си. В това отново виждаме ехо от египетския мит, защото Скар е Сет (който пък в поп културата често е асоцииран със змия, поради аналогиите му с „дявола“ от старозаветната митология) и той отнема едното око на Хор. Тук окото на Скар е потърпевшето, а извършителят е змия.