Приемането, че огъня е начало на живота, се среща във всички области, при това без ни най-малък намек за доказателство.

– Гастон Башлар

Ще споделя накратко личната си опитност с идеята, а после ще представя и данните, които бяха извлечени чрез метода на RV от „старите кучета“ в бранша.

Това, което мога да кажа, е, че в РСВ това бе трудно достъпен файл, обвит от „мъгла“ и допълнителна доза абстрактност, което винаги е така, когато става дума за много екзотични за консенсусната реалност „обекти“ и идеи... Под „трудно достъпен“ не визирам нещо, касаещо „скоростта“ на достъпа – тя винаги е почти мигновена. Касаеше по-скоро „яснотата на картината“ и менталния профил, който много рядко се появява в РСВ, а именно: „абе аз въобразявам ли си?!“.

Възприех концепция за някакво устройство или идея, която съществува между ръба на физическото и нефизическото. Това „устройство“ концентрираше множество смисли от множество реалности, смесваше ги и ги закотвяше в една-единствена. То бе нещо като черен куб и го интерпретирах като своего рода „тесерактен преобразувател“, събиращ и нагнетяващ множество светлинни нишки в точка.[1] Този „смесител“ на истории беше като физическа кондензация на самия тесеракт и принципа, чрез който се създава реалност посредством структурата му. Т.е. някой бе създал физически хиперкуб. Той създаваше нещо като „балонна реалност“, която по някакъв начин ставаше част от консенсусната такава, подобно на два сапунени мехура, които се сливат и стават един цял. Усещането бе, че това тесерактно (пре)устройство бе хем кондензация на несъзнаваното, хем технология – двата аспекта си сътрудничеха, за да може това да съществува (макар и in-between). Не успях да доловя концепция „защо това му съществуване е необходимо“ и каква е била първоначалната причина и замисъл за създаването му. Макар буквално да усещах магията около устройството, виждах и страничен извънземен „аспект“ в създаването му, който коридор не бе широк, но съществуваше най-вече по линия на възможността за просмукване на даден тип истории в тази Игра (аспект, в който не задълбах). Виждах, че съществата, които са спомогнали този тип устройство да съществува тук in the first place, не са физически, а такива от по-висока плътност. Те бяха много високи, но от непознат за мен „вид“ и имаха по-скоро неутрална роля в цялата интрига. Все едно косвено „бяха дали чертежите“ на някого тук, за да може да бъде създаден въпросният преобразувател.

Това е нещо, което видях някъде през 2016 г., но тогава не го възприех на 100%, защото реших, че вече навсякъде виждам кубове (мисля, че в онзи период вече бях започнал да пиша „Навлизане в платформата“, и бях под въздействието на този канал)...

Подновявайки темата тук (в контекста на златото и „Аладин“), в края на септември 2023 г. ми хрумна да подложа видяното от мен на тест в духа на авантюризма. Тъй като настоящият материал се явява разширение на „Долината на златните тронове“, по аналогичен начин реших да се обърна отново към повечето viewer-и, работили по двата проекта, добавени в следговора ни към книгата. Бе формирано задание за „реалното естество на лампата на Аладин“, което впоследствие бе работено сляпо от 4 човека[2]. Напомням, че това означава, че те не знаеха предварително целта, за която извличаха данни чрез RV. На стр. 337 от самия следговор те са представени съответно като: SD, И., Н. и В.

Техните данни са в курсив, като повечето от тях бяха транскрибирани и преразказани от аудиозапис. След всяка презентация следва и мое тълкувание на извлечените данни, които са необвързани със заключенията на самите viewer-и.

SD:

В началото всичко, което видях, бе свързано с механизъм/процес за пречупване на светлината. Изведнъж се появиха нещо като етажи, процес, свързан с пречупването на енергийни спектри от светлина по особен начин, в който присъстват 4 елемента: 2 огледални изпъкнали лупи и 2 други като скалѝ, които са еднакви, обърнати една срещу друга и отразяват.

Отгоре влиза духът/намерението, а отдолу също има някакъв фактор. С пречупването на светлината и 4-те елемента съществува тази техника/процес по сгъстяването ѝ. Зададох си въпроса коя е компонентата, свързваща спецификата на тези скалѝ със светлината. Видях, че в скалàта има нишки от някакъв специфичен „кристал“, който е нито твърд, нито течен. Това нещо може да се прояви на много места по различен начин.

Хванах куб (малък и черен), който е най-малката квинтесенция на физическата реалност. Материалът, който е между течно и твърдо състояние, канализира светлината в куба, а в самия него има като две лупи, направени от този материал. Кубът е празен, вътре са само тези 2 лупи. Черният куб не е някаква свръхвисока технология, това е магическа технология.

