Първо, защото историята и пътят на Тешю са история и път към търсенето на Просветление. А всеки от нас, който е докоснат от духа, се интересува да открие нещо по-дълбоко в живота си. Нещо, надминаващо чисто физическите дейности за задоволяване на конкретните ни нужди...

В Тешю го има този първичен, първобитен дух на търсене на изначалната истина. И той търси с такава фанатична самоотверженост, с толкова наглед невъзможни за полагане усилия, че няма как да не му станем почитатели. Картината на безкрайните тренировки ден след ден, строгата дисциплина, огромната човешка гордост и желание да си винаги пръв, да се съревноваваш с всеки опонент, само за да откриваш грешките в самия себе си. Защото основното предположение е, че ако вътрешно си напълно изчистен, тогава нищо от външния свят не може да те пречупи. Нищо не може да те събори. Всичко е разбрано и преживяно. 

Тешю върви по пътя на бойните изкуства с пълно отдаване, което може да вдъхнови и други да направят същото. Сега живеем във времена, в които реалната конфронтация между двама души е почти невъзможна. Между нас стоят невидимете стени на стъклените молове, огромните неонови реклами, правилата и етиката на спорта, на бизнеса, на цивилизоваността, стотици езотерични и обществени разбирания за това какво е човека. Сякаш ходът на цивилизацията ни придвижва напред в технически и машиностроителен план, но ни влече назад в духовен. Липсва ни тази животинска първичност, която все още е съществувала, макар и много рядко, във времената, в които е живял Тешю.

    За да търсиш просветление, вярвам, че трябва да забравиш всички разумни предпоставки. Както действията, които намираш за път към него, така и онези, които считаш, че те отдалечават от него. В майстора на меча откриваме точно такава лична визия за пътя. Макар и следващ стриктно дисциплината на бойните изкуства, калиграфията и дзен, у Ямаока откриваме толкова плътско желание, гордост и твърдоглавие, стигащо до откровена глупост, че завинаги се разделяме с идеята за святостта.

Никой светец не е постигнал Просветление наистина. Постигнали са го обикновените хора от града, минали през мръсотията на мислите си, на плътското, на извратеното, на прекаленото. В книгата са описани какви ли не състезания между самураите, в които Тешю неизменно е излизал победител – по надяждане, по надпиване, по обиколки на уличките с японски гейши. Отвътре усещаш с какъв заряд за живот е бил пълен този човек, колко лесно е било никога нищо да не осъзнае, но в крайна сметка постига пълното осъществяване на пътя.

Бихме искали да прочетем тази книга, защото от нея струи настроението на човек, който никога не се отказва от онова, в което вярва и смята за истинско. Такава увереност липсва на съвременните хора, които приличат на ходещи роботи и програми. Такъв поглед на лъв, на диво животно, на непобедим воин, готов да съсича случайни хора по улицата. Да, такова „изтънчено забавление“ е било широко разпространено сред разхайтените самураи, намиращи се в края на ерата си. Всички те са усещали, че с навлизането на огнестрелното оръжие се слага и краят на дълбоките мотиви и ценности в отнемането на живота. Вече няма да е нужно истинско умение, за да убиваш. Вече всеки идиот с едничко натискане на копче от голямо разстояние ще може да прекрати съществуването на онзи, който по някаква причина му е враг. Политическите игри ще направят думи като чест, достойнство, воински морал, напълно безсмислени, смешни и нелепи. И в това време много самураи са губили духа си, но не и Тешю, останал верен на истинските принципи до края на живота си.

    Книгата е класическа биография на реализиран майстор – изпълнена с противоречиви послания, леснозапалителна и взривоопасна смесица от преживявания, смелост и фанатично безразсъдство. Тя е автентично, оригинално изживяване, което ще се понрави и на духовните търсачи, и на по-суровите практикуващи, заинтересовани главно от идеята за непобедимостта на тялото. Всеки би могъл да открие нещо за себе си в богатия и изпълнен с приключения живот на Тешю – абсолютно отражение на духа му: вечно неспокоен, рязък, търсещ пробив в реалността с безкомпромисна към самия себе си интензивност.

    В крайна сметка, може би няма път към Просветлението, а само воля за постигането му.