Енергията започва да работи. Скалѝте са прави, те нямат форма. Като се активира процеса обаче, в определено състояние, можеш да ги видиш като обли и изпъкнали. В точката в средата на куба се нагнетява светлина и я изхвърля.

Накрая виждам уста като на шут, която ми казва „лодкаря“, при което веднага ми изплува в съзнанието реката Стикс откъдето прекарват душите през подземния свят, но той ми каза, че няма нищо общо с това. Виждам статична лодка, а под нея, като на някакъв друг план стои друг обект, подобен на Слънцето в нея.

На първо място виждате напълно независим директен съвпад с видяното от мен, че става дума за „черен куб“, който „изхвърля светлина“. Към сцената се добавя и допълнителен елемент от композицията – 2 скалѝ, които при активация очевидно имитират геометрията на самия куб на принципа микрокосмос/макрокосмос. Аз самият не съм виждал скалѝ (възприемах единствено куба в съзнанието си на тъмен фон), но нямам противоречие с видяното, то е напълно логично да е така и е закономерно точно, както казаното и за огледалата[3] в сесията на SD.

В рисунката с корабчето виждаме и интересна препратка, вече правена от Alien тук по повод игралния remake на „Аладин“ от 2019 г.[4], че: „Входът към магическата вселена отново бил под формата на имплант, така че всички преминали през него да изпитат още по-големи ограничения в осъзнаването си в сравнение с „горната реалност“. Накратко, имплантът започвал с история, която показвала вълшебник, плаващ в океана с кораб в арабски стил“. Освен че косвено ни насочва към идеята, че самият артефакт, който познаваме от приказката като „вълшебната лампа на Аладин“, може да съществува в някакъв все още съществуващ в реалността ни „джоб“ от това, което наричаме „магическата вселена“[5], то виждаме и не толкова абстрактна репрезентация на Бялото и Черното слънце[6] в и под лодката. „Водата“ под плавателния съд, макар и вписваща се в класическата ни синхрокарта, на живо ми бе описана от SD по-скоро като „воал“, а не като буквална субстанция. Т.е. можем с лекота да направим спекулацията, че триенето между Черното и Бялото слънце, бива осъществявано благодарение на съд[7], който в самото описание на целта е черният куб, поставен между двете скали. Пробиването на воала от съществуващо към несъществуващо е процес, осъществен чрез пречупване на светлина през магически по природа ансамбъл, който изплюва „пожеланото“ като материално, кондензирайки го от нищото. Потокът, влизащ спираловидно отдолу в рисунката, можем да считаме за „намерението“ (самото желание), а потока отгоре – за духа, който пуска необходимото по „фунията“ в тесерактния преобразувател, който сгъстява и материализира светлината до крайния желан резултат. На практика отново имаме идеята за нещо черно (куба) и светлината.

Не забравяйте, че като бонус в описанието се просмуква и концепцията от нашата карта за „шут“ :D

Следват данните на И.:

Сесията описва изцяло идейна концепция, представена от два основни аспекта, които ще наречем за удобство „въздействие“ и „механизъм“.

Въздействието е силно и насочено, но леко и ефирно. Визуално е пресъздадено като мрежа, която се спуска и обгръща. Усеща се като нещо могъщо и дълбоко. Има елемент на двойственост, две страни, „и едното и другото“. Функцията на въздействието се свързва с отваряне на портал, метаморфоза, преобразуване.

Механизмът „стои по средата между две концепции“. Дефиниран е като „механизъм за преминаване от едното в другото“. Това е своеобразен мост. Усеща се като нещо, което е скрито, което се променя и има някаква характеристика на неопределеност. Оприличава се на излъчване, на вълна в пространството, която отеква и през вековете.

Механизмът е изследван допълнително. Усеща се силно засмукване и преминаване към „сивата зона на неопределеност между два свята“. Допълнителните вербални данни говорят за технологичен процес, който премества, избутва, телепортира. При задвижването му се усеща лек елемент на насилие в процеса (т.е. след стартиране няма връщане назад). Нещото, което тръгне „оттук“, ще мине през неопределеността и ще стигне „оттатък“, но в друг вид.

Връзката между двата аспекта (въздействие и механизъм) не е изследвана, но от разположението им на идейния template може да се изкаже хипотезата, че въздействието е необходимо, за да стартира механизмът.

Както виждате И. хваща технологичното естество на механизма, стоящ по средата между две концепции. На свой ред разбира, че нещо преминава „оттук – там“, което в случая е и повтарящата се тропа. И. дори има аналогична скица с тази на SD, но погледната от друга перспектива:

От скицата придобиваме визуалното разбиране, че процесът се случва в определено пространство, приличащо на балон, което е близо и до моята визия за това как две балонни реалности се сливаха, за да се манифестира нещо в консенсуса. Шахматната мрежа, с която е обвит „ансамбъла“, изскача и в сесия на друг viewer, така че предпочитам да я коментирам, когато дойде неговия ред.

Следва сесията на viewer Н. (не съм аз, става дума за съвпадения на инициали). Тя започва с описание на естеството на целта с ключови думи:

Явление, процес, силова бариера, завеса, алхимия, завихрена спирала, портал, Сибир.

Силово поле въздейства на два други аспекта – скалѝ, които се разтварят. В момента, в който се активира целият процес, скалите се приплъзват в долната си част и между тях се образува коридор. Скалите се виждат като сив мрамор, набразден със златни нишки/жилки.

Скалата е изкуствена, обработена и древна. Има и бариера, енергийна мрежа.

Има и някакво създание, което е ни живо, ни умряло, пред полуразпад е, ако го докоснеш, ще се разпадне като прах. Но е много инато и упорито, свързва се с проклятие и го възприемам като клето и нещастно.

Както виждате има два повтарящи се мотива със сесията на предишния viewer. Той е нагнетената спирала идваща отгоре и скалите. В случая Н. също хваща нишки, пронизващи скалѝте, но за разлика от SD, тя ги определя като златни, в което аз намирам окултна логика, понеже говорим за процес по кондензиране на светлина. Както виждате тук не присъства описание на допълнително устройство, а се възприемат данни най-вече свързани със скалите.

Лично за мен това повдига въпроса дали черният куб може да функционира в пълния си капацитет на място, различно от споменатите 2 скалѝ. Оставам с впечатлението, че отговорът е по-скоро отрицателен по линия на това, че по всяка вероятност те поддържат определена матрица на пространството, която да позволи на самото устройство да функционира правилно.

Тук е интересно да се отбележи, че имаме мотива и с движещите се скали, което няма как да не наведе на асоциации за Сезам[8] и да ни напомни, че в самата приказка лампата се намира в пещера. И макар никъде в данните да нямаме конкретни сведения за „пещера“, от сесиите на всички участващи в проекта възприемаме идеята, че целта се намира между земна маса.

Viewer Н. е и единствената, която хваща концепция, близка до тази на „джина“ от самата приказка. Той е „скелетоподобното“ същество от скицата, което се възприема като „клето“ и под въздействието на „проклятие“, което много напомня на сюжета на „Аладин и вълшебната лампа“. Джинът е нещо като магически вариант на съвременната аналогия за „оператор“, обслужващ даден вид технология.

Не на последно място идва ред и на сесията на В.:

Механизъм на случване. Ембрион тръгва по спирала и излиза другаде – еднопосочно. Даваш нещо, което да влезе, но то е ценно като ядро, ядка, сперматозоид. Женска полова система. Като се пуснеш и няма спиране по пързалката. Механизмът е еднопосочен.

Аспект Х пада на платформата (земята), този елемент изпада и пропада, бива изхвърлен. Площадката, на която се приземява, е като нажежена и някой може да я манипулира енергийно. За едни е гореща, за други не е. Операторът може да реши какво и как да се случи на пропадналото нещо. Шахматна платформа, но не се редуват черно и бяло, не е еднозначна, не е симетрична, има го и усещането, че си прецакан.

Хем я има, хем я няма, хем мека, хем твърда. Зазидано и задвижвано.

В. хваща няколко аспекта, които припокриват данни на други провели сесията. Той е вторият, който:

• има идея за „зазидан и задвижван“, насочвайки ни отново към идеята за Сезам, аналогично на Н.;

• подобно на И. усеща, че веднъж задействан процесът е необратим;

• подобно на И. рисува шахматна матрица на сцената, която говори за създаването именно на определен тип пространство, в което е възможно да възникват неща[9];

• вади квадратна форма, приличаща на въпросното устройство, макар на живо той да ми я описа като платформа с реотани.

Последното е любопитно, тъй като в приказката говорим за лампа, която е свързана с огъня и респективно топлината.

Това представлява интерес за мен, защото бивайки единственият мъж сред viewer-ите, В. хваща своего рода сексуален процес във въпросната технология, която аз самият отдавна подозирам като въвлечена и кодирана в цялата история.

Защото макар на този етап да става повече от ясно, че говорим за механизъм, като всеки такъв той трябва да има алгоритъм на активация и действие, за който не знаем нищо в конкретика. За сексуалния аспект на процеса обаче има твърде много намеци както от по-горе изнесените данни, така и от самата приказка.

Нека започнем от преповтарянето на факта, че като мъж В. хваща идеята за Черното („женска полова система“) и Бялото слънце (проявената платформа) чрез метафора, свързана с репродукцията. Формата, от която тръгва тръбата, изплюваща плода, прилича на вагина, а той самият говори за „ядка“ и „сперматозоид“. След като премине през канала, тя се появява на бял свят (проявеното/платформата).

Тук истината е, че половата система на жената въплъщава принцип, от който която и да е технология, свързана с манифестация, няма как да избяга, защото тя е базова за реалността. На практика цялото творение може да бъде сведено до сексуален акт, водещ до плод, и в това дори няма смисъл да се задълбава излишно тук, защото става дума за нещо, което е повече от очевидно.

Интересното в случая е, че тази сексуална енергия е огнена по природа, поради което я свързваме както със съзиданието (от което сексуалният акт е част), така и със страстта да се твори. Ето защо в популярната система на чакрите за сексуалната и творческа енергия отговаря един и същи център, който се изобразява оранжев като пламъка.

Другото интересно за нас тук е, че този център е предхождан от кундалини – спящата змия, навита на спирала в коренната чакра. Макар от личните ми преживявания нейният произход да няма нищо общо с каквото и да е съществуващо като масово циркулираща информация, то тук няма как да не забележа, че сексуалността я събужда, а във всяка една скица на viewer-ите по-горе имаме вариация на спирала, символизираща – най-общо казано – преминаване оттук-там. Разбира се, самата природа на сексуалната енергия е да пренесе нещо оттук-там, защото нейната крайна функция е да се зачене плод, което започва с „разгъването“ на змията.

Тук трябва да си спомним, че по традиция от маслените лампи излиза пламък, който да осветява – непроявената тъмнина наоколо се превръща в материална реалност, тя бива осветена. В приказката обаче тази лампа трябва да бъде потъркана и от нея спираловидно излиза джина (първоначално) под формата на дим.

Сега... надявам се няма достатъчно глупави тук, които да не виждат визуалната метафора, свързана с еякулиращия фалос:

Free Joomla Extensions

Тук е важно да се обърне внимание и на факта, че първото („сексуално“) потъркване на лампата Аладин извършва, за да „прочете предполагаем надпис по нея“, но казва „it’s hard to make out“, като изразът „make out“ сам по себе си има смисъла и на това „да си интимен с някого“. За мен няма никакъв смисъл този израз да бъде ползван в контекста на „да изчистя лампата, за да прочета надписа по-добре“. Така че в комбинация с огнената енергия на сексуалната чакра, това навярно дава следи как се ползва въпросната „лампа“, която по сесиите на viewer-ите е пълна със спирали. Как точно се канализира тази енергия в контекста на описания тесерактен преобразувател – няма как да знам. Предполагам ползващият тази технология трябва да е култивирал сексуалната си енергия, макар най-елементарният начин за манифестация на мисъл форми (каквито „лампата на Аладин“ на практика трябва да улавя и материализира) да е именно release на такава в момента на оргазма.

Listen, I don’t know, OK?... These are the only clues from the narrative.

Не е и като да знаем къде е локацията, че „да отидем да го ползваме“, така че цялата дискусия е някак напразна. Но тук има друг мотив, интересен по линия на разказвачеството като цяло.

В сесиите на viewer-ите изскача идеята, че ползването на устройството има цена. Защото, когато доведеш нещо несъществуващо заради желание, по естествената механика на нещата ти трябва да дадеш нещо в замяна. И точно както с отравянето на злато – оброкът едва ли е безобиден. За да създадеш геометрия от светлина от Нищото – тъмнината иска своето; за да материализираш нещо, което го няма в консенсуса, трябва да бъде върната равна по енергия идея/материя/проявление. Защото макар „лампата“ да съществува в тази реалност благодарение на консенсуса, то не съм сигурен, че нещата, които тя бълва, минават под същата „юрисдикция“... Те вече са отговорност на притежателя им. Мисля, че по тази линия в екранизациите го има и „ситния шрифт на контракта“, който джинът вербализира като „3 неща, които не може да изпълни“: да убие някого, да накара някой да се влюби в Аладин и да връща хора от света на мъртвите. Т.е. това устройство има своите ограничения в консенсуса, за да съществува in the first place (интересното е, че 2 от тях са свързани със „смърт“).

Сега...

Въпросният „джин“ като посредник на идеята за лампата е не по-малко интересен.

Но неговото разглеждане ще продължа с анализа на класическата анимация, която тъй грубо прекъснах с този страничен коридор, който с това изречение – затварям :)

Обратно към... корените на златото